В работилницата на Клио
теория и практика на историята през първата половина на XIX век. Казусът Юрий Венелин
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.102.145-175Ключови думи :
Юрий Венелин, архив на историка, политическо инженерство, Руска империя, руско влияниеРезюме
В годината на подписването на Одринския мир (1829 г.) излиза първият том на „Древните и сегашни българи в политическо, народописно, историческо и религиозно отношение към руснаците. Историко-критически издирвания“. Автор на текста е дипломираният медик и младши славист Юрий И. Венелин (1802 - 1839). Насърчаван и подкрепян от университетския професор Михаил П. Погодин (1800 - 1875), Венелин разширява своите исторически и филологически изследвания и планира да издаде още няколко тома на труда. Амбицията му е не толкова да изследва българската история сама по себе си, а по-скоро дотолкова, доколкото тя е свързана с историята на Русия. Различни обстоятелства му пречат да осъществи напълно творческите си планове.
След смъртта на Венелин архивът и литературното му наследство са обработени и под негово име са публикувани още няколко текста. В някои от тях обаче първоначалните идеи на Венелин, свързани с българската и руската история, са значително променени. С активните усилия на руснаци и българи до края на XIX в. името му е превърнато в синоним на възраждането на забравения български народ и символ на приобщаването му към славянското семейство. Изгубената история на недовършената книга на Венелин е предмет на настоящата статия, както и неговото общо разбиране за начина, по който трябва да се пише история.
Днес терминът „политическо инженерство“ се използва по-често от антрополози и социолозите, отколкото от историците. Използва се например, за да се характеризира викторианската колониална политика в Малайзия и Индия. Намирам този термин за полезен при изучаването на някои аспекти на руско-българските отношения през XIX в., особено в контекста на популярната руска имперска доктрина за покровителство над православните поданици на султана.
Използвани източници
В българската историография едно от първите и подробни изследвания за Юрий Венелин, което залага много от историографските тези за него, е на Златарски, В. Юрий Ивановичь Венелинъ и значението му за българите. По случай 100-годишнината от рождението му (1802 - 1902). Отд. отп. от Летопис на Българското книжовно дружество в София, 1903, с. 90-160, конкретно за ранната му биография: с. 90-92. Автор на най-подробното и до днес биографично изследване за Юрий Венелин си остава Тамара Байцура: Юрiй Iванович Венелiн. Братислава, Словацьке педагопчне видавництво, 1968. Подробна библиография за него до 1994 г. вж. у Ишутин, В. В. Юрий Иванович Венелин (1802 - 1839): библиографический указатель литературы за 1828 - 1994 гг. -В: Ю. И. Венелин в Болгарском возрождении. Отв. ред. Г. К. Венедиктов. Москва, Инстwrуг славяноведения и балканистики РАИ, 1994, с. 148 - 204.
Златарски, В. Юрий Ивановичь Венелинъ и значението му за българите ... , с. 92 - 93.
За тази непроучена личност вж.: Байцура, Т. Юр1й Iванович Венешн ... , с. 41, 50, 52, 55- 61; Ишутин, В. В. Славянская проблематика в научных заседаниях Общества истории и древностей российских при Московском университете в первой половине XIX в. (1804-1848 гг.). - В: Историографические исследования по Славяноведения и Балканистике. Отв. ред. В. А. Дьяков. Москва, Наука, 1984, с. 99 - 100.
Златарски, В. Юрий Ивановичь Венелинъ и значението му за българите ... , с. 96.
Рачева, В. Руската преселническа политика, българите и Одринския мир от 2 септември 1829 г. // ГСУ, ИФ, т. 100, 2012 [2007], с. 175 - 239.
Подробно за престоя на Венелин на Балканите, за любопитните срещи и запознанства, за началните му впечатления и научните резултати, както и за първи път отпечатаните оцелели от това време негови писма вж.: Ангелов, Б. Ст. Неизвестни писма на Юрий Ив. Венелин. // Литературна история, 1986, т. 15, с. 71 - 91; Венелин, Ю. И. Путевые записки. Публикация Т. А. Медовичевой. // Записки Отдела рукописей Российской государственной библиотеки, вып. 51, 2000, с. 197 - 250; Ученое путешествие Ю. И. Венели
на в Болгарию (1830 - 1831) ...
