Веселин Бешевлиев и дейността му в Института по балканистика

Този юбилей е отбелязан и с виртуална изложба, посветена на живота и творчеството му, представена от Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ при Българската академия на науките на сайта им: https://balkanstudies.bg/bg/novini.html и на https://www.youtube.com/watch?v= XsGCM iw 3mm8 (ноември 2020)

Вж. повече за неговата биография у Бенчева, Й. Веселин Бешевлиев. Биобиблиография. София, 2020, с. 7 – 27 и по-специално с. 13 – 14.

Вж. напр. статиите на В. Бешевлиев: Плиска в географски карти от ХVІІ и ХVІІІ в. // МПр, ХІІ, № 3, 1940, с. 42 – 50; Източната половина на Балканския полуостров като жизнено пространство в миналото. В памет на проф. П. Мутафчиев. // Просвета, 1943, № 8 – 10, с. 601 – 610.

Заимова, Р. (състав. и ред.) Балканистиката е моят живот. (Не)познатата проф. Василка Тъпкова-Заимова. София, 2020 [= Studia balkanica 34].

Пак там, с. 19 – 20 (В. Тъпкова-Заимова. Началото) и с. 35 (Средновековните извори за балканските земи: издания и перспективи).

Тъпкова-Заимова, В. проф. Кадрово състояние на секцията „Балканските народи и Византия“ и възможности за развитието ѝ (към 1 май 1978 г.). Машинопис, ръкописни поправки. 7 с. (април 1978(?).

Вж. напр.: Poutier, J.-Ch. A propos des forteresses antiques et médiévales de la plaine Danubienne (Essai de reconstruction du réseau routier entre Iskãr et Ogosta). // Etudеs balkaniques, XI, 1975, No 2, p. 60 – 73. Авторът е публикувал и други статии, които не са обаче в тази проблематика.

Beševliev, V. Les cités antiques en Mésie et en Thrace et leur sort à l’époque du Haut Moyen Age. // Etudes bakaniques, II, 1966, No 5, p. 207 – 220. Вж. и друга негова публикация на немски език в том от 1965 г.: Beševliev, V. Zur Kontinuität der antiken Städte in Bulgarien. – In: Neue Beiträge zur Geschichte der Alten Welt, II. Römisches Reich. Berlin, 1965, S. 211 – 221.

Вж.: Бенчева, Й. Веселин Бешевлиев…, с. 50 – 51 (с посочените текстове на извори в негов превод).

Вж. напр. неговата студия „Латинските местни имена в Мизия и Тракия“ (В: Сб. Гаврил Кацаров по случай 70-годишнината му. София, 1955 [= ИАИ, XIX, 1955, с. 279 – 303]).

Вж. съотв.: Beševliev, V. Zur Topographie der Balkanhalbinsel in Prokops Werk “De Aedificiis”. // Philologus, 111, p. 267 – 282; Die Lateinische Herkunft der Kastellverzeichnisse bei Procop. – In: J. Bibauw (ed.) Hommages à Marcel Renard, I. Brussels, 1969, S. 94 – 98; Zur Deutung der Kastellnamen in Prokops Werk “De Aedificiis”. Amsterdam, 1970.

Бешевлиев, В. Римските пътища в Източната част на Балканския полуостров. // Нумизматика, XI, 1969, № 1 – 2, c. 11 – 18; Най-старата карта на България. // Турист, VІІІ, 1963, № 3, c. 20.

Beševliev, V. Zwei Bemerkungen zur historischen Geographie Nordostbulgariens. – In: Recherches de géographie historique, I. [= Studia balkanica I], Sofia, 1970, p. 69 – 78.

Tapkova-Zaimova, V. Avant-propos. – In: Recherches de géographie historique, I. [=Studia balkanica I], Sofia, 1970, p. 5. Нейният текст в този сборник се отнася до византий- ската власт на Долни Дунав и съдбата на градовете там: Tapkova-Zaimova, V. Quelques observations sur la dominstion byzantine aux bouches du Danube – le sort de Lycostomion et de quelques autres villes côtières. – Ibidem, p. 79 – 86.

