Публикационна етика и Декларация за злоупотреба при публикация
Този документ, внимателно съставен, за да отговори на специфичните нужди на Годишника на Софийския университет „Св. Климент Охридски” – Исторически факултет, очертава етичните насоки за всички участници в научно-издателския процес. Базира се на принципите, установени от Комитета по етика на публикациите (COPE), политиките на Elsevier, препоръките на Съвета на научните редактори и ALLEA | Всички европейски академии, и е изцяло съобразен с изискванията на Университетското издателство „Св. Климент Охридски”. Целта е да се създаде стабилна рамка, която да се основава на почтеност, прозрачност и отчетност, като по този начин се гарантира достоверността на научното публикуване. Тези насоки се отнасят до рискови области като авторство, споделяне на данни, конфликти на интереси и справяне с неправомерно поведение и обхващат целия жизнен цикъл на публикация.
С централна роля в процеса на публикуване, Редакционната колегия припознава етичните отговорности на всички лица, участващи в процеса на публикуване. Следователно, Редакционната колегия се ангажира да популяризира тези насоки сред всички, които участват в създаването и публикуването на научни трудове в Годишника на Софийския университет „Св. Климент Охридски”—Исторически факултет. Тези насоки трябва да се следват от редакторите, рецензентите и авторите като част от колективните усилия за предоставяне на обективна и ценна информация на всички заинтересовани страни
a) Авторство, оригиналност и плагиатство
Авторите носят най-голяма отговорност за почтеността и оригиналността на предоставената работа. Авторството ще бъде приписвано само на лица, които са направили значителен интелектуален принос към изследването, включително участие в концепцията и дизайна на изследването, събиране и анализ на данни и интерпретация на резултатите. Практики като призрачно авторство, подарено авторство и гост-авторство ще бъдат строго санкционирани, когато са установени. Всеки автор трябва да одобри окончателната версия на ръкописа преди предаването за публикуване и всички спорове относно авторството трябва да бъдат разрешени преди предаването за публикуване.
Отстояването на оригиналност е основно етично задължение за авторите. Плагиатството, независимо дали е директно копиране, перифразиране без цитиране или самоплагиатство (повторно използване на своя собствена вече публикувана работа), е строго забранено. Инструментът за откриване на плагиатство, StrikePlagiarism, е внедрен в работата от Редакционната колегия и ще се използва при оценката на ръкописите. Освен това всяка форма на измисляне или фалшифициране на данни – когато резултатите са измислени или данните са манипулирани – е сериозно нарушение на етичното поведение и подкопава доверието в изследването. В случай на потвърдено нарушение на етичните насоки на списанието, Редакционната колегия си запазва правото да отхвърли ръкописа и да отнеме на автора привилегията да публикува в Годишника за период до 5 години
б) Прозрачност и употреба на Изкуствен интелект
Прозрачността при представянето на изследванията е от съществено значение. Авторите трябва да предоставят пълна и прозрачна информация за своите методи, източници и анализ в своята работа. Наложително е авторите последователно и по подходящ начин да посочват чуждия приноса в тяхното изследване.
Използването на инструменти за изкуствен интелект (AI) и модели за изучаване на езици (LLM) в изследователския процес, включително анализ на данни, писане на ръкописи, статистическо моделиране или всеки друг случай, трябва да бъдат ясно описани в изследването.
в) Споделяне на данни
Предвид обхвата и мащаба на Годишника се очаква повечето от използваните данни да бъдат достъпни в библиотеки, архиви и онлайн. Всички данни, представени в ръкописа, трябва да бъдат докладвани точно, с пълна прозрачност по отношение на всякакви трансформации или изменения. Ако авторът бъде помолен да разкрие всички или част от данните, използвани в изследването, той трябва да е готов да се съобрази с това изискване, ако е възможно.
г) Конфликт на интереси
Конфликтите на интереси могат да бъдат потенциални, предполагаеми или действителни. Лични, политически, финансови, академични или религиозни съображения могат да повлияят на обективността по много начини. Авторите трябва да ги разкрият, за да избегнат появата на пристрастност в резултатите от изследването. Финансовите конфликти могат да включват например грантове и финансиране от правителствени или неправителствени организации, получени за провеждането на изследването, докато нефинансовите конфликти могат да включват лични взаимоотношения или академично съперничество. Авторът има право да представи ръкопис, в който изследването е финансирано от всякаква институция, правителствена или неправителствена организация и др., като е длъжен да декларира това в подходяща и видима част от статията. Това е необходимо, за да се избегнат конфликти на интереси, включващи редактори, рецензенти или всяка друга страна, участваща в публикуването на материала. Пълното разкриване, възможно най-рано в процеса на публикуване, също е от съществено значение за осигуряване на обективността на изследването и за гарантиране на академичната почтеност.
Авторите имат задължението да избягват всички форми на неправомерно поведение при работата си, включително, но не само, плагиатство, манипулиране на данни и неразкриване на конфликти на интереси. В случай на обвинения в неправомерно поведение, от авторите се очаква да сътрудничат изцяло на всяко разследване, проведено от Редакционната колегия на ГСУ-ИФ или всяка друга организация, свързана със списанието.
д) Оттегляне на материали и корекции
Оттеглянето на материали или корекциите може да са необходими, когато се потвърди неправомерно поведение, и тези действия са от съществено значение за осигуряване на почтеността на научните публикации. Отговорност на автора е да информира редакторите на списанието или издателя своевременно за всяка значителна грешка или неточност в публикуваната от него/нея работа и да работи с тях, за да коригира или оттегли статията. Ако трета страна уведоми редакторите или издателя за грешка или неточност в ръкопис, отговорност на автора е или да преработи статията, или да докаже достоверността на оригиналната статия. Изисква се авторът да участва конструктивно в дискусиите след публикуването. Корекции или грешки (errata) се издават за дребни грешки, които не влияят на общите заключения, докато оттеглянията са оправдани, когато става дума за сериозни проблеми, като потвърдено плагиатство или измисляне на данни. Авторите също така се насърчават да участват в дискусии, свързани с рецензии на специалисти след публикуването на дадена статия, за да се осигури прозрачен и открит диалог относно техните изследвания.
е) Обжалване на решенията на редакцията
Авторите имат право да обжалват редакционни решения, ако смятат, че рецензирането на работата им е било пристрастно или основано на неправилно оценяване. Процесът на обжалване включва официално искане от автора до съответния редактор по имейл или чрез системата OJS (Отворена система на списания), придружено от подробно обяснение на основанията за обжалване. Ако жалбата бъде уважена от Редакционната колегия, ръкописът ще бъде рецензиран наново от независими рецензенти и окончателното решение на редактора ще бъде съобщено ясно и прозрачно.
Ръководството за представяне на ръкописи за публикуване може да бъде намерено на съответната страница на уебсайта.
Б. Отговорности на редакторите
Редакторите са отговорни за поддържането на коректността и качеството на процеса на научно публикуване. Членовете на Редакционната колегия на ГСУ-ИФ са изброени на съответната страница на уебсайта на ИФ, заедно с техните академични имейл адреси, ORCID и други връзки. Тяхно етично задължение е да гарантират, че изпратените ръкописи се оценяват справедливо, прозрачно и единствено въз основа на техните академични заслуги. Редакторите са стражите на научната комуникация, като гарантират анонимността на авторите и рецензентите. Техните решения определят репутацията на списанието и доверието в неговата коректност. Редакционната независимост и придържането към етичните практики на списанието са от съществено значение за насърчаване на справедлива и обективна рецензия. Тъй като редакторите са представители на Годишника, те трябва колективно и индивидуално да поддържат репутацията на ГСУ-ИФ. Това включва, но не се ограничава до, подходящо справяне с конфликти на интереси и коректен контрол върху целия процес на публикуване.
Един от основните принципи на отговорността на редакторите е запазването на независимост при вземането на решения. Редакторите трябва да основават своите решения на научните достойнства на ръкописа, валидността на данните и значимостта на резултатите от изследването, без да се влияят от външни фактори. Прозрачността на редакционния процес е задължително условие на редакторската етика. Личните пристрастия, търговските интереси и натискът от страна на свързани организации не трябва да влияят на редакционните решения. Всякакви притеснения относно неправомерно влияние трябва да бъдат повдигнати пред главния редактор. В случай на нарушение на етичните принципи на списанието, Редакционната колегия може да реши да прекрати участието на редактора в Редакционната колегия.
Например, редакционната независимост изисква редакторите да избягват приемането на ръкописи, когато имат лични отношения с авторите или имат личен интерес от резултата от изследването, т.е. да избягват конфликти на интереси (вижте раздела по-долу за повече информация). Ако редактор е сътрудничил с автора при написването на даден материал, ако е пряко свързан с автора или има финансова полза от изследването, той трябва да се откаже от работа с ръкописа. В такива случаи ръкописът трябва да бъде преотстъпен на безпристрастен колега, за да се гарантира, че процесът на рецензиране е безпристрастен.
Редакторите, включително главният редактор, който извършва първоначалната оценка на всички ръкописи, внимават за спазване на етичните принципи на изпратените ръкописи и рецензиите по време на редакционния процес. Това включва гарантиране, че всички изследвания отговарят на установените етични стандарти и разпоредби. Ръкописите, които не отговарят на тези етични изисквания, ще бъдат върнати на авторите за пояснение или, в случай на сериозно нарушение на етичните стандарти, ще бъдат отхвърлени.
Неправомерното провеждане на научните изследвания, включително плагиатство, измисляне на данни и фалшифициране, е сериозна заплаха за доверието в научната литература. Редакторите трябва да разследват задълбочено и безпристрастно всички обвинения за неправомерно поведение. Когато е повдигнато обвинение за неправомерно поведение, редакторът трябва първо да събере цялата необходима информация и да прегледа доказателствата, предоставени от жалбоподателя. След това редакторът може да се свърже с институцията на автора или да поиска независимо разследване.
В началния етап след получаването на ръкопис за публикуване редакторите използват инструменти за откриване на плагиатство (StrikePlagiarism), за да проверят оригиналността на изпратения ръкопис. Авторът си запазва правото да не се съобрази с това искане и да оттегли ръкописа си с писмено известие.
Ако бъде повдигнато обвинение в плагиатство след публикуване, статията трябва да бъде проверена отново с помощта на инструмент за откриване на плагиатство. В случай на потвърдено плагиатство, манипулиране на данни или съчиняване на данни, редакторите трябва да се консултират с независими експерти в съответната област, за да преценят валидността на опасенията. Ако неправомерното поведение е доказано, ръкописът трябва да бъде оттеглен и причините за оттеглянето трябва да бъдат ясно посочени в публично съобщение.
Съществуват два основни елемента при правилното опазване на поверителността: анонимността на авторите и рецензентите, гарантиране на коректността на процеса на двойната сляпа рецензия и защитата на чувствителната информация, отнасяща се до ръкописа и изследванията, свързани с него.
Защитата на анонимността на авторите и рецензентите е важен аспект от запазването на поверителността. В процеса на двойната сляпа рецензия рецензентите и авторите остават анонимни, за да се сведе до минимум потенциалното пристрастие. Редакторите трябва да гарантират, че самоличността на която и да е от страните не е разкрита по невнимание и трябва незабавно да се справят с всякакви нарушения на поверителността.
На редакторите се поверява чувствителна информация по време на процеса на подаване на материалите за публикуване и рецензиране, затова запазването на поверителността е от първостепенно значение. Редакторите не трябва да разкриват подробности за ръкописите, включително съдържание, авторство или етап в процеса на рецензиране, на никого извън Редакционната колегия и рецензентите, участващи в оценяването. Редакторите също така трябва да се въздържат от използване на непубликувани данни или идеи, получени по време на процеса на рецензиране, за собствени изследователски цели, тъй като това е сериозно етично нарушение. Поверителността обхваща всички комуникации с рецензенти и автори и редакторите трябва да гарантират, че чувствителната информация е защитена на всички етапи.
Когато бъде избран за член на Редакционната колегия, редакторът е длъжен да декларира всички конфликти на интереси, които би могъл да има, включително ако работи в редакционния съвет на друго списание, тъй като те могат да повлияят на неговите редакционни решения. Когато възлага задача на редактор, главният редактор трябва да вземе предвид тази разкрита информация, за да избегне възникването на конфликти на интереси. Ако на редактора е възложен ръкопис, който може да има пряко или косвено отношение към обективността на редактора, наложително е редакторът незабавно да разкрие това на главния редактор. Често срещаните примери включват тясна лична връзка с автора или конкуриращи се изследователски интереси в същата област.
За да бъдат управлявани ефективно конфликтите на интереси, редакторите трябва да се откажат от вземане на решения, когато възникне такъв конфликт. Ръкописът трябва да бъде пренасочен към друг редактор без конфликти на интереси, за да се гарантира, че процесът на рецензиране остава безпристрастен.
Политиката на списанието по отношение на случаите на конфликт на интереси се основава на Правилника за устройството и дейността на Софийския университет.
е) Жалби, обжалвания и отговорност на редакторите
Авторите могат да подават оплаквания относно възприемани пристрастия, процедурни грешки или несправедливо отношение по време на процеса на рецензиране до Редакционната колегия, представлявана от главния редактор. От редакторите се изисква да разглеждат тези оплаквания обективно, да предоставят ясен отговор и, ако е необходимо, да предлагат възможност за обжалване. Процесът на обжалване включва повторна оценка на ръкописа с други, независими рецензенти, за да се гарантира справедлива рецензия.
Редакционната отговорност изисква редакторите да бъдат открити и последователни през целия процес на вземане на решения. Обратната връзка с авторите трябва да бъде конструктивна и основана на обективни критерии, фокусирани върху научното качество и значимост на работата. Редакторите трябва да избягват вземането на произволни решения и трябва да са готови да обосноват решенията си, ако бъдат оспорени от автори или от външни лица.
ж) Управление след публикуване: корекции, оттегляния и дискусии
Управлението след публикуване е от съществено значение за поддържане на научната почтеност на съдържанието на списанието. С включването на логото на Crossmark Редакционната колегия на Годишника на СУ „Св. Климент Охридски” – Исторически факултет (ГСУ-ИФ) заявява своя ангажимент да поддържа съдържанието, което публикува, и своевременно да информира читателите за евентуални промени. Редакторите трябва незабавно да се справят с грешки или да разрешават етични проблеми, които възникват след публикуването. Незначителни пропуски като печатни грешки или неточности в информацията за автора (име, ORCID, имейл, институция) може да изискват известие за корекция, докато значителни етични нарушения като плагиатство или фалшифициране на данни може да налагат официално оттегляне на публикацията.
Окончателното решение за нанасяне на корекции или за оттегляне трябва да бъде взето в съответствие със становището на Редакционната колегия.
Редакторите могат да издадат известие за оттегляне, в което ясно посочват причините за оттеглянето и включват информация за оригиналната статия, която ще бъде достъпна на уебсайта с правилата на Crossmark. Това гарантира прозрачност и помага на читателите да разберат обстоятелствата, свързани с дадения проблем. В допълнение, Редакционната колегия подкрепя конструктивни дискусии след публикуването, като така насърчава академичната общност да обсъжда научния труд или да предоставя обратна връзка. Писма до Редакционната колегия задължително се приемат и насърчават от всички членове на колегията.
Ръководството за редакторите е достъпно на съответната страница на уебсайта.
Рецензентите играят ключова роля в процеса на публикуване на научни трудове. Техните оценки и обратна връзка пряко допринасят за качеството, достоверността и почтеността на публикуваните изследвания. Като безпристрастни експерти рецензентите оценяват научната стойност, оригиналността и значимостта на представените ръкописи и предоставят конструктивна критика, за да помогнат на авторите да усъвършенстват работата си. Като се има предвид важната им роля в процеса на рецензиране, рецензентите трябва да се придържат към високи етични стандарти, да пазят поверителността, да декларират конфликти на интереси и да поставят справедливи, безпристрастни и навременни оценки.
Основна отговорност на рецензентите е да подсигурят поверителността на процеса на рецензиране. Ръкописите, изпратени за рецензия, са поверителни документи и рецензентите трябва да ги третират по съответния начин. Забранено им е да споделят, обсъждат или разкриват каквато и да е част от ръкописа или съдържанието му с когото и да било извън процеса на рецензиране без изричното разрешение на редактора. Тази поверителност обхваща всички аспекти на ръкописа, включително данните от изследванията, предложените хипотези и докладваните резултати. Отнася се и за поканени рецензенти, които отхвърлят поканата за преглед на ръкописа, но вече са се запознали със съдържанието му.
Рецензентите трябва също така да спазват анонимността, предоставена от системата за двойно сляпо рецензиране. Те трябва да избягват да правят коментари, които биха могли по невнимание да разкрият самоличността им или да се позовават на тяхната непубликувана работа. Осигуряването на поверителност и анонимност е от съществено значение за запазване почтеността на процеса на преглед и за да се гарантира, че обратната връзка се основава единствено на научните достойнства на ръкописа.
Рецензентите трябва да предоставят ясна, подробна и конструктивна обратна връзка, за да помогнат на авторите да подобрят своите ръкописи. Тяхната критика трябва да се основава на обективен анализ, фокусиран върху силните и слабите страни на изследването, без лични пристрастия или неоснователна критика. Идеалната цел на рецензията е да се подобри качеството на ръкописа и рецензентите играят решаваща роля в насочването на авторите към постигане на тази цел.
Навременността е друг важен аспект от отговорността на рецензента. Публикуването на даден ръкопис зависи от рецензията и всяко забавяне може да попречи на разпространението на важно изследване. Рецензентите трябва да приемат задания за преглед само ако могат да изпълнят задачата в рамките на определения срок (три месеца). Ако непредвидени обстоятелства попречат на навременното завършване, рецензентите трябва да информират главния редактор възможно най-скоро, така че редакторът да може да вземе подходящо решение без значително отлагане.