Златарски, В. Юрий Ивановичь Венединъ и значението му за българите ... , с. 112; Молнаръ, И. Предисловие. - В: Древнiе и нынешнiе Словене, в политическом, народописном, историческом и религиозном их огношенiи къ Россиянамь. Историко-критическыя изысканiя. Юрiя Венелина. Т. 2. Москва, въ Университетской типографии, 1841 [=1846], с. 111, където е публикуван списък на останалите ръкописи на Венелин и сред тях под № 14 намираме „Конспект преподавания истории славянского языка и литературы, вообще, составленный по определению Совета Императорского Московского университета, 2 мая 1834 г., Ю. И. В., 30 с.".
Георгиева, Е. Делото на Ю. И. Венелин в българистичната литература. (По случай 150 години от смъртта на учения) . // Български език, 1989, № 3, с. 203 - 204.
Рачева, В. За „изгубената" история на една книга и за успешното политическо инженерство през XIX век. Доклад от Международната научна конференция „Власт и влияние в Югоизточна Европа през XVI - XIX век", организирана от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски", София, 8- 10 октомври 2010 г.
Никак не е случайно, че информираният Анастас Кипиловски (1802- 1870), когато вече е прочел том първи на „Древните и сегашни българи ... ", но не е имал щастието да се запознае лично с Юрий Венелин по време на краткия му престой в Букурещ, ще го определи като „тоя безсмъртен възобновител, така да се каже на българското съществуване". Но не и като „възобновител" на българската история. Цитатът е с дата 30 юни 1831 г. и е от негово писмо до московския книжар Ширяев. Вж. Ангелов, Б. Ст. Венелин и нашите възрожденци ... , с. 233 - 234.
Може би за първи път в академичната историография тези истини са споменати мимоходом от Тамара Байцура (Байцура, Т. Юр1й Iванович Венеши ... , с. 81), но са категорично изговорени едва в една скорошна рецензия: Гвоздев, А. В. [Рецензия]. Венелин, Ю. И. Истоки Руси и славянства. Сост. предисл. и коммент. П. В. Тулаев. Отв. ред. О. А. Платонов. Москва, Институт русской ЦИВИJИЗации, 2011, 864 с.// Вестник православного Свято-Тихоновского гуманитарного университета. Серия 1: Богословие. Философия. Вып . 49 (5), 2013, с. 145 - 150. Повод за този синтезиран коментар е поредната идеологизирана експлоатация на творчеството на Венелин.
Коментар върху ръкописен препис на този текст (Венелинов оригинал не е известен) и цензурирането му преди отпечатване, както и за идеята да бъде преведен и отпечатан почти веднага след появата му и на български език от даскал Ботю Петков(1815 - 1869) вж. у: Минкова, Л. Историята на една история. Книгата на Юрий Иванович Венелин „Критические исследования об истории болгар“ и нейният превод на български език, направен от Ботю Петков. /У Литературна мисъл, 1972, № 6, с. 82 - 96; Цанев, Д. За българите. Чуждата историческа българистика през XVIII - XIX век. София, ДИ Септем
ври, 1981, с. 90 - 92.
Или, по думите на самия Венелин: „... изследования о произхождением Козаръ и Россиянъ — изследования, кои составляют главную цель моихъ трудовъ исторических“, вж. Древше и ньшешше Болгаре... Т. 1, с. V.
Стихове и оди в чест на Венелин пишат „Георгий хаджи Тома Пешаков Видинянин“ (1785 - 1854) и Неофит Рилски (ок. 1793 - 1881). За първите им публикации още през Възраждането, както и подробно за контактите на възрожденците с Венелин и тяхното желание да го подтикнат да продължи заниманията си с българистични теми вж: Златарски, В. Юрий Ивановичь Венелинъ и значението му за българите..., с. 130 - 132, 135 - 137,157 - 160; Венелин, Ю. Избрани страници. Под ред. на Петър Динеков. София, 1942, с. 15-18; Ангелов, Б. Ст. Венелин и нашите възрожденци..., с. 232 - 233, 241 - 243; Байцура, Т. Юрш 1ванович Венелш..., с. 150-151 сл., бел. 401; Цанев, Д. За българите.. с. 82; Венедиктов, Г. Три писма на В. Априлов до Ю. Венелин. — Във: Венедиктов, Г. Българистични студии. Състав. П. Пашов. София, Наука и изкуство, 1990, с. 195 - 215.