Beševliev, B. Orographie und Hidrographie Bulgariens in einigen alten Landskarten aus dem 16. und 17. Jh. – In: Recherches de géographie historique, I. [= Studia balkanica I], 1970, S. 149 – 178

Beševliev, B. Zur Frage über der Anfänge der bulgarischen Kartographie. – In: Recherches de géographie historique, II. Sofia, 1975, S. 151 – 169.

Бешевлиев, Б. Протокол от заседание на секцията „Балканските народи и Византия“, 11 април 1973; Протокол от заседание на секцията „Балканските народи и Византия“, 20 април 1973. Машинопис. Ок. 10 стр. общо.

За тези, които не са запознати, това е Международен център за балканистични изследвания, съществувал към Института по балканистика допреди десетина години.

Тъпкова-Заимова, В. проф. Състояние и перспективи на секция „Балканските народи и Византия“. Машинопис, чернова. 3 с. (1985 г. (?).

Tapkova-Zaimova, V. Genèse des peuples balkaniques et formation de leurs Etats. London, Variorum Reprints, 1973; Beševliev, V. Bulgarisch-Byzantinische Aufsätze. London, Variorum reprints, 1978.

Вж. споменатите статии и изследвания със съответния номер, посочени в библиографията към тома, посветен на нейната памет: Заимова, Р. (състав. и ред.) Балканистиката е моят живот…, c. 250 – 306, съотв. № 7, 18, 22, 43, 57 и др.

Tapkova-Zaimova, V. Noms de lieux bulgares dans un itinéraire brugeois du XIVe s. // Onomastica (Krakov), 1960, No 6, p. 111 – 119.

Association internationalе des Etudes Byzantines, Bulletin d’Information et de Coordination, No VIII, 1975/1976, Athènes – Paris, 1976 [= Géographie historique. Rapports présentés par les Comités Nationaux, p. 79 – 106]. Вж. съотв.: с. 81 – 83: Bulgarie [V. Tapkova- Zaimova], с. 83 – 87: Bibliographie [V. Božilova].

Hynkovà, H. Europäische Reiseberichte aus dem 15. und 16. Jh. als Quellen für die historische Geographie Bulgariens. Sofia, 1973.

Вж.: Todorova, E. The Black Sea interests of the Italians on the Bulgarian Ports (XIIIth – XVth C.). // Bulgaria Pontica Medii aevi, I [= BBg, VII, 1981, p. 229 – 238]; The Genoese and the Danube River. // Bulgaria Pontica Medii aevi, II, 1988, p. 333 – 349; More about “Vicina” and the West Black Sea Coast. // EB, XIV, 1978, No 2, p. 124 – 138; Medieval Genoese Nautical Cartography on the West Black Sea Coast. // EB, XVII, 1981, No 2, p. 118 – 131, etc. Вж. някои други нейни публикации на http://opac.regesta- imperii.de/lang_en/autoren.php?search=Todorova%2C+Elisaveta (12.12.2020)

Цитатът е от лична кореспонденция със Сн. Ракова, 18 ноември 2020 г.

Тодорова, Е., Бешевлиев, Б. Средновековните български земи според европейските картографски извори в общобалкански контекст. – В: Българската държава през вековете. 1. Средновековна българска държава. София, 1982, c. 247 – 260.

Мнение от проф. Василка Тъпкова-Заимова относно: Кадровият състав на секция „Балканските народи и Византия“. Машинопис, копие. 4 с. (1 май 1991 г.).

Няма сведения да е отпечатан трети том. Вж. по същия въпрос и бел. № 16, както и по-долу в текста ни.

Става въпрос за: Géographie historique du monde méditerranéen. Еd. H. Ahrweiler. Paris, 1988. https://books.openedition.org/psorbonne/2032 . Вж. и посоченото там изследване на Е. Тодорова в рамките на програма на Европейския научен фонд: Todorova, E. The Economic Activity of the Balkan Ports during the Five Last Centuries of the Existence of the Byzantine Empire (Eleventh-Fifteenth Centuries) (1982).

Вж. напр. публикациите на Б. Бешевлиев: Географските сведения на Птолемей и приписваните му печатни карти за източната част на Балканския полуостров. // Studia balkanica, 14, 1979, р. 68 – 89; Печатни карти, изобразяващи Черно море и западното му крайбрежие от ХV до ХІХ в. // Известия на народния музей – Варна, 16/ 31, 1980, с. 42 – 54; Долeн Дунав в античната картография. // Археология, 1985, № 2, с. 1 – 9; Die Darstellung Thrakiens auf alten historischen Landkarten aus dem 15. bis 19. Jh. // Linguistique balkanique, 21, 1978, No 2, S. 11 – 28; Basic trends in representing the Bulgarian Lands in old Cartographic Documents up to 1878. // EB, 1980, No 2, p. 96 – 24; Der Beitrag der italienischen Kartographen zur Klärung der kartographischen Gestalt der bulgarischen Lande. // BHR, 1982, S. 70 – 81, etc.

Вж. отзива на Е. Тодорова за него в рубриката „Научен живот“ на институтското списание от 1987 г.: Todorova, E. Colloquium on Historical geography “The Mountain”. // EB, 1987, No 2, p. 132 – 133, цитатът на с. 133.

Tozi yubiley e otbelyazan i s virtualna izlozhba, posvetena na zhivota i tvorchestvoto mu, predstavena ot Instituta za balkanistika s Tsentar po trakologia „Prof. Aleksandar Fol“ pri Balgarskata akademia na naukite na sayta im: https://balkanstudies.bg/bg/novini.html i na https://www.youtube.com/watch?v= XsGCM iw 3mm8 (noemvri 2020)

Vzh. poveche za negovata biografia u Bencheva, Y. Veselin Beshevliev. Biobibliografia. Sofia, 2020, s. 7 – 27 i po-spetsialno s. 13 – 14.

Vzh. napr. statiite na V. Beshevliev: Pliska v geografski karti ot HVІІ i HVІІІ v. // MPr, HІІ, № 3, 1940, s. 42 – 50; Iztochnata polovina na Balkanskia poluostrov kato zhizneno prostranstvo v minaloto. V pamet na prof. P. Mutafchiev. // Prosveta, 1943, № 8 – 10, s. 601 – 610.

Zaimova, R. (sastav. i red.) Balkanistikata e moyat zhivot. (Ne)poznatata prof. Vasilka Tapkova-Zaimova. Sofia, 2020 [= Studia balkanica 34].

Pak tam, s. 19 – 20 (V. Tapkova-Zaimova. Nachaloto) i s. 35 (Srednovekovnite izvori za balkanskite zemi: izdania i perspektivi).

Tapkova-Zaimova, V. prof. Kadrovo sastoyanie na sektsiyata „Balkanskite narodi i Vizantia“ i vazmozhnosti za razvitieto ѝ (kam 1 may 1978 g.). Mashinopis, rakopisni popravki. 7 s. (april 1978(?).

Vzh. napr.: Poutier, J.-Ch. A propos des forteresses antiques et médiévales de la plaine Danubienne (Essai de reconstruction du réseau routier entre Iskãr et Ogosta). // Etudes balkaniques, XI, 1975, No 2, p. 60 – 73. Avtorat e publikuval i drugi statii, koito ne sa obache v tazi problematika.

Beševliev, V. Les cités antiques en Mésie et en Thrace et leur sort à l’époque du Haut Moyen Age. // Etudes bakaniques, II, 1966, No 5, p. 207 – 220. Vzh. i druga negova publikatsia na nemski ezik v tom ot 1965 g.: Beševliev, V. Zur Kontinuität der antiken Städte in Bulgarien. – In: Neue Beiträge zur Geschichte der Alten Welt, II. Römisches Reich. Berlin, 1965, S. 211 – 221.

Vzh.: Bencheva, Y. Veselin Beshevliev…, s. 50 – 51 (s posochenite tekstove na izvori v negov prevod).

Vzh. napr. negovata studia „Latinskite mestni imena v Mizia i Trakia“ (V: Sb. Gavril Katsarov po sluchay 70-godishninata mu. Sofia, 1955 [= IAI, XIX, 1955, s. 279 – 303]).

Vzh. saotv.: Beševliev, V. Zur Topographie der Balkanhalbinsel in Prokops Werk “De Aedificiis”. // Philologus, 111, p. 267 – 282; Die Lateinische Herkunft der Kastellverzeichnisse bei Procop. – In: J. Bibauw (ed.) Hommages à Marcel Renard, I. Brussels, 1969, S. 94 – 98; Zur Deutung der Kastellnamen in Prokops Werk “De Aedificiis”. Amsterdam, 1970.

Beshevliev, V. Rimskite patishta v Iztochnata chast na Balkanskia poluostrov. // Numizmatika, XI, 1969, № 1 – 2, c. 11 – 18; Nay-starata karta na Bulgaria. // Turist, VІІІ, 1963, № 3, c. 20.

Beševliev, V. Zwei Bemerkungen zur historischen Geographie Nordostbulgariens. – In: Recherches de géographie historique, I. [= Studia balkanica I], Sofia, 1970, p. 69 – 78.

Tapkova-Zaimova, V. Avant-propos. – In: Recherches de géographie historique, I. [=Studia balkanica I], Sofia, 1970, p. 5. Neyniyat tekst v tozi sbornik se otnasya do vizantiy- skata vlast na Dolni Dunav i sadbata na gradovete tam: Tapkova-Zaimova, V. Quelques observations sur la dominstion byzantine aux bouches du Danube – le sort de Lycostomion et de quelques autres villes côtières. – Ibidem, p. 79 – 86.

Beševliev, B. Orographie und Hidrographie Bulgariens in einigen alten Landskarten aus dem 16. und 17. Jh. – In: Recherches de géographie historique, I. [= Studia balkanica I], 1970, S. 149 – 178

Beševliev, B. Zur Frage über der Anfänge der bulgarischen Kartographie. – In: Recherches de géographie historique, II. Sofia, 1975, S. 151 – 169.

Beshevliev, B. Protokol ot zasedanie na sektsiyata „Balkanskite narodi i Vizantia“, 11 april 1973; Protokol ot zasedanie na sektsiyata „Balkanskite narodi i Vizantia“, 20 april 1973. Mashinopis. Ok. 10 str. obshto.

Za tezi, koito ne sa zapoznati, tova e Mezhdunaroden tsentar za balkanistichni izsledvania, sashtestvuval kam Instituta po balkanistika dopredi desetina godini.

Tapkova-Zaimova, V. prof. Sastoyanie i perspektivi na sektsia „Balkanskite narodi i Vizantia“. Mashinopis, chernova. 3 s. (1985 g. (?).

Tapkova-Zaimova, V. Genèse des peuples balkaniques et formation de leurs Etats. London, Variorum Reprints, 1973; Beševliev, V. Bulgarisch-Byzantinische Aufsätze. London, Variorum reprints, 1978.

Vzh. spomenatite statii i izsledvania sas saotvetnia nomer, posocheni v bibliografiyata kam toma, posveten na neynata pamet: Zaimova, R. (sastav. i red.) Balkanistikata e moyat zhivot…, c. 250 – 306, saotv. № 7, 18, 22, 43, 57 i dr.

Tapkova-Zaimova, V. Noms de lieux bulgares dans un itinéraire brugeois du XIVe s. // Onomastica (Krakov), 1960, No 6, p. 111 – 119.

Association internationale des Etudes Byzantines, Bulletin d’Information et de Coordination, No VIII, 1975/1976, Athènes – Paris, 1976 [= Géographie historique. Rapports présentés par les Comités Nationaux, p. 79 – 106]. Vzh. saotv.: s. 81 – 83: Bulgarie [V. Tapkova- Zaimova], s. 83 – 87: Bibliographie [V. Božilova].

Hynkovà, H. Europäische Reiseberichte aus dem 15. und 16. Jh. als Quellen für die historische Geographie Bulgariens. Sofia, 1973.

Vzh.: Todorova, E. The Black Sea interests of the Italians on the Bulgarian Ports (XIIIth – XVth C.). // Bulgaria Pontica Medii aevi, I [= BBg, VII, 1981, p. 229 – 238]; The Genoese and the Danube River. // Bulgaria Pontica Medii aevi, II, 1988, p. 333 – 349; More about “Vicina” and the West Black Sea Coast. // EB, XIV, 1978, No 2, p. 124 – 138; Medieval Genoese Nautical Cartography on the West Black Sea Coast. // EB, XVII, 1981, No 2, p. 118 – 131, etc. Vzh. nyakoi drugi neyni publikatsii na http://opac.regesta- imperii.de/lang_en/autoren.php?search=Todorova%2C+Elisaveta (12.12.2020)

Tsitatat e ot lichna korespondentsia sas Sn. Rakova, 18 noemvri 2020 g.

Todorova, E., Beshevliev, B. Srednovekovnite balgarski zemi spored evropeyskite kartografski izvori v obshtobalkanski kontekst. – V: Balgarskata darzhava prez vekovete. 1. Srednovekovna balgarska darzhava. Sofia, 1982, c. 247 – 260.

Mnenie ot prof. Vasilka Tapkova-Zaimova otnosno: Kadroviyat sastav na sektsia „Balkanskite narodi i Vizantia“. Mashinopis, kopie. 4 s. (1 may 1991 g.).

Nyama svedenia da e otpechatan treti tom. Vzh. po sashtia vapros i bel. № 16, kakto i po-dolu v teksta ni.

Stava vapros za: Géographie historique du monde méditerranéen. Ed. H. Ahrweiler. Paris, 1988. https://books.openedition.org/psorbonne/2032 . Vzh. i posochenoto tam izsledvane na E. Todorova v ramkite na programa na Evropeyskia nauchen fond: Todorova, E. The Economic Activity of the Balkan Ports during the Five Last Centuries of the Existence of the Byzantine Empire (Eleventh-Fifteenth Centuries) (1982).

Vzh. napr. publikatsiite na B. Beshevliev: Geografskite svedenia na Ptolemey i pripisvanite mu pechatni karti za iztochnata chast na Balkanskia poluostrov. // Studia balkanica, 14, 1979, r. 68 – 89; Pechatni karti, izobrazyavashti Cherno more i zapadnoto mu kraybrezhie ot HV do HІH v. // Izvestia na narodnia muzey – Varna, 16/ 31, 1980, s. 42 – 54; Dolen Dunav v antichnata kartografia. // Arheologia, 1985, № 2, s. 1 – 9; Die Darstellung Thrakiens auf alten historischen Landkarten aus dem 15. bis 19. Jh. // Linguistique balkanique, 21, 1978, No 2, S. 11 – 28; Basic trends in representing the Bulgarian Lands in old Cartographic Documents up to 1878. // EB, 1980, No 2, p. 96 – 24; Der Beitrag der italienischen Kartographen zur Klärung der kartographischen Gestalt der bulgarischen Lande. // BHR, 1982, S. 70 – 81, etc.

Vzh. otziva na E. Todorova za nego v rubrikata „Nauchen zhivot“ na institutskoto spisanie ot 1987 g.: Todorova, E. Colloquium on Historical geography “The Mountain”. // EB, 1987, No 2, p. 132 – 133, tsitatat na s. 133.