Рецензентите играят решаваща роля при идентифицирането на потенциални етични проблеми в даден ръкопис. Те трябва да бъдат бдителни при откриване на признаци на плагиатство, измисляне на данни и фалшифициране на данни. Ако се подозира плагиатство, рецензентите трябва да уведомят съответния редактор, като предоставят конкретни примери за дублиран текст и препратки към оригиналния източник. За проблеми, свързани с манипулиране на данни, рецензентите трябва да посочат това в своята рецензия, така че авторът да може да предостави необходимите данни. Рецензентът може да предложи на редактора да потърси независимо експертно мнение.
От рецензентите се изисква да разкрият всякакви конфликти на интереси, които могат да повлияят на способността им да предоставят безпристрастна оценка на ръкописа. Конфликтите на интереси могат да бъдат реални или предполагаеми. Дори в случай на предполагаеми конфликти на интереси, като например лични отношения с автори, финансови интереси, свързани с темата на изследването, или академична и професионална конкуренция, рецензентът трябва да откаже да рецензира дадения ръкопис.
Разкриването на конфликти на интереси е от съществено значение за осигуряване на почтеността на процеса на рецензиране. След като информацията бъде представена на редактора, редакторът може да реши дали рецензентът може да продължи да рецензира, или трябва да се потърси друг рецензент. В случаите, когато рецензентите не са сигурни дали става дума за конфликт на интереси, те трябва да обсъдят въпроса с главния редактор.
От рецензентите се очаква професионално поведение през целия процес на рецензиране. Това включва да се отнасят към авторите с уважение и да им предоставят обратна връзка по конструктивен начин, без унизителни или пренебрежителни коментари. Тонът на рецензията трябва да бъде неутрален и фокусиран върху подобряването на ръкописа, вместо да критикува лично авторите. Дори ако ръкописът има недостатъци или изисква съществена редакция, рецензентите трябва да се стремят да правят предложения, които ще помогнат на авторите да подобрят качеството на работата си. Ако смятат, че ръкописът не може да бъде публикуван, това трябва да бъде отбелязано с уважение в рецензията. Ако рецензентът откаже да спазва Етичния кодекс на ГСУ-ИФ, отговорният редактор си запазва правото да откаже рецензията и да потърси друг рецензент.
В допълнение към предоставянето на честни и безпристрастни оценки, рецензентите трябва да зачитат правата на интелектуална собственост на авторите. Те нямат право да използват идеи, данни или методи, представени в ръкописа, за свои собствени изследователски цели, преди ръкописът да бъде публикуван. Това би било сериозно нарушение на етичните стандарти и би уронило доверието в процеса на рецензиране.
Препоръките на рецензентите са важна част от процеса на вземане на редакционни решения. Рецензентите могат да предложат ръкописът да бъде приет, преработен или отхвърлен въз основа на тяхната оценка за качеството и значимостта на работата. Окончателното решение обаче е на редактора, който ще разгледа коментарите на рецензента и ще вземе решение за следващите стъпки. Рецензентите трябва да дадат ясна обосновка за своите препоръки, като очертаят причините за предлагане на сериозни корекции или отхвърляне.
Политиката на рецензиране е достъпна на съответната страница на уебсайта.
Спазването на тези насоки гарантира, че всички участници в процеса на научно публикуване спазват най-високите стандарти на етика и почтеност. Като възприема прозрачността, управлява конфликтите на интереси и насърчава открития диалог, академичната общност може да гарантира стойността на научните изследвания и да се ползва с общественото доверие. Ефективното управление на етичните въпроси, съчетано с ангажимент за строги стандарти, е от съществено значение за напредъка на знанието и допринася за почтеността на научните трудове.
Томовете 68-103 на ГСУ-ИФ са дигитализирани и предоставени от Университетска библиотека "Св. Климент Охридски".
Редакционната колегия на сп. Годишник на СУ - Исторически факултет обявява прием на научни статии, студии и рецензии за новия си том, т. 108. Съгласно приетите правила, които в подробности ще прочетете на сайта на списанието, обемът на ръкописите не е ограничен. Молим Ви стриктно да спазвате изискванията за цитиране и посочване на използваните архивни източници и литература.
© Исторически факултет | Софийски университет "Св. Климент Охридски"
бул. "Цар Освободител", 15, София 1000, България
ГСУ-ИФ | Стилистика за цитиране (CSL)
e-ISSN: 3033-0262
ISSN: 1312-9406