V balgarskata istoriografia edno ot parvite i podrobni izsledvania za Yuriy Venelin, koeto zalaga mnogo ot istoriografskite tezi za nego, e na Zlatarski, V. Yuriy Ivanovichy Venelina i znachenieto mu za balgarite. Po sluchay 100-godishninata ot rozhdenieto mu (1802 - 1902). Otd. otp. ot Letopis na Balgarskoto knizhovno druzhestvo v Sofia, 1903, s. 90-160, konkretno za rannata mu biografia: s. 90-92. Avtor na nay-podrobnoto i do dnes biografichno izsledvane za Yuriy Venelin si ostava Tamara Baytsura: Yuriy Ivanovich Venelin. Bratislava, Slovatsyke pedagopchne vidavnitstvo, 1968. Podrobna bibliografia za nego do 1994 g. vzh. u Ishutin, V. V. Yuriy Ivanovich Venelin (1802 - 1839): bibliograficheskiy ukazately literaturы za 1828 - 1994 gg. -V: Yu. I. Venelin v Bolgarskom vozrozhdenii. Otv. red. G. K. Venediktov. Moskva, Instwrug slavyanovedenia i balkanistiki RAI, 1994, s. 148 - 204.
Zlatarski, V. Yuriy Ivanovichy Venelina i znachenieto mu za balgarite ... , s. 92 - 93.
Za tazi neprouchena lichnost vzh.: Baytsura, T. Yur1y Ivanovich Veneshn ... , s. 41, 50, 52, 55- 61; Ishutin, V. V. Slavyanskaya problematika v nauchnыh zasedaniyah Obshtestva istorii i drevnostey rossiyskih pri Moskovskom universitete v pervoy polovine XIX v. (1804-1848 gg.). - V: Istoriograficheskie issledovania po Slavyanovedenia i Balkanistike. Otv. red. V. A. Dyyakov. Moskva, Nauka, 1984, s. 99 - 100.
Zlatarski, V. Yuriy Ivanovichy Venelina i znachenieto mu za balgarite ... , s. 96.
Racheva, V. Ruskata preselnicheska politika, balgarite i Odrinskia mir ot 2 septemvri 1829 g. // GSU, IF, t. 100, 2012 [2007], s. 175 - 239.
Podrobno za prestoya na Venelin na Balkanite, za lyubopitnite sreshti i zapoznanstva, za nachalnite mu vpechatlenia i nauchnite rezultati, kakto i za parvi pat otpechatanite otseleli ot tova vreme negovi pisma vzh.: Angelov, B. St. Neizvestni pisma na Yuriy Iv. Venelin. // Literaturna istoria, 1986, t. 15, s. 71 - 91; Venelin, Yu. I. Putevыe zapiski. Publikatsia T. A. Medovichevoy. // Zapiski Otdela rukopisey Rossiyskoy gosudarstvennoy biblioteki, vыp. 51, 2000, s. 197 - 250; Uchenoe puteshestvie Yu. I. Veneli
na v Bolgariyu (1830 - 1831) ...
Zlatarski, V. Yuriy Ivanovichy Venedina i znachenieto mu za balgarite ... , s. 112; Molnara, I. Predislovie. - V: Drevnie i nыneshnie Slovene, v politicheskom, narodopisnom, istoricheskom i religioznom ih ognoshenii ka Rossiyanamy. Istoriko-kriticheskыya izыskaniya. Yuriya Venelina. T. 2. Moskva, va Universitetskoy tipografii, 1841 [=1846], s. 111, kadeto e publikuvan spisak na ostanalite rakopisi na Venelin i sred tyah pod № 14 namirame „Konspekt prepodavania istorii slavyanskogo yazыka i literaturы, voobshte, sostavlennыy po opredeleniyu Soveta Imperatorskogo Moskovskogo universiteta, 2 maya 1834 g., Yu. I. V., 30 s.".
Georgieva, E. Deloto na Yu. I. Venelin v balgaristichnata literatura. (Po sluchay 150 godini ot smartta na uchenia) . // Balgarski ezik, 1989, № 3, s. 203 - 204.
Racheva, V. Za „izgubenata" istoria na edna kniga i za uspeshnoto politichesko inzhenerstvo prez XIX vek. Doklad ot Mezhdunarodnata nauchna konferentsia „Vlast i vliyanie v Yugoiztochna Evropa prez XVI - XIX vek", organizirana ot Istoricheskia fakultet na Sofiyskia universitet „Sv. Kliment Ohridski", Sofia, 8- 10 oktomvri 2010 g.
Nikak ne e sluchayno, che informiraniyat Anastas Kipilovski (1802- 1870), kogato veche e prochel tom parvi na „Drevnite i segashni balgari ... ", no ne e imal shtastieto da se zapoznae lichno s Yuriy Venelin po vreme na kratkia mu prestoy v Bukuresