Политика за рецензирането

Редакционната колегия изисква от рецензентите да прочетат следните насоки, преди да подготвят рецензията, и настоятелно препоръчва на авторите и рецензентите да се запознаят със страниците Изпращане на ръкописи и Публикационна етика, преди да се ангажират с процеса на публикуване.

Съгласно политиката за публикуване на Годишника на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет, всички ръкописи, с изключение на рецензиите и забележките на редактора, които се изпращат до Редакционната колегия и са преминали процеса на първоначална оценка (вижте: Изпращане на ръкописи), трябва да преминат през процес на рецензиране. В съответствие с ценностите и стандартите, поддържани от членовете на Редакционната колегия, рецензирането е двойно-сляпо, т.е. анонимността както на рецензента, така и на автора на ръкописа е гарантирана. Редакционната колегия се задължава да посочи изрично, ако за даден ръкопис ще бъде използван различен метод за проверка. Процесът на рецензиране се извършва от поне двама независими учени, експерти в областта на ръкописа, избрани от съответния редактор на раздела. Рецензенти могат да бъдат членове на редакционната колегия, чиято научна област е подходяща за ръкописа. Редакторът трябва да избягва всеки възможен конфликт на интереси, напр. конкурентни отношения или взаимоотношения с някой от авторите, компаниите или институциите, свързани с ръкописа.

Процесът на първоначална оценка и рецензиране трябва да приключи в рамките на три месеца. Ако този период трябва да бъде удължен, авторите ще бъдат информирани за причината за забавянето и очакваното време. Редакционната колегия напомня на авторите, че имат възможност да оттеглят своя ръкопис, ако процесът на рецензиране се забави.

Редакционната колегия напомня на авторите, че по време на тези стъпки може да се наложи постоянна комуникация между всички участващи страни под формата на коментари, затова от тях се очаква редовно да проверяват своите комуникационни канали – системата OJS и съответните им академични имейл адреси. Това е необходимо, за да се гарантира прозрачност и отчетност по време на процеса на рецензиране и публикуване и за да се улесни спазването на крайните срокове за всички участващи страни.

Ако даден рецензент не може да използва системата OJS, той/тя може вместо това да изпрати своята рецензия на имейл адреса на списанието. По този начин той/тя автоматично делегира правата за обработка на неговата/нейната рецензия на техническия сътрудник. В този случай техническият сътрудник се задължава да комуникира с главния редактор и да гарантира анонимността на рецензията.

Бланка за рецензия

Ролята на рецензентите

Тъй като рецензентите играят основна роля при гарантирането на достоверността на всяка научна публикация, от тях се очаква да се държат отговорно и етично. Рецензентите трябва да се придържат към основните принципи на Годишника (вижте: Публикационна етика) и трябва да демонстрират желание и ангажираност да участват в публикуването на списанието.

Като приемайки ролята на рецензент, даден учен се съгласява да третира всички ръкописи, получени за преглед, като поверителни документи. Това означава, че не трябва да се показват или обсъждат с лица, които не са упълномощени от главния редактор (освен при изключителни или специфични обстоятелства). Това правило важи и за поканени рецензенти, които отхвърлят поканата да рецензират.

Рецензентът гарантира, че ако той/тя се чувства недостатъчно квалифициран да  рецензира даден ръкопис или не е в състояние да го направи в рамките на посочения период от време, той/тя незабавно ще уведоми редакторите и ще отхвърли поканата, за да може да бъде избран друг рецензент.

Всеки поканен рецензент, който смята, че може да възникне конфликт на интереси, или който подозира връзка с някой от авторите, компаниите или институциите, свързани с ръкописа, трябва незабавно да информира редакторите, за да ускори избора на друг рецензент.

Тъй като рецензирането е съществен елемент от официалната научна комуникация и крайъгълен камък на научното начинание, рецензентите, чрез старателно изпълнение на своите задължения, подпомагат редакторите при вземането на редакционни решения. Това означава, че кореспонденцията между редактора и рецензента трябва да бъде прозрачна и етична, така че последващата комуникация между редактора и автора(ите) да бъде от полза за подобряването на ръкописите.

Ако отговорният редактор изпрати ръкописа обратно на рецензента за езикова редакция (т.е. граматически, пунктуационни или технически грешки), рецензентът трябва да направи всичко по силите си, за да се съобрази с политиката на списанието своевременно, като спазва определените срокове. Езиковото редактиране не означава промяна на интелектуалното съдържание на рецензията. Ако рецензията съдържа език, който не е в съответствие с етичните насоки на списанието, редакторът си запазва правото да отхвърли рецензията. Редакторите не редактират или коригират рецензии по никакъв начин, но тъй като са длъжни да предоставят рецензии, които не са дискриминиращи, унизителни, обидни или неетични по съдържание, те имат право да ги отхвърлят. В този случай трябва да бъде назначен друг рецензент за дадения ръкопис.

Рецензентът се задължава да извърши рецензирането обективно и да формулира заключенията ясно и с подкрепящи доказателства, така че авторите да могат да ги използват за подобряване на ръкописа. Не се допускат лични критики към авторите.

Ако рецензентът(ите) идентифицира(т) текстове, използвани, но нецитирани от авторите, той(тя) трябва незабавно да информира(т) редакторите. Същото важи за всяко значително сходство или припокриване между ръкописа, който се рецензира, и друг ръкопис, за който те знаят.

Непубликуван материал, описан в изпратения ръкопис, не трябва да се използва за изследователски цели от рецензенти без изричното писмено съгласие на авторите. Привилегированата информация или идеи, получени в хода на рецензирането, трябва да останат поверителни и не могат да се използват за лични цели от рецензентите. Това се отнася и за рецензенти, които отказват покана за рецензия на ръкопис.

От рецензентите се иска да категоризират статията като готова за незабавно публикуване, препоръчва се за публикуване след корекции, или не се препоръчва за публикуване. Това означава, че оценките на рецензентите трябва изрично да препоръчват приемането или отхвърлянето на ръкописа. След това мнението на рецензента се съобщава на автора, за да може той да предприеме съответните действия.

Рецензентите получават признание за успешно завършена рецензия, която се разглежда като принос към тяхното професионално развитие и признание и може да бъде отчетена в съответните институции. Рецензентите не получават финансова компенсация за написването на рецензия.

Какво следва след рецензирането

След успешно завършване на процеса на рецензиране, ръкописът се изпраща за редактиране, корекции и предпечат, за да бъде включен в следващия брой на Годишника. Това в никакъв случай не е гаранция, че статията ще бъде публикувана, тъй като по време на тези стъпки могат да възникнат други проблеми. Редакторите, включително езиковият редактор, коректорът и всяко друго лице, участващо в процеса на публикуване, си запазват правото да спрат публикуването на статията, ако бъдат открити сериозни грешки. Горепосочените също така се задължават да не отменят никое решение за публикуване, освен ако принципите на Годишника не са грубо нарушени.

Годишникът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет е списание, което излиза веднъж в годината, обикновено в края на астрономическата година, така че всяка статия, преминала успешно процеса на рецензиране в подходящите срокове за последваща редакция, корекция и предпечат, е включена в предстоящия брой. При неспазване на сроковете статията ще бъде публикувана в следващия брой.