Влияние на българската държавна традиция върху институциите на Дунавските княжества

Дубровнишката грамота на Иван Асен II е назована „оризмо“ (Ильинский, Г. А. Грамоты болгарских царей. Москва, Синодальная типография, 1911, с. 13, № 1). Други български царски грамоти са наречени „хрисовул“ (Пак там, с. 26, № 4, с. 29, № 6); Дубровнишки документи за история на България и българите през ХІІІ – ХV век. Т. 1 (1230 – 1403 г.). Издание, превод и коментар А. Николов, В. Гюзелев, Е. Костова, П. Данова и С. Хинковски. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2017, с. 30 – 31, № 1.

Documenta Romaniae Historica (DRH). B. Țara Românească. Vol. I. București. Ed. Academiei Republicii Socialiste Romănia, 1967, p. 26, No 9, p. 29, No 10 etc.

Ibid., p. 26, No 9, р. 29, No 10, р. 30, No 11 etc.

Ibid., p. 17, No 6.

Ibid., p. 28, No 10, р. 30, No 11 etc.

Бакалов, Г. Средновековният български владетел. Титулатура и инсигнии. София, Анубис, 1995, с. 53 – 60; Николов, Г. Н. Имперската алтернатива в политическия живот на Българското царство през XIII – XIV в. – В: Личността в историческото развитие. Алтернативата в историята. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 1995, с. 116 отбелязва, че между българската и византийската владетелска титла има някои отлики – например присъствието в българската на понятието „всички“ („всички българи“, „всички българи и гърци“, „всички българи и власи“).

Златарски, В. Н. История на българската държава през средните векове. Т. ІІІ. Второ българско царство. България при Асеневци (1187 – 1280). София, АИ „Проф. Марин Дринов“, 1994, с. 587 – 596, прил. 5; Попов, А. Царевград Търнов. Средновековни надписи, монограми, букви и знаци от търновската „Велика лавра“. Т. 4. София, БАН, 1984, с. 8 – 17, 68, обр. 5.

Ильинский, Г. А. Грамоты…, с. 14 – 19, № 2.

Василиев, А. Ктиторски портрети. София, БАН, 1960, с. 16.

Йорданов, И. Корпус на печатите на Средновековна България. София, Агато, 2001, с. 117.

Ильинский, Г. А. Грамоты…, с. 21 – 23, № 3.

Пак там, с. 24 – 26, № 4.

Дуйчев, И. Миниатюрите на Манасиевата летопис. София, 1962, № 1, л. 1.

Живкова, Л. Четвероевангелието на цар Иван Александър. С пълно черно-бяло възпроизвеждане на оригинала и шестдесет и четири цветни факсимилета. София, Наука и изкуство, 1980, табл. ІІ, л. 3, обр. 2.

Ильинский, Г. А. Грамоты…, с. 26 – 28, № 5.

Пак там, с. 29, № 6.

В грамотите на сръбските владетели титулатурната формула е сходна: „Стефан Урош, в Христа Бога благоверен крал и самодържец на всички сръбски и поморски земи“ (ок. 1300 г.) (История на българската държава и право. Извори (680 – 1877). Т. 1. Състав. П. Петров, Г. Петрова. Варна, Албатрос, 1996, с. 111), „Стефан [Душан], в Христа Бога благоверен цар и самодържец на сърби, гърци и българи“ (1347) (Иванов, Й. Българите в Македония. Фототипно издание. Под ред. на В. Божинов и Й. Заимов. София, Наука и изкуство, 1986, с. 155) и др. Очевидно е влиянието от титлите на ромейските василевски и българските царе.

Божилов, И. България и Дубровник. Договорът от 1253 г. София, Гутенберг, 2010, с. 120; Дубровнишки документи I, с. 34 – 35, № 2.

DRH. А. Moldova. Vol. I. Bucuresti, 1975, p. 3, No 2, р. 5, No 4.

Ibid., p. 10, No 8, р. 13, No 10, р. 16, No 11 etc.

Ibid., p. 1, No 1.

DRH. В. I, p. 5, No 6, р. 23, No 8 etc.

Hurmuzaki, E., Densușianu, N. Documente privitoare la istoria romanilor. Vol. I. P. 2. Bucureşti, Stabilimentul grafic I. V. Socecu, 1890, р. 322, No 262, р. 334, No 275.

Inscripţiile medievale ale Romaniei. Vol. I. Bucureşti. Ed. Academia Republicii Socialiste România, 1965, р. 476 – 477, No 575.

Ibid., р. 698 – 699, No 1033.

Pelin, V. Manuscrise din domnia lui Ştefan cel Mare (II). // Analele Pytnei, 2008, No 2, р. 249 – 325.

Вж. бел. № 108 – 111.

Попконстантинов, К. Старобългарски ктиторски надпис от с. Троица, Шуменски окръг. // Археология, 1980, № 4, с. 56 – 65 (самият надпис, с. 57 – 58).

Златарски, В. Боянският надпис. – В: Златарски, В. Н. Избрани произведения. Т. 2. Състав. и ред. П. Петров. София, Наука и изкуство, 1984, с. 412.

Маргос, А. Средновековните български надписи при с. Рояк, Провадийско. // БЕ, 1976, № 4, с. 296 – 302.

Андреев, Й. Кой е „багренородният“ цар Михаил от скалния надпис при село Рояк, Провадийско? – В: Търновска книжовна школа. Т. 5. В. Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 1994, с. 441 – 453.

Стара българска литература. Т. 3. Исторически съчинения. Състав. и ред. И. Божилов. София, Български писател, 1983, с. 106.

Куев, К. Иван Александровия сборник от 1348 г. София, БАН, 1981, с. 401.

Иванов, Й. Български старини…, с. 236, № 5.

Иванова-Мирчева, Д. „Германов сборник“ – български писмен паметник от Х в. в препис от 1359 г. // БЕ, 1965, № 4 – 5, с. 316.

Inocentii III papae et Caloiohannis regis. Epistolae. – В: ЛИБИ. Т. 3. София, БАН, 1965, с. 340.

Пак там, с. 334.

Николов, Г. Н. Имперската алтернатива…, с. 114.

Гюзелев, В. Средновековна България в светлината на нови извори. София, Народна просвета, 1981, с. 181; Николов, Г. Н. Имперската алтернатива…, с. 114.

Божилов, И. България и Дубровник…, с. 89.

Кожухаров, С. Неизвестен летописен разказ от времето на Иван Асен ІІ. // Литературна мисъл, 1974, № 2, с. 128 – 129.

Златарски, В. Н. Асеневият надпис при Станимака. – В: Златарски, В. Н. Избрани произведения. Т. 2, с. 359 – 409.

Истрин, В. М. Книгы временьня и wбразнъя Георгия Мниха. Хроника Георгия Амартола в древнем славяно-русском переводе. Текст, исследование и словарь. Т. 3. Греческо-славянский и славянско-греческий словари. Ленинград, Издательство Академии наук СССР, 1930, с. 33, 166, 171.

Стара българска литература. Т. 3, с. 125.

Тъпкова-Заимова, В., Милтенова, А. Историко – апокалиптичната книжнина във Византия и в средновековна България. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 1996, с. 151, 156.

Дуйчев, И. Из старата българска книжнина [По-нататък: СБК]. Кн. ІІ. София, Хемус, 1944, с. 127, № ХХХІХ. Вероятно същият воевода Витомир е притежателят на пръстен-печат от ХІІІ – ХІV в., намерен при археологически разкопки в една от вътрешните гробници на софийския храм „Св. София“. Върху него са гравирани орел с разперени криле и надписът „Витомиров пръстен“ (Йорданов, И. Корпус на печатите…, с. 139).

Попруженко, М. Г. Синодик царя Борила. Одесса, Экономическая типография и литография, 1899, с. 71; Божилов, И., Тотоманова, А., Билярски, И. Борилов синодик: издание и превод. София, ПАМ, 2010, с. 168.

Кръстев, Л. Унгарска грамота от началото на ХV в., свързана с българската история. – In: Acta musei varnaensis. Българските земи през Средновековието (VІІ – ХVІІІ в.). Международна конференция в чест на 70-годишнината на проф. Ал. Кузев. 2005, с. 139 – 141.

Стоjановиħ, Л. Стари српски родослови и летописи. Зборник за историj, jезик и книжевност српског народа. Кн. ХVІ. Београд – Сремски Карловци, Штамповано у српскоj манастирскоj штампариjи, 1927, с. 237, № 695.

Попруженко, М. Г. Синодик царя Борила, с. 71; Божилов, И., Тотоманова, А., Билярски, И. Борилов синодик, с. 168.

Ангелов, Д., Чолпанов, Б. Българска военна история през Средновековието (X – XIV век). София, БАН, 1994, с. 215. Билярски, И. Институциите на средновековна България. Второ българско царство (XII – XIV век). София, УИ „Св. Климент Охридски“, 1998, с. 204 – 206 приема, че великият воевода е бил един от най-висшите сановници във възобновеното Българско царство, но не е убеден, че той е върховен главнокомандващ на войската след царя, тъй като липсват извори, които да потвърждават тази теза. Според него титлата „велик воевода“ в България би могла да бъде давана и като почетно достойнство, без служебни задължения, както е положението във Влахия и Молдова.

Дуйчев, И. СБК ІІ, с. 69, № ХХХІV.

Пак там, с. 71, № ХХХІV.

Гошев, Й. Търновски царски надгробен надпис от 1388 г. // Български старини. Кн. ХІV. София, 1945, с. 7; Попов, А. Царевград Търнов… Т. 4, с. 17 – 23, 71, обр. 8 – 9.

Hurmuzaki, E., Densușianu, N. Documente І/2, р. 517, No 428.

Полное собрание русских летописей. Т. 35. Летописи белорусско-литовские. Москва, 1980, с. 59, 75, 108.

DRH. D. I, p. 36, No 15, р. 39, No 17, р. 41, No 18 etc.

DRH. В. І, р. 14, No 5.

Antonius de Bonfinis. Rerum Hungaricarum Decades V. – ЛИБИ V/1 София, АИ „Проф. Марин Дринов“, 2001, с. 141.

Гюзелев, В. Извори за средновековната история на България (VІІ – ХV в.) в австрийските ръкописни сбирки и архиви. Т. 1. Български, други славянски и византийски извори. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 1994, с. 246 – 247, № 78.

Гюзелев, В. Извори... Т. 2. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2000, с. 187, 190, № 121.

Iliescu, O. Emisiuni monetare ale Ţarii Romīneşti din secolele al XIV-lea şi XV-lea. // SCN, 1958, No 2, р. 303 – 344.

Бырня, П., Руссев, Н. Монеты средновековой Молдавии (Историко – нумизматичные очерки). // Stratum plus, 1999, No 6, р. 176 – 262.

Iliescu, O. Emisiuni monetare…, p. 311, 315.

Полевой, Л., Федоров, Г. Археология Румынии. Москва, Наука, 1973, с. 354.

Onciul, D. Originile principatelor Romāne. Bucureşti, Stab. de Arte Grafice „Elzevir“, 1899, p. 182.

DRH. В. І, р. 25, No 9, р. 42, No 17, р. 48, No 20, р. 56, No 24, р. 58, No 25, р. 60, № 26 etc.

Русев, П., Давидов, А. Григорий Цамблак в Румъния и в старата румънска литература. София, БАН, 1966, с. 106 – 107.

Pelin, V. Manuscrise din domnia lui Ştefan…, p. 277, No 26.

Gorovei, S. Trei “probleme” din biografia lui Ştefan cel Mare. // Analele Pytnei, 2010, No 1, р. 247 – 249.

DRH. В. І, р. 36, No 15; DRH. D. I, p. 280, No 179.

Pienaru, N. Izvoare otomane privind Moldova lui Ştefan cel Mare. // Analele Pytnei, 2009, No 1, р. 27 – 37; Cronici turceşti, p. 130, 133, 137 – 139 etc.

Ильинский, Г. А. Грамоты…, с. 30, № 7.

Петров, П., Гюзелев, В. Христоматия по история на България. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1978, с. 201.

Дуйчев, И. СБК ІІ, с. 289, № ХСІХ; Стара българска литература. Т. 3, с. 111.

Божилов, И. Един осмогласник от времето на цар Иван Александър. – В: Сборник в памет на проф. Станчо Ваклинов. София, 1984, с. 60 – 65.

Дуйчев, И. СБК ІІ, с. 289, № ХСІХ; Ovcarov, N. Le tsar bulgare Ivan Alexandre II. // EB, 33, 1997, No 3 – 4, 119 – 124. Титлата „господинчик“ е деминутив от „господин“ и означава „син на господин“.

Ангелов, Б. Из старата българска, руска и сръбска литература. ІІ. София, БАН, 1967, с. 143, 145.

Пак там, с. 143, 146.

Билярски, И. Институциите…, с. 42.

DRH. А. І, р. 13, No 10, р. 16, No 11 etc; DRH. В. І, р. 17 – 18, No 6, р. 19 – 20, No 7, р. 22 – 23, No 8 etc.

Гълъбов, И. Ямболският надпис. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, 1960, с. 421 – 426.

Гюзелев, В. Ямбол в епохата на Първата и Втората българска държава. – В: История на град Ямбол. София, 1976, с. 60; Божилов, И. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография. София, АИ „Марин Дринов“, 1994, с. 237.

DRH. В. І, р. 28, No 10, р. 30, No 11, р. 50, No 21 и т. н.; DRH. А. І, р. 3, No 2, р. 4, No 3, р. 5, No 4.

Onciul, D. Originile principatelor Romāne, p. 182.

Gorovei, S. Trei “probleme”…, р. 249.

Куев, К. Поява и разпространение на Симеоновия сборник. – В: Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.). Т. 1. Изследвания и текст. София, 1991, с. 35.

Попруженко, М. Г. Синодик царя Борила, с. 63 – 64, 67 – 68, 72; Божилов, И., Тотоманова, А., Билярски, И. Борилов синодик, с. 158 – 159, 163, 165.

Христов, Х. Батошевският надпис. // Археология, XVIII, 1976, № 4, с. 66.

Василиев, А. Ктиторски портрети, с. 15.

Христов, Х. Батошевският надпис, с. 66. От титлата „велик цар“ се е съхранил само откъсът „вели...“.

Гюзелев, В. Средновековна България…, с. 93.

Иванов, Й. Български старини..., с. 265, № 101.

Cantemir, D. Descriptio Moldaviae/ Descrierea Moldovei. Bucureşti. Ed. Academiei Republicii Socialiste Romănia, 1973, р. 122 – 123.

Венелин, Ю. Влахо-болгарские или дако-славянские грамоты. Санкт Петербург, Императорская российская академия, 1840, с. 29 – 30.

Senga, T. Béla királyfi bolgár, halicsi és osztrák hadjárataihoz. // Századok, 1988, No 1 – 2, р. 36 – 51.

Chronique rimee de Philippe Mouskes, publiee par le Baron de Reiffenberg. Vol. 2. Bruxelles, 1838, p. 681. Вж. също: Коледаров, П. Политическа география на средновековната българска държава. Ч. 2. (1186 – 1396). София, БАН, 1989, с. 64; Димитров, Х. Българо-унгарски отношения през Средновековието. София, АИ „Проф. Марин Дринов“, 1998, с. 143.

Прашков, Л., Шаренков, А. Паметници на културата на Света гора – Атон. София, Български художник, 1987, с. 130, обр. 104.

Paun, R. Pomenirea lui Ştefan cel Mare la mănăstirea Hilendar de la Muntele Athos. Marturii, ipoteze, intrebări. // Analele Pytnei, 2011, No 1, p. 350, fig. 3.

Божилов, И., Тотоманова, А., Билярски, И. Борилов синодик, с. 167, 176.

Onciul, D. Originile principatelor Romāne, p. 182.

DRH. В. І, р. 28, No 10.

DRH. А. І, р. 3, No 2, р. 4, No 3, р. 5, No 4.

DRH. В. І, р. 70, No 32.

Заимов, Й. Битолски надпис на Иван Владислав, самодържец български. Старобългарски паметник от 1015/1016 година. София, БАН, 1970, с. 33.

Пак там, с. 33.

Стара българска литература. Т. 3, с. 109.

Pelin, V. Manuscrise din domnia lui Ştefan…, p. 266, No 15.

Ibid., p. 304, No 55.

Славяно-молдавские летописи (ХV – ХVІ вв.). Москва, Наука, 1976, с. 28 (Бистрицкая летопись, 1359 – 1507).

Вж. Славяно-молдавские летописи и по-специално Славяно-молдавская летопис Макария (1504 – 1551 гг.), 75 – 93 и Славяно-молдавская летопис Евфимия (1541 – 1554 гг.), 94 – 104, които изобилстват от подобни примери.

DRH. B. II. București, 1972, p.247, No150.

Panaitescu, P. Manuscrisele slave din Biblioteca Academiei R. P. R. Vol. I. București, Ed. Academia Republicii populare române, 1959, p. 19, No 13.

DRH. В. І, р. 58, No 25, р. 63, No 28.

Ibid., р. 82, No 39, р. 86, No 42.

Ibid., р. 102, No 52, р. 115, No 60, р. 128, No 68.

Ibid., р. 133, No 72, р. 136, No 74, р. 138, No 77.

Русев, П., Давидов, А. Григорий Цамблак…, 106 – 107.

Inscriptiile medievalе I, 476 – 477, No 575, 698 – 699, No 1033; Pelin, V. Manuscrise din domnia lui Ştefan…, Pelin, V. Manuscrise din domnia lui Ştefan…, р. 249 – 325.

Paun, R. Pomenirea lui Ştefan…, p. 335.

Йорданов, И. Корпус на печатите…, с. 60.

Попруженко, М. Г. Синодик царя Борила, с. 60 – 69, 72 – 74; Божилов, И., Тотоманова, А., Билярски, И. Борилов синодик, с. 153, 155, 158 – 160, 162 – 167, 173.

Иванов, Й. Поменици за български царе и царици. – В: Иванов, Й. Избрани произведения. Т. 1. Състав. и ред. Б. Ангелов. София, Наука и изкуство, 1982, с. 146 – 147.

Иванов, Й. Български старини..., с. 265, № 101.

Попруженко, М. Г. Синодик царя Борила, с. 60 – 62; Божилов, И., Тотоманова, А., Билярски, И. Борилов синодик, с. 153, 155 – 156.

Попруженко, М. Г. Синодик царя Борила, с. 63 – 68; Божилов, И., Тотоманова, А., Билярски, И. Борилов синодик, с. 158 – 160, 162 – 163.

В Проложно житие на св. Иван Рилски в Драгановия миней цар Асен І – Белгун е назован „христолюбивия цар Асен“ (Иванов, Й. Български старини…, с. 365, № ХХХІХ; Стара българска литература. Т. 4, с. 131), в Проложно житие на св. Иван Рилски от Норовия пролог – „благоверния цар Асен“ (Стара българска литература. Т. 4, с. 132), в Проложно житие на св. Иван Рилски от Стишния пролог – „христолюбивия цар Асен“ и „благочестивия цар Иван“ (Стара българска литература. Т. 4, с. 134), в Пространно житие на св. Иван Рилски от Патриарх Евтимий – „преблагочестивия цар Асен“ и „благочестивия цар Асен“ (Kałužniacki, E. Werkе dеs Patriarchen von Bulgarien Euthymius (1375 – 1393). With an introduction by Ivan Dujcev. London, 1971, р. 23 – 24; Иванов, Й. Български старини…, с. 382, № ХLІІ; Стара българска литература. Т. 4, с. 147). Цар Калоян е наречен „преблагочестив“ в Пространно житие на св. Иларион Мъгленски от Патриарх Евтимий (Kałužniacki, E. Werkе dеs Patriarchen…, р. 56; Иванов, Й. Български старини…, с. 421, № ХLVІІ, Б; Стара българска литература. Т. 4, с. 107) и Пространно житие на св. Филотея Темнишка, чийто автор е отново българският патриарх (Kałužniacki, E. Werkе dеs Patriarchen…, р. 95; Стара българска литература. Т. 4, с. 213). Същият цар е назован „благочестив“ в Похвално слово на св. Йоан Поливотски от Патриарх Евтимий (Kałužniacki, Е. Werkе dеs Patriarchen…, р. 197). Цар Иван Асен ІІ е величан като „благочестивия български цар Иван Асен“ и „благочестивия цар Иван Асен“ в Пространно житие на св. Петка Търновска от Патриарх Евтимий (Kałužniacki, E. Werkе dеs Patriarchen…, р. 69 – 71; Иванов, Й. Български старини…, с. 432 – 433, № L; Стара българска литература. Т. 4, с. 198 – 199).

Иванов, Й. Български старини…, с. 439, № LII; Стара българска литература. Т. 3, с. 83.

Иванов, Й. Български старини…, с. 440, № LII; Стара българска литература. Т. 3, с. 84.

Дуйчев, И. Приноси към историята на Иван Асен II. – В: Дуйчев, И. Българско средновековие. Проучвания върху политиката и културната история на средновековна България. София, Наука и изкуство, 1972, с. 297 – 299.

Pelin, V. Manuscrise din domnia lui Ştefan…, р. 254, No 5.

Дуйчев, И. СБК ІІ, с. 69, № ХХХІV.

Пак там, с. 150 – 152, № LII.

DRH. В. І, р. 82, No 39, р. 133, No 72, р. 157, No 91etc.

Theophanеs. Chronographia (CSHB). Vol. I. Ex recensione Ioannes Classeni. Bonnae, 1839, p. 673 [= ГИБИ. Т. 3, с. 272].

Theophanеs. Chronographia I, p. 691 [= ГИБИ. Т. 3, с. 274].

Theophanеs. Chronographia I, p. 691 [= ГИБИ. Т. 3, с. 274].

Бешевлиев, В. Прабългарски епиграфски паметници. София, Издателство на Отечествения фронт, 1981, с. 36, 43, 80, 149.

Constantinus Porphyrogenitus. De ceremoniis aulae Byzantinae. Vol. I. E recensione I. I. Reiskii. Bonnae, 1829 (CSHB), p. 681 [= ГИБИ. Т. 5, с. 222].

Constantinus Porphyrogenitus. De thematibus et De administrando imperio (CSHB) III. Recognovit Immanuel Bekkerus. Bonnae, 1840, p. 154 [= ГИБИ. Т. 5, с. 209].

Попруженко, М. Г. Синодик царя Борила, с. 78; Божилов, И., Тотоманова, А., Билярски, И. Борилов синодик, с. 175.

Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen…, p. 24 – 25.

Петров, П., Гюзелев, В. Христоматия… Т. 2, с. 327.

Georgius Acropolita. Opera. Recensuit Augustus Heisenberg. Lipsae, 1903, p. 152 [= ГИБИ. Т. 8, c. 205].

Василиев, А. Ктиторски портрети, с. 40.

Пак там, с. 45 – 46, обр. 20.

Пак там, с. 64, обр. 32.

Пак там, с. 58 – 60, обр. 28.

Cantemir, D. Descriptio Moldaviae/ Descrierea Moldovei, p. 198 – 199.

DRH.A. I, p. 19, No 13.

DRH.В. I, p. 50, No 21.

Славяно-молдавские летописи…, с. 90, 92, 98сл. За съвета в Дунавските княжества вж. също Stoicescu, N. Sfarul domnesc şi marii dregători din Ţara Romănească şi Moldova (sec. XIV – XVII). Bucureşti, Ed. Academiei Republicii Socialiste Romănia, 1968, р. 14 – 16.

Славяно-молдовские летописи…, с. 92.

Пак там, с. 90.

Пак там, с. 100.

Cantemir, D. Descriptio Moldaviae/ Descrierea Moldovei, p. 198 – 203.

Ibid., р. 202 – 203.

Ibid., р. 198 – 199.

Попруженко, М. Г. Синодик царя Борила, с. 71; Божилов, И., Тотоманова, А., Билярски, И. Борилов синодик, с. 168.

Коцева, Е. Приписка 1350 – 1360 г. в сборник Прывослава. // BBg, 6, 1980, с. 253.

Ioannis Cantacuzeni eximperatoris. Historiarum. Cura Ludovici Schopeni (CSHB). Vol. I. Bonnae, 1828, p. 458 [= ГИБИ. Т. 10, с. 266].

Хаджиев, К. Епиграфските паметници от средновековния Червен и значението им за историята на града. – В: РИМ Русе. Известия, 2006, № 10, с. 87, 90 – 92.

DRH.В. I, p. 32, No 12. В латиноезични извори влашкият логотет е наречен „secretarius“ (Stoicescu, N. Op. cit., p. 172).

DRH.В. I, p. 37, No 15 (грамота на Мирчо І от 27 декември 1391 г.). В редица грамоти логотетът е поставен след дворника и преди останалите сановници – грамота от 10 юни 1415 г. (DRH.В. I, p. 81, No 38), грамота от 1428 г. (Ibid., p. 114, No 58), грамота от 10 септември 1428 г. ) Ibid., p. 129, No 68), и т. н. Има и изключения. Например в грамоти от 1437 г. логотетът е поставен на последно място сред дворцовите служители (Ibid., p. 145, No 82, р. 147, No 83, р. 149, No 85, р. 150, No 86, р. 152, No 87). Но в грамота от 16 септември 1440 г. той отново заема място след дворника и преди другите сановници (Ibid., p. 158, No 91).

