Севастократор Стрез
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.68.65-97Ключови думи :
Средновековие, България, Севастократор СтрезРезюме
В условията на видимо отслабване на българската държава при Калояновия приемник Борил (1207-1218) и на засилващата се съпротива срещу латинските нашественици се обособява Просекското княжество начело с българския болярин Стрез. Отцепил се от централната власт, той завзел часi от Северна и Средна Македония и се установил като самостоятелен владетел в силната крепост Просек по течението на Средни Вардар. Родственик и при върженик на Асеновата династия, Стрез е първото упоменато длъжностно лице с титлата севастократор във Втората българска държава. Разглеждането на неговото социално положение и участие в политическия живот ще допри несе както за изясняване на сложната обществено-политическа обстановка на Балканския полуостров към края на първото и началото на второто десети летие на XIII в., така и за осветляване същността на севастократорското до стойнство, за определяне на неговото място в българската държавна ранг листа и за ролята на неговия носител във върховното управление на Второто бъл rарско царство. За тази цел е необходимо да бъдат разгледани някои основни въпроси, свързани с разкриване мястото и ролята на севастократор Стрез в българския държавен живот: 1) сведения на изворите за севастократор Стрез и разпространение на името Стрез в славянската ономастика; 2) генеалоги ческите връзки на Стрез с Асеновия род и отъждествяването му с предишния просекски владетел Хриз; 3) външнополитически отношения на Просекското княжество със Сърбия, Епирския деспотат, Латинската империя и България; 4) времето, когато Стрез е получил севастократорската си титла; 5) функциите на севастократора върху територията на Просекското владение.
Използвани източници
М. Г. Попруженко. Синодик царя Борила. С., 1928 с., 87.
Р. J. Sаfаrik. Zivot sv. Symeona od krale Stepana, 2 izd. Praha, 1868, XVII, р. 22; Pamatky drevniho pisemnictvi Jihoslovanun. Prag, 1873. 3 Доментиjан. Животи св. Симеона и св. Саве, изд. Б. Даничиh. Беоrрад, 1866, с. 206-210.
Теодосий. Живот св. Саве, изд. Б. Даничиh. Београд, 1860, с. 101-112 (печатано под Доментианово име). Вж. у Й. Иванов. Български старини из Македония. С., 1970, с, 475-476, където е публикуван Лесновският препис на това житие.
Архиепископ Данило и др. Животи краьева и архиепископа српских. Изд. Б. Даничиh. Загреб~Београд, 1866, с. 183.
Стрегана. Съобщено от Jорд. Х. Константинов. Гласник друшства србске словесности, VIJI, J 856, с, 144---146. S t. Nоvаkоviс. Clani hronografa trojadica. Starine, kn. Х, 1878, Zagreb, s. 53.
Родословiе сербскrое, известно по преписа на йеромонах Йос. Троношац Србскiй летоnнсь изь почетка XVl-тo столътiя. Гласник ... (1853), с. 35.
Рitrа. Analecta sacra et classica specilegio parata. Juris ecclesias-tici Graecorum selecta. Demetrius Chollatianus; Romae et Parisiis, 189, р. 537. Съдържанието на документа на български език и неговият гръцки оригинал са публикувани от П. Ников. Материали за средновековната история на България. -ГСУ ИФФ, XVII, 7, 1922, с. 8, 18, No 8.
M. G. Popruzhenko. Sinodik tsarya Borila. S., 1928 s., 87.
R. J. Safarik. Zivot sv. Symeona od krale Stepana, 2 izd. Praha, 1868, XVII, r. 22; Pamatky drevniho pisemnictvi Jihoslovanun. Prag, 1873. 3 Domentijan. Zhivoti sv. Simeona i sv. Save, izd. B. Danichih. Beorrad, 1866, s. 206-210.
Teodosiy. Zhivot sv. Save, izd. B. Danichih. Beograd, 1860, s. 101-112 (pechatano pod Domentianovo ime). Vzh. u Y. Ivanov. Balgarski starini iz Makedonia. S., 1970, s, 475-476, kadeto e publikuvan Lesnovskiyat prepis na tova zhitie.
Arhiepiskop Danilo i dr. Zhivoti krayeva i arhiepiskopa srpskih. Izd. B. Danichih. Zagreb~Beograd, 1866, s. 183.
Stregana. Saobshteno ot Jord. H. Konstantinov. Glasnik drushstva srbske slovesnosti, VIJI, J 856, s, 144---146. S t. Novakovis. Clani hronografa trojadica. Starine, kn. H, 1878, Zagreb, s. 53.
Rodoslovie serbskroe, izvestno po prepisa na yeromonah Yos. Tronoshats Srbskiy letonnsy izy pochetka XVl-to stolatiya. Glasnik ... (1853), s. 35.
Ritra. Analecta sacra et classica specilegio parata. Juris ecclesias-tici Graecorum selecta. Demetrius Chollatianus; Romae et Parisiis, 189, r. 537. Sadarzhanieto na dokumenta na balgarski ezik i negoviyat gratski original sa publikuvani ot P. Nikov. Materiali za srednovekovnata istoria na Bulgaria. -GSU IFF, XVII, 7, 1922, s. 8, 18, No 8.
Файлове за сваляне
Публикуван
Как да цитирате
Брой
Секция
Категории
Лиценз
Авторски права (c) 1979 Elena Savcheva
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).