За списанието
Годишникът е най-старото периодично издание на Софийския университет. Първият му том излиза през 1905 г. Вековното му съществуване го доказват като утвърдена, необходима и важна институция в научния живот на Университета. Годишникът е авторитетна трибуна за преподавателите, която им дава възможност да запознаят научната общност със своите търсения и постижения. Историческият факултет издава своя самостоятелен Годишник от 1977 г. Автори в списанието са утвърдени учени от България и от чужбина, така и млади изследователи, които представят резултатите от своите първи научни изследвания. Сред нашите автори личат имената на проф. Александър Фол, акад. Васил Гюзелев, чл. Кор. проф. Николай Генчев, проф. Крумка Шарова, проф. Георги Бакалов, проф. Милчо Лалков, проф. Цветана Георгиева и мн. др.
В съвременността редколегията на списанието дава предимство на широк обхват от исторически теми с дискусионен характер, изследвания базирани на разнообразни методи и похвати, с използване на богат спектър от източници и документи. Поощряват се материали от млади учени, които се публикуват в раздел Дебюти. Списанието дава възможност за публикуване на мнения и рецензии, представени в рубриката Отзиви.
Редколегията призовава авторите да се запознаят с изискванията за публикация в списанието и стриктно да ги спазват. Авторските права са защитени под условията на лиценза CC BY 4.0.
Текущ брой
Поредното издание на Годишника на Софийския университет – Исторически факултет за 2024 г. е том 107., който съдържа седем публикации, анонимно двойно рецензирани и организирани за първи път, в съответствие с решението на редколегията, в три раздела: Статии и студии; Дебюти; Отзиви.
Първият раздел включва изследвания върху събития, личности и процеси за времето от XV в. до нашата съвременност. Много добре обосновани на богат изворов материал, по своя характер те са исторически и историко-антроположки. Обхванати са въпроси от: сложните отношения между Византия и Ватикана през първата половина на XV в. във връзка с подписването на уния между Източната и Западната църква (Ивайла Попова, ORCID 0000-0002-8972-0455); благодатните приятелски взаимоотношения между двамата видни български просветители Петко Славейков и Христо Даскалов (Владимир Терзиев, ORCID 0000-0002-0890-3066); функционирането на специфичната държавна институция в България, създадена през 1942 г. по еврейските въпроси (Владимир Станев, ORCID 0000-0002-2226-3632; Даниела Ташева, ORCID 0009-0007-1317-1772); теренна работа относно обичая Калогерос в с. Мелики, Гърция, с цел проследяване и анализиране на промените в обичайно-обредната система както в конкретната селищна общност, така и в контекста на балканската действителност (Мира Маркова, ORCID 0000-0002-2891-0917; Ина Пачаманова, ORCID 0009-0001-1913-2228); анализа на вълшебна приказка от Брезнишко по метода на Владимир Проп, с хипотеза за съществували групи от въглищари и войнуци през османския период в този регион на Западна България (Надя Манолова-Николова, ORCID 0000-0001-9203-1864).
Раздел Дебюти представя пространна и аргументирана студия върху особеностите на диктатурата на Сула, с отлично анализирани исторически извори (Александър Москов, ORCID 0009-0006-3985-8890). Не по-малко интересни са двата материала в раздел Отзиви, с младежко-ентусиазирани идеи и впечатления (Андони Андреев, ORCID 0000-0001-9675-2159; Елица Ненова, ORCID 0000-0002-1289-7201).