DRH.А. І, р. 19, No 13.

Ibid., p. 3, No 2.

Ibid., p. 14, No 10.

Ibid., p. 26, No 18.

DRH. B. II, p. 15, No 5, p. 49, No 16, p. 51, No 17 etc.

Ibid., p. 123, No 58, p.127, No59 etc.

Славяно-молдавские летописи…, с. 116, 124.

Cantemir, D. Descriptio Moldaviae/ Descrierea Moldovei, p. 198 – 199.

Челеби, Э. Книга путешествия (Извлечения из сочинения турецкого путешественика XVII века) 1. Земли Молдавии и Украины. Москва, Наука, с. 182.

Panaitescu, P. Manuscrisele slave…, p. 371, No 276.

DRH. В. І, р. 77, No 36.

Cantemir, D. Descriptio Moldaviae/ Descrierea Moldovei, p. 198 – 201.

Pelin, V. Manuscrise din domnia lui Ştefan…, р. 271 – 272, No 20.

The Oxford Dictionary of Byzantium. Vol. 3. New York – Oxford, 1991, 1935 – 1936.

Венедиков, И. Военното и административното устройство на България през IX и X век. София, 1979, с. 52 – 53 смята, че този пръстен е от ранносредновековното Българско царство. Йорданов, И. Корпус на печатите…, с. 142 въз основа на монограмното изписване на името и палеографските особености на някои от буквите правилно го датира в ХІІІ – ХІV в. и приема, че неговият притежател Тагчи, мечоносец на българския цар, е куманин или татарин. Същата датировка на пръстена дава и Тотев, К. Златни пръстени-печати от времето на Второто българско царство (1185 – 1396). В. Търново, 2010, с. 120 – 121.

DRH. В. І, р. 81, No 38.

Ibid., p. 124, No 64.

Ibid., p. 129, No 68.

Ibid., p. 182, No 104.

Ibid., p. 192, No 110.

Ibid., p. 81, No 38.

Ibid., p. 114, No 58, р. 116, No 60.

Ibid., p. 124, No 64.

Ibid., p. 145, No 82, р. 147, No 83, р. 149, No 85, р. 150, No 86, р. 152, No 87, р. 163, No 94, р. 165, No 95 etc.

Ibid., p. 180, No 103, р. 182, No 104, р. 184, No 105, р. 189, No 108, р. 192, No 110, р. 194, No 111, р. 195, No 112, р. 197, No 113 etc.

Cantemir, D. Descriptio Moldaviae/ Descrierea Moldovei, p. 200 – 201.

Ibid., 200 – 201.

Ibid., р. 228 – 229.

Ibid., р. 240 – 205.

Ibid., р. 206 – 207.

Славяно-молдавские летописи…, с. 116, 124.

The Oxford Dictionary… Vol. 3, p. 1749.

Ioannis Cantacuzeni eximperatoris. Historiarum. Vol. I, p. 458 [= ГИБИ. T. 10, с. 266].

Дуйчев, И. СБК ІІ, с. 144 – 145.

Билярски, И. Институциите…, с. 161 – 162.

DRH.В. І, р. 43, No 17.

Ibid., р. 43, No 17.

Ibid., р. 75, No 35.

DRH.А. І, р. 14, No 10.

DRH. B. I, p. 30, No 11.

Ibid., р. 43, No 17, р. 81, No 38, р. 111, No 56, р. 114, No 58, р. 116, No 60.

Ibid., р. 124, No 64, р. 145, No 82, р. 147, No 83, р. 149, No 85, р. 150, No 86, р. 152, No 87.

DRH. A. I, p. 14, No 10, р. 16, No 11.

Ibid., p. 35, No 24.

Славяно-молдавские летописи…, с.116, 124.

Inscripţiile medievale…Vol. I, p. 516, No 628.

Билярски, И. Институциите…, с. 159.

Cantemir, D. Descriptio Moldaviae/ Descrierea Moldovei, p. 208 – 209.

Ibid., p. 200 – 203.

Челеби, Э. Книга путешествия 1, с. 183.

Славяно-молдавские летописи…, с. 116, 124. В някои грамоти влашкият велик вистиар също е наречен „велик съкровищник“ (DRH. B. XXIV, p. 252, No 189).

The Oxford Dictionary of Byzantium. Vol. 2. New York – Oxford, 1991, р. 1140.

Ильинский, Г. А. Грамоты…, с. 18, № 2.

Пак там, с. 29, № 6..

Билярски, И. Институциите…, с. 186.

Тотев, К. Златни пръстени-печати…, с. 131 – 132.

Билярски, И. Институциите…, с. 184.

DRH.В. І, р. 81, No 38.

DRH. A. I, p. 193, No 139.

DRH. В. I, p. 176, No 101, р. 180, No 103, р. 182, No 104, р. 184, No 105, р. 189, No 108, р. 192, No 110, р. 194, No 111, р. 199, No 115 etc.

DRH. A. I, p. 193, No 139, р. 196, No 142, р.198, No 143, р. 199, No 144, р. 201, No 145 etc.

DRH. B. I, p. 461, No 283; DRH. B. II, p. 68, No 29, p.109, No 51 etc.

Славяно-молдавские летописи…, с. 116, 124.

Inscripţiile medievale…Vol. I, p. 520, No 634.

Cantemir, D. Descriptio Moldaviae/ Descrierea Moldovei, p. 202 – 203.

Ibid., р. 206 – 207.

Ibid.

Ibid., р. 226 – 227.

Ibid., р. 210 – 211.

Йорданов, И. Корпус на печатите…, с. 141 – 142.

The Oxford Dictionary of Byzantium. Vol. 1. New York – Oxford, 1991, 722 – 723.

Николов, Г. Н. Самостоятелни и полусамостоятелни владения във възобновеното Българско царство (края на XII – средата на XIII в.). София, 2011, с. 146 – 147 извежда хипотезата, че столник Слав най-вероятно е баща на деспот Алексий Слав, родственик на Асеневци.

DRH.В. І, р. 30, No 11.

DRH.А. І, 5 – 6, No 4

DRH.В. І, р. 30, No 11.

Ibid., р. 43, No 17.

Ibid., р. 111, No 56, р. 116, No 60, р. 124, No 64.

Ibid., р. 114, No 58.

DRH.А. І, р. 14, No 10, р. 16, No 11, р. 19, No 13, р. 31, No 22, р. 35, No 24, р. 37, No 25.

Cantemir, D. Descriptio Moldaviae/ Descrierea Moldovei, p. 202 – 203.

The Oxford Dictionary… Vol. 3, р. 1679.

Йорданов, И. Корпус на печатите…, с. 140.

Попруженко, М. Г. Синодик царя Борила, с. 71; Божилов, И., Тотоманова, А., Билярски, И. Борилов синодик, с. 168.

Попконстантинов, К., Антонова, В. Епиграфски паметници от ХІІ – ХІV век от средновековния Шумен. – В: Преслав. Сб. Т. 4. София, ИМО „Св. Георги Победоносец“, 1993, с. 356 – 357.

DRH.В. І, р. 43, No 17.

Ibid., р. 81, No 38.

DRH.А. І, р. 19, No 13.

DRH.В. І, р. 43, No 17, р. 81, No 38, р. 103, No 52, р. 111, No 56, р. 116, No 60, р. 124, No 64, р. 178, No 102, р. 180, No 103 etc.

DRH.А. І, р. 19, No 13, р. 33, No 23, р. 35, No 24.

Cantemir, D. Descriptio Moldaviae/ Descrierea Moldovei, p. 200 – 201.

Ibid., р. 230 – 231.

Ibid., р. 230 – 231.

Ibid., р. 204 – 205.

Ibid., р. 206 – 207.

Ibid., р. 212 – 213.

DRH.В. І, р. 64, No 28.

Ibid., р. 76, No 35.

Москов, М. Именник на българските ханове (ново тълкуване). София, Д-р Петър Берон, 1988, с. 20.

Попов, А. Н. Чтения в императорском обществе истории и древностей российских при Московском университете. Кн. ІІІ. Шестоднев составленый Йоаном Ексархом Болгарским. Москва, 1879, с. 82 – 83.

Билярски, И. Институциите…, с. 240 – 248.

Дуйчев, И. СБК ІІ, с. 65 – 66, № ХХІХ. К. Господинов посочва, че почетното звание „граматик“ се среща често по това време и показва, че Войсил граматик вероятно е професионален книгописец (Господинов, К. Свърлижката приписка като исторически извор. // ИПр, LXI, № 3 – 4, 2005, с. 155. За силната Свърлижка твърдина вж.: Господинов, К. Свърлижката приписка…, с. 157 – 158).

Билярски, И. Институциите…, с. 242.

Гюзелев, В. Училища, скриптории, библиотеки и знания в България (ХІІІ – ХІV век). София, Народна просвета, 1985, с. 33.

DRH.В. І, р. 81, No 38.

Ibid., р. 133, No 72.

Ibid., р. 139, No 77.

Ibid., р. 145, No 82.

Ibid., р. 150, No 86.

DRH. А. І, р. 76, No 52.

Ibid., р. 82, No 56, р. 84, No 58, р. 85, No 59.

Ibid., р. 88, No 61, р. 163, No 113, р. 184, No 131, р. 185, No 132, р. 186, No 133 etc.

Ibid., р. 101, No 69, р. 103, No 70, р. 108, No 74 etc.

Ibid., р. 105, No 71, р. 112, No 77, р. 116, No 79, р. 156, No 105, р. 157, No 106 etc.

Ibid., р. 158, No 107.

Ibid., р. 159, No 108.

Ibid., р. 198, No 143.

Ibid., р. 112, No 77, р. 198, No 143 etc.

Ibid., р. 156, No 105, р. 157, No 106, р. 158, No 107, р. 159, No 108, р. 161, No 110 etc.

Ильинский, Г. А. Грамоты…, с. 27, № 5.

DRH. В. І, р. 98, No 49, р. 114, No 58, р. 116, No 60, р. 122 – 123, No 63 etc. В грамота от 12 декември 1424 г. съдията е отбелязан преди глобника, дворника, вамеша и бирчията (Ibid., р. 110, No 56).

Ильинский, Г. А. Грамоты…, с. 18, № 2.

Пак там, с. 25, № 4.

Пак там, с. 27, № 5.

Пак там, с. 29, № 6.

DRH. В. І, р. 102, No 52, р. 110, No 56 etc.

Ibid., р. 83, No 39.

Ibid., р. 114, No 58, р. 116, No 60, р. 150, No 86, р. 152, No 87.

DRH. А. І, р. 275, No 195. В друга грамота от 25 август 1443 г. молдовският господар подчертава: „… нито един от нашите пъркалаби, нито нашите ключници, нито десетници, да не се намесват да вземат десетина (десятък) от виното […]“ (Ibid., р. 342, No 241).

Ильинский, Г. А. Грамоты…, с. 25, № 4.

Пак там, с. 27, № 5.

DRH. В. І, р. 83, No 39.

Ibid., р. 98, No 49, р. 110, No 56, р. 114, No 58, р. 116, No 60, р. 123, No 63 etc.

Ильинский, Г. А. Грамоты…, с. 18, № 2.

Пак там, с. 25, № 4.

Пак там, с. 27, № 5.

Пак там, с. 29, № 6.

DRH. В. І, р. 102, No 52, р. 110, No 56.

Ibid., р. 83, No 39.

Билярски, И. Институциите…, с. 368.

Ильинский, Г. А. Грамоты…, с. 27, № 5.

Пак там, с. 29, № 6.

DRH. В. І, р. 110, No 56.

Ильинский, Г. А. Грамоты…, с. 27, № 5.

Пак там, с. 29, № 6.

Билярски, И. Институциите…, с. 363.

Cantemir, D. Descriptio Moldaviae/ Descrierea Moldovei, p. 202 – 203.

Ibid., p. 208 – 209.

Ibid., p. 218 – 219.

Ibid., p. 220 – 221.

Dubrovnishkata gramota na Ivan Asen II e nazovana „orizmo“ (Ilyinskiy, G. A. Gramotы bolgarskih tsarey. Moskva, Sinodalynaya tipografia, 1911, s. 13, № 1). Drugi balgarski tsarski gramoti sa narecheni „hrisovul“ (Pak tam, s. 26, № 4, s. 29, № 6); Dubrovnishki dokumenti za istoria na Bulgaria i balgarite prez HІІІ – HV vek. T. 1 (1230 – 1403 g.). Izdanie, prevod i komentar A. Nikolov, V. Gyuzelev, E. Kostova, P. Danova i S. Hinkovski. Sofia, UI „Sv. Kliment Ohridski“, 2017, s. 30 – 31, № 1.

Bakalov, G. Srednovekovniyat balgarski vladetel. Titulatura i insignii. Sofia, Anubis, 1995, s. 53 – 60; Nikolov, G. N. Imperskata alternativa v politicheskia zhivot na Balgarskoto tsarstvo prez XIII – XIV v. – V: Lichnostta v istoricheskoto razvitie. Alternativata v istoriyata. Sofia, UI „Sv. Kliment Ohridski“, 1995, s. 116 otbelyazva, che mezhdu balgarskata i vizantiyskata vladetelska titla ima nyakoi otliki – naprimer prisastvieto v balgarskata na ponyatieto „vsichki“ („vsichki balgari“, „vsichki balgari i gartsi“, „vsichki balgari i vlasi“).

Zlatarski, V. N. Istoria na balgarskata darzhava prez srednite vekove. T. ІІІ. Vtoro balgarsko tsarstvo. Bulgaria pri Asenevtsi (1187 – 1280). Sofia, AI „Prof. Marin Drinov“, 1994, s. 587 – 596, pril. 5; Popov, A. Tsarevgrad Tarnov. Srednovekovni nadpisi, monogrami, bukvi i znatsi ot tarnovskata „Velika lavra“. T. 4. Sofia, BAN, 1984, s. 8 – 17, 68, obr. 5.

Ilyinskiy, G. A. Gramotы…, s. 14 – 19, № 2.

Vasiliev, A. Ktitorski portreti. Sofia, BAN, 1960, s. 16.

Yordanov, I. Korpus na pechatite na Srednovekovna Bulgaria. Sofia, Agato, 2001, s. 117.

Ilyinskiy, G. A. Gramotы…, s. 21 – 23, № 3.

Pak tam, s. 24 – 26, № 4.

Duychev, I. Miniatyurite na Manasievata letopis. Sofia, 1962, № 1, l. 1.

Zhivkova, L. Chetveroevangelieto na tsar Ivan Aleksandar. S palno cherno-byalo vazproizvezhdane na originala i shestdeset i chetiri tsvetni faksimileta. Sofia, Nauka i izkustvo, 1980, tabl. ІІ, l. 3, obr. 2.

Ilyinskiy, G. A. Gramotы…, s. 26 – 28, № 5.

Pak tam, s. 29, № 6.

V gramotite na srabskite vladeteli titulaturnata formula e shodna: „Stefan Urosh, v Hrista Boga blagoveren kral i samodarzhets na vsichki srabski i pomorski zemi“ (ok. 1300 g.) (Istoria na balgarskata darzhava i pravo. Izvori (680 – 1877). T. 1. Sastav. P. Petrov, G. Petrova. Varna, Albatros, 1996, s. 111), „Stefan [Dushan], v Hrista Boga blagoveren tsar i samodarzhets na sarbi, gartsi i balgari“ (1347) (Ivanov, Y. Balgarite v Makedonia. Fototipno izdanie. Pod red. na V. Bozhinov i Y. Zaimov. Sofia, Nauka i izkustvo, 1986, s. 155) i dr. Ochevidno e vliyanieto ot titlite na romeyskite vasilevski i balgarskite tsare.

Bozhilov, I. Bulgaria i Dubrovnik. Dogovorat ot 1253 g. Sofia, Gutenberg, 2010, s. 120; Dubrovnishki dokumenti I, s. 34 – 35, № 2.

Popkonstantinov, K. Starobalgarski ktitorski nadpis ot s. Troitsa, Shumenski okrag. // Arheologia, 1980, № 4, s. 56 – 65 (samiyat nadpis, s. 57 – 58).

Zlatarski, V. Boyanskiyat nadpis. – V: Zlatarski, V. N. Izbrani proizvedenia. T. 2. Sastav. i red. P. Petrov. Sofia, Nauka i izkustvo, 1984, s. 412.

Margos, A. Srednovekovnite balgarski nadpisi pri s. Royak, Provadiysko. // BE, 1976, № 4, s. 296 – 302.

Andreev, Y. Koy e „bagrenorodniyat“ tsar Mihail ot skalnia nadpis pri selo Royak, Provadiysko? – V: Tarnovska knizhovna shkola. T. 5. V. Tarnovo, UI „Sv. sv. Kiril i Metodiy“, 1994, s. 441 – 453.

Stara balgarska literatura. T. 3. Istoricheski sachinenia. Sastav. i red. I. Bozhilov. Sofia, Balgarski pisatel, 1983, s. 106.

Kuev, K. Ivan Aleksandrovia sbornik ot 1348 g. Sofia, BAN, 1981, s. 401.

Ivanov, Y. Balgarski starini…, s. 236, № 5.

Ivanova-Mircheva, D. „Germanov sbornik“ – balgarski pismen pametnik ot H v. v prepis ot 1359 g. // BE, 1965, № 4 – 5, s. 316.

Inocentii III papae et Caloiohannis regis. Epistolae. – V: LIBI. T. 3. Sofia, BAN, 1965, s. 340.

Pak tam, s. 334.

Nikolov, G. N. Imperskata alternativa…, s. 114.

Gyuzelev, V. Srednovekovna Bulgaria v svetlinata na novi izvori. Sofia, Narodna prosveta, 1981, s. 181; Nikolov, G. N. Imperskata alternativa…, s. 114.

Bozhilov, I. Bulgaria i Dubrovnik…, s. 89.

Kozhuharov, S. Neizvesten letopisen razkaz ot vremeto na Ivan Asen ІІ. // Literaturna misal, 1974, № 2, s. 128 – 129.

Zlatarski, V. N. Aseneviyat nadpis pri Stanimaka. – V: Zlatarski, V. N. Izbrani proizvedenia. T. 2, s. 359 – 409.

Istrin, V. M. Knigы vremenynya i wbraznaya Georgia Mniha. Hronika Georgia Amartola v drevnem slavyano-russkom perevode. Tekst, issledovanie i slovary. T. 3. Grechesko-slavyanskiy i slavyansko-grecheskiy slovari. Leningrad, Izdatelystvo Akademii nauk SSSR, 1930, s. 33, 166, 171.

Stara balgarska literatura. T. 3, s. 125.

Tapkova-Zaimova, V., Miltenova, A. Istoriko – apokaliptichnata knizhnina vav Vizantia i v srednovekovna Bulgaria. Sofia, UI „Sv. Kliment Ohridski“, 1996, s. 151, 156.

Duychev, I. Iz starata balgarska knizhnina [Po-natatak: SBK]. Kn. ІІ. Sofia, Hemus, 1944, s. 127, № HHHІH. Veroyatno sashtiyat voevoda Vitomir e pritezhatelyat na prasten-pechat ot HІІІ – HІV v., nameren pri arheologicheski razkopki v edna ot vatreshnite grobnitsi na sofiyskia hram „Sv. Sofia“. Varhu nego sa gravirani orel s razpereni krile i nadpisat „Vitomirov prasten“ (Yordanov, I. Korpus na pechatite…, s. 139).

Popruzhenko, M. G. Sinodik tsarya Borila. Odessa, Эkonomicheskaya tipografia i litografia, 1899, s. 71; Bozhilov, I., Totomanova, A., Bilyarski, I. Borilov sinodik: izdanie i prevod. Sofia, PAM, 2010, s. 168.

Krastev, L. Ungarska gramota ot nachaloto na HV v., svarzana s balgarskata istoria. – In: Acta musei varnaensis. Balgarskite zemi prez Srednovekovieto (VІІ – HVІІІ v.). Mezhdunarodna konferentsia v chest na 70-godishninata na prof. Al. Kuzev. 2005, s. 139 – 141.

Stojanoviħ, L. Stari srpski rodoslovi i letopisi. Zbornik za istorij, jezik i knizhevnost srpskog naroda. Kn. HVІ. Beograd – Sremski Karlovtsi, Shtampovano u srpskoj manastirskoj shtampariji, 1927, s. 237, № 695.

Popruzhenko, M. G. Sinodik tsarya Borila, s. 71; Bozhilov, I., Totomanova, A., Bilyarski, I. Borilov sinodik, s. 168.

Angelov, D., Cholpanov, B. Balgarska voenna istoria prez Srednovekovieto (X – XIV vek). Sofia, BAN, 1994, s. 215. Bilyarski, I. Institutsiite na srednovekovna Bulgaria. Vtoro balgarsko tsarstvo (XII – XIV vek). Sofia, UI „Sv. Kliment Ohridski“, 1998, s. 204 – 206 priema, che velikiyat voevoda e bil edin ot nay-visshite sanovnitsi vav vazobnovenoto Balgarsko tsarstvo, no ne e ubeden, che toy e varhoven glavnokomandvasht na voyskata sled tsarya, tay kato lipsvat izvori, koito da potvarzhdavat tazi teza. Spored nego titlata „velik voevoda“ v Bulgaria bi mogla da bade davana i kato pochetno dostoynstvo, bez sluzhebni zadalzhenia, kakto e polozhenieto vav Vlahia i Moldova.

Duychev, I. SBK ІІ, s. 69, № HHHІV.

Pak tam, s. 71, № HHHІV.

Goshev, Y. Tarnovski tsarski nadgroben nadpis ot 1388 g. // Balgarski starini. Kn. HІV. Sofia, 1945, s. 7; Popov, A. Tsarevgrad Tarnov… T. 4, s. 17 – 23, 71, obr. 8 – 9.

Hurmuzaki, E., Densușianu, N. Documente І/2, r. 517, No 428.

Polnoe sobranie russkih letopisey. T. 35. Letopisi belorussko-litovskie. Moskva, 1980, s. 59, 75, 108.

DRH. D. I, p. 36, No 15, r. 39, No 17, r. 41, No 18 etc.

DRH. V. І, r. 14, No 5.

Antonius de Bonfinis. Rerum Hungaricarum Decades V. – LIBI V/1 Sofia, AI „Prof. Marin Drinov“, 2001, s. 141.

Gyuzelev, V. Izvori za srednovekovnata istoria na Bulgaria (VІІ – HV v.) v avstriyskite rakopisni sbirki i arhivi. T. 1. Balgarski, drugi slavyanski i vizantiyski izvori. Sofia, UI „Sv. Kliment Ohridski“, 1994, s. 246 – 247, № 78.

Gyuzelev, V. Izvori... T. 2. Sofia, UI „Sv. Kliment Ohridski“, 2000, s. 187, 190, № 121.

Iliescu, O. Emisiuni monetare ale Ţarii Romīneşti din secolele al XIV-lea şi XV-lea. // SCN, 1958, No 2, r. 303 – 344.

Bыrnya, P., Russev, N. Monetы srednovekovoy Moldavii (Istoriko – numizmatichnыe ocherki). // Stratum plus, 1999, No 6, r. 176 – 262.

Iliescu, O. Emisiuni monetare…, p. 311, 315.

Polevoy, L., Fedorov, G. Arheologia Rumыnii. Moskva, Nauka, 1973, s. 354.

Onciul, D. Originile principatelor Romāne. Bucureşti, Stab. de Arte Grafice „Elzevir“, 1899, p. 182.

DRH. V. І, r. 25, No 9, r. 42, No 17, r. 48, No 20, r. 56, No 24, r. 58, No 25, r. 60, № 26 etc.

Rusev, P., Davidov, A. Grigoriy Tsamblak v Rumania i v starata rumanska literatura. Sofia, BAN, 1966, s. 106 – 107.

Ilyinskiy, G. A. Gramotы…, s. 30, № 7.

Petrov, P., Gyuzelev, V. Hristomatia po istoria na Bulgaria. T. 2. Sofia, Nauka i izkustvo, 1978, s. 201.

Duychev, I. SBK ІІ, s. 289, № HSІH; Stara balgarska literatura. T. 3, s. 111.

Bozhilov, I. Edin osmoglasnik ot vremeto na tsar Ivan Aleksandar. – V: Sbornik v pamet na prof. Stancho Vaklinov. Sofia, 1984, s. 60 – 65.

Duychev, I. SBK ІІ, s. 289, № HSІH; Ovcarov, N. Le tsar bulgare Ivan Alexandre II. // EB, 33, 1997, No 3 – 4, 119 – 124. Titlata „gospodinchik“ e deminutiv ot „gospodin“ i oznachava „sin na gospodin“.

Angelov, B. Iz starata balgarska, ruska i srabska literatura. ІІ. Sofia, BAN, 1967, s. 143, 145.

Pak tam, s. 143, 146.

Bilyarski, I. Institutsiite…, s. 42.

DRH. A. І, r. 13, No 10, r. 16, No 11 etc; DRH. V. І, r. 17 – 18, No 6, r. 19 – 20, No 7, r. 22 – 23, No 8 etc.

Galabov, I. Yambolskiyat nadpis. – V: Ezikovedsko-etnografski izsledvania v pamet na akad. St. Romanski. Sofia, 1960, s. 421 – 426.

Gyuzelev, V. Yambol v epohata na Parvata i Vtorata balgarska darzhava. – V: Istoria na grad Yambol. Sofia, 1976, s. 60; Bozhilov, I. Familiyata na Asenevtsi (1186 – 1460). Genealogia i prosopografia. Sofia, AI „Marin Drinov“, 1994, s. 237.

DRH. V. І, r. 28, No 10, r. 30, No 11, r. 50, No 21 i t. n.; DRH. A. І, r. 3, No 2, r. 4, No 3, r. 5, No 4.

Onciul, D. Originile principatelor Romāne, p. 182.

Gorovei, S. Trei “probleme”…, r. 249.

Kuev, K. Poyava i razprostranenie na Simeonovia sbornik. – V: Simeonov sbornik (po Svetoslavovia prepis ot 1073 g.). T. 1. Izsledvania i tekst. Sofia, 1991, s. 35.

Popruzhenko, M. G. Sinodik tsarya Borila, s. 63 – 64, 67 – 68, 72; Bozhilov, I., Totomanova, A., Bilyarski, I. Borilov sinodik, s. 158 – 159, 163, 165.

Hristov, H. Batoshevskiyat nadpis. // Arheologia, XVIII, 1976, № 4, s. 66.

Vasiliev, A. Ktitorski portreti, s. 15.

Hristov, H. Batoshevskiyat nadpis, s. 66. Ot titlata „velik tsar“ se e sahranil samo otkasat „veli...“.

Gyuzelev, V. Srednovekovna Bulgaria…, s. 93.

Ivanov, Y. Balgarski starini..., s. 265, № 101.

Cantemir, D. Descriptio Moldaviae/ Descrierea Moldovei. Bucureşti. Ed. Academiei Republicii Socialiste Romănia, 1973, r. 122 – 123.

Venelin, Yu. Vlaho-bolgarskie ili dako-slavyanskie gramotы. Sankt Peterburg, Imperatorskaya rossiyskaya akademia, 1840, s. 29 – 30.

Senga, T. Béla királyfi bolgár, halicsi és osztrák hadjárataihoz. // Századok, 1988, No 1 – 2, r. 36 – 51.

Chronique rimee de Philippe Mouskes, publiee par le Baron de Reiffenberg. Vol. 2. Bruxelles, 1838, p. 681. Vzh. sashto: Koledarov, P. Politicheska geografia na srednovekovnata balgarska darzhava. Ch. 2. (1186 – 1396). Sofia, BAN, 1989, s. 64; Dimitrov, H. Balgaro-ungarski otnoshenia prez Srednovekovieto. Sofia, AI „Prof. Marin Drinov“, 1998, s. 143.

Prashkov, L., Sharenkov, A. Pametnitsi na kulturata na Sveta gora – Aton. Sofia, Balgarski hudozhnik, 1987, s. 130, obr. 104.

Paun, R. Pomenirea lui Ştefan cel Mare la mănăstirea Hilendar de la Muntele Athos. Marturii, ipoteze, intrebări. // Analele Pytnei, 2011, No 1, p. 350, fig. 3.

Bozhilov, I., Totomanova, A., Bilyarski, I. Borilov sinodik, s. 167, 176.

Zaimov, Y. Bitolski nadpis na Ivan Vladislav, samodarzhets balgarski. Starobalgarski pametnik ot 1015/1016 godina. Sofia, BAN, 1970, s. 33.

Pak tam, s. 33.

Stara balgarska literatura. T. 3, s. 109.

Pelin, V. Manuscrise din domnia lui Ştefan…, p. 266, No 15.

Ibid., p. 304, No 55.

Slavyano-moldavskie letopisi (HV – HVІ vv.). Moskva, Nauka, 1976, s. 28 (Bistritskaya letopisy, 1359 – 1507).

Vzh. Slavyano-moldavskie letopisi i po-spetsialno Slavyano-moldavskaya letopis Makaria (1504 – 1551 gg.), 75 – 93 i Slavyano-moldavskaya letopis Evfimia (1541 – 1554 gg.), 94 – 104, koito izobilstvat ot podobni primeri.

Rusev, P., Davidov, A. Grigoriy Tsamblak…, 106 – 107.

Inscriptiile medievale I, 476 – 477, No 575, 698 – 699, No 1033; Pelin, V. Manuscrise din domnia lui Ştefan…, Pelin, V. Manuscrise din domnia lui Ştefan…, r. 249 – 325.

Paun, R. Pomenirea lui Ştefan…, p. 335.

Yordanov, I. Korpus na pechatite…, s. 60.

Popruzhenko, M. G. Sinodik tsarya Borila, s. 60 – 69, 72 – 74; Bozhilov, I., Totomanova, A., Bilyarski, I. Borilov sinodik, s. 153, 155, 158 – 160, 162 – 167, 173.

Ivanov, Y. Pomenitsi za balgarski tsare i tsaritsi. – V: Ivanov, Y. Izbrani proizvedenia. T. 1. Sastav. i red. B. Angelov. Sofia, Nauka i izkustvo, 1982, s. 146 – 147.

Ivanov, Y. Balgarski starini..., s. 265, № 101.

Popruzhenko, M. G. Sinodik tsarya Borila, s. 60 – 62; Bozhilov, I., Totomanova, A., Bilyarski, I. Borilov sinodik, s. 153, 155 – 156.

Popruzhenko, M. G. Sinodik tsarya Borila, s. 63 – 68; Bozhilov, I., Totomanova, A., Bilyarski, I. Borilov sinodik, s. 158 – 160, 162 – 163.

V Prolozhno zhitie na sv. Ivan Rilski v Draganovia miney tsar Asen І – Belgun e nazovan „hristolyubivia tsar Asen“ (Ivanov, Y. Balgarski starini…, s. 365, № HHHІH; Stara balgarska literatura. T. 4, s. 131), v Prolozhno zhitie na sv. Ivan Rilski ot Norovia prolog – „blagovernia tsar Asen“ (Stara balgarska literatura. T. 4, s. 132), v Prolozhno zhitie na sv. Ivan Rilski ot Stishnia prolog – „hristolyubivia tsar Asen“ i „blagochestivia tsar Ivan“ (Stara balgarska literatura. T. 4, s. 134), v Prostranno zhitie na sv. Ivan Rilski ot Patriarh Evtimiy – „preblagochestivia tsar Asen“ i „blagochestivia tsar Asen“ (Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius (1375 – 1393). With an introduction by Ivan Dujcev. London, 1971, r. 23 – 24; Ivanov, Y. Balgarski starini…, s. 382, № HLІІ; Stara balgarska literatura. T. 4, s. 147). Tsar Kaloyan e narechen „preblagochestiv“ v Prostranno zhitie na sv. Ilarion Maglenski ot Patriarh Evtimiy (Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen…, r. 56; Ivanov, Y. Balgarski starini…, s. 421, № HLVІІ, B; Stara balgarska literatura. T. 4, s. 107) i Prostranno zhitie na sv. Filoteya Temnishka, chiyto avtor e otnovo balgarskiyat patriarh (Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen…, r. 95; Stara balgarska literatura. T. 4, s. 213). Sashtiyat tsar e nazovan „blagochestiv“ v Pohvalno slovo na sv. Yoan Polivotski ot Patriarh Evtimiy (Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen…, r. 197). Tsar Ivan Asen ІІ e velichan kato „blagochestivia balgarski tsar Ivan Asen“ i „blagochestivia tsar Ivan Asen“ v Prostranno zhitie na sv. Petka Tarnovska ot Patriarh Evtimiy (Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen…, r. 69 – 71; Ivanov, Y. Balgarski starini…, s. 432 – 433, № L; Stara balgarska literatura. T. 4, s. 198 – 199).

Ivanov, Y. Balgarski starini…, s. 439, № LII; Stara balgarska literatura. T. 3, s. 83.

Ivanov, Y. Balgarski starini…, s. 440, № LII; Stara balgarska literatura. T. 3, s. 84.

Duychev, I. Prinosi kam istoriyata na Ivan Asen II. – V: Duychev, I. Balgarsko srednovekovie. Prouchvania varhu politikata i kulturnata istoria na srednovekovna Bulgaria. Sofia, Nauka i izkustvo, 1972, s. 297 – 299.

Pelin, V. Manuscrise din domnia lui Ştefan…, r. 254, No 5.

Duychev, I. SBK ІІ, s. 69, № HHHІV.

Beshevliev, V. Prabalgarski epigrafski pametnitsi. Sofia, Izdatelstvo na Otechestvenia front, 1981, s. 36, 43, 80, 149.

Popruzhenko, M. G. Sinodik tsarya Borila, s. 78; Bozhilov, I., Totomanova, A., Bilyarski, I. Borilov sinodik, s. 175.

Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen…, p. 24 – 25.

Petrov, P., Gyuzelev, V. Hristomatia… T. 2, s. 327.

Georgius Acropolita. Opera. Recensuit Augustus Heisenberg. Lipsae, 1903, p. 152 [= GIBI. T. 8, c. 205].

Vasiliev, A. Ktitorski portreti, s. 40.

Cantemir, D. Descriptio Moldaviae/ Descrierea Moldovei, p. 198 – 199.

Slavyano-moldavskie letopisi…, s. 90, 92, 98sl. Za saveta v Dunavskite knyazhestva vzh. sashto Stoicescu, N. Sfarul domnesc şi marii dregători din Ţara Romănească şi Moldova (sec. XIV – XVII). Bucureşti, Ed. Academiei Republicii Socialiste Romănia, 1968, r. 14 – 16.

Slavyano-moldovskie letopisi…, s. 92.

Popruzhenko, M. G. Sinodik tsarya Borila, s. 71; Bozhilov, I., Totomanova, A., Bilyarski, I. Borilov sinodik, s. 168.

Kotseva, E. Pripiska 1350 – 1360 g. v sbornik Prыvoslava. // BBg, 6, 1980, s. 253.

Ioannis Cantacuzeni eximperatoris. Historiarum. Cura Ludovici Schopeni (CSHB). Vol. I. Bonnae, 1828, p. 458 [= GIBI. T. 10, s. 266].

Hadzhiev, K. Epigrafskite pametnitsi ot srednovekovnia Cherven i znachenieto im za istoriyata na grada. – V: RIM Ruse. Izvestia, 2006, № 10, s. 87, 90 – 92.

DRH.V. I, p. 32, No 12. V latinoezichni izvori vlashkiyat logotet e narechen „secretarius“ (Stoicescu, N. Op. cit., p. 172).

DRH.V. I, p. 37, No 15 (gramota na Mircho І ot 27 dekemvri 1391 g.). V reditsa gramoti logotetat e postaven sled dvornika i predi ostanalite sanovnitsi – gramota ot 10 yuni 1415 g. (DRH.V. I, p. 81, No 38), gramota ot 1428 g. (Ibid., p. 114, No 58), gramota ot 10 septemvri 1428 g. ) Ibid., p. 129, No 68), i t. n. Ima i izklyuchenia. Naprimer v gramoti ot 1437 g. logotetat e postaven na posledno myasto sred dvortsovite sluzhiteli (Ibid., p. 145, No 82, r. 147, No 83, r. 149, No 85, r. 150, No 86, r. 152, No 87). No v gramota ot 16 septemvri 1440 g. toy otnovo zaema myasto sled dvornika i predi drugite sanovnitsi (Ibid., p. 158, No 91).

Slavyano-moldavskie letopisi…, s. 116, 124.

Cantemir, D. Descriptio Moldaviae/ Descrierea Moldovei, p. 198 – 199.

Chelebi, Э. Kniga puteshestvia (Izvlechenia iz sochinenia turetskogo puteshestvenika XVII veka) 1. Zemli Moldavii i Ukrainы. Moskva, Nauka, s. 182.

Panaitescu, P. Manuscrisele slave…, p. 371, No 276.

DRH. V. І, r. 77, No 36.

Cantemir, D. Descriptio Moldaviae/ Descrierea Moldovei, p. 198 – 201.

Pelin, V. Manuscrise din domnia lui Ştefan…, r. 271 – 272, No 20.

The Oxford Dictionary of Byzantium. Vol. 3. New York – Oxford, 1991, 1935 – 1936.

Venedikov, I. Voennoto i administrativnoto ustroystvo na Bulgaria prez IX i X vek. Sofia, 1979, s. 52 – 53 smyata, che tozi prasten e ot rannosrednovekovnoto Balgarsko tsarstvo. Yordanov, I. Korpus na pechatite…, s. 142 vaz osnova na monogramnoto izpisvane na imeto i paleografskite osobenosti na nyakoi ot bukvite pravilno go datira v HІІІ – HІV v. i priema, che negoviyat pritezhatel Tagchi, mechonosets na balgarskia tsar, e kumanin ili tatarin. Sashtata datirovka na prastena dava i Totev, K. Zlatni prasteni-pechati ot vremeto na Vtoroto balgarsko tsarstvo (1185 – 1396). V. Tarnovo, 2010, s. 120 – 121.

Slavyano-moldavskie letopisi…, s. 116, 124.

The Oxford Dictionary… Vol. 3, p. 1749.

Ioannis Cantacuzeni eximperatoris. Historiarum. Vol. I, p. 458 [= GIBI. T. 10, s. 266].

Duychev, I. SBK ІІ, s. 144 – 145.

Cantemir, D. Descriptio Moldaviae/ Descrierea Moldovei, p. 208 – 209.

Chelebi, Э. Kniga puteshestvia 1, s. 183.

Slavyano-moldavskie letopisi…, s. 116, 124. V nyakoi gramoti vlashkiyat velik vistiar sashto e narechen „velik sakrovishtnik“ (DRH. B. XXIV, p. 252, No 189).

The Oxford Dictionary of Byzantium. Vol. 2. New York – Oxford, 1991, r. 1140.

Ilyinskiy, G. A. Gramotы…, s. 18, № 2.

Bilyarski, I. Institutsiite…, s. 186.

Totev, K. Zlatni prasteni-pechati…, s. 131 – 132.

Bilyarski, I. Institutsiite…, s. 184.

Slavyano-moldavskie letopisi…, s. 116, 124.

Inscripţiile medievale…Vol. I, p. 520, No 634.

Yordanov, I. Korpus na pechatite…, s. 141 – 142.

The Oxford Dictionary of Byzantium. Vol. 1. New York – Oxford, 1991, 722 – 723.

Nikolov, G. N. Samostoyatelni i polusamostoyatelni vladenia vav vazobnovenoto Balgarsko tsarstvo (kraya na XII – sredata na XIII v.). Sofia, 2011, s. 146 – 147 izvezhda hipotezata, che stolnik Slav nay-veroyatno e bashta na despot Aleksiy Slav, rodstvenik na Asenevtsi.

Popruzhenko, M. G. Sinodik tsarya Borila, s. 71; Bozhilov, I., Totomanova, A., Bilyarski, I. Borilov sinodik, s. 168.

Popkonstantinov, K., Antonova, V. Epigrafski pametnitsi ot HІІ – HІV vek ot srednovekovnia Shumen. – V: Preslav. Sb. T. 4. Sofia, IMO „Sv. Georgi Pobedonosets“, 1993, s. 356 – 357.

Moskov, M. Imennik na balgarskite hanove (novo talkuvane). Sofia, D-r Petar Beron, 1988, s. 20.

Popov, A. N. Chtenia v imperatorskom obshtestve istorii i drevnostey rossiyskih pri Moskovskom universitete. Kn. ІІІ. Shestodnev sostavlenыy Yoanom Eksarhom Bolgarskim. Moskva, 1879, s. 82 – 83.

Bilyarski, I. Institutsiite…, s. 240 – 248.

Duychev, I. SBK ІІ, s. 65 – 66, № HHІH. K. Gospodinov posochva, che pochetnoto zvanie „gramatik“ se sreshta chesto po tova vreme i pokazva, che Voysil gramatik veroyatno e profesionalen knigopisets (Gospodinov, K. Svarlizhkata pripiska kato istoricheski izvor. // IPr, LXI, № 3 – 4, 2005, s. 155. Za silnata Svarlizhka tvardina vzh.: Gospodinov, K. Svarlizhkata pripiska…, s. 157 – 158).

Bilyarski, I. Institutsiite…, s. 242.

Gyuzelev, V. Uchilishta, skriptorii, biblioteki i znania v Bulgaria (HІІІ – HІV vek). Sofia, Narodna prosveta, 1985, s. 33

DRH. V. І, r. 98, No 49, r. 114, No 58, r. 116, No 60, r. 122 – 123, No 63 etc. V gramota ot 12 dekemvri 1424 g. sadiyata e otbelyazan predi globnika, dvornika, vamesha i birchiyata (Ibid., r. 110, No 56).

DRH. A. І, r. 275, No 195. V druga gramota ot 25 avgust 1443 g. moldovskiyat gospodar podchertava: „… nito edin ot nashite parkalabi, nito nashite klyuchnitsi, nito desetnitsi, da ne se namesvat da vzemat desetina (desyatak) ot vinoto […]“ (Ibid., r. 342, No 241).

Ilyinskiy, G. A. Gramotы…, s. 25, № 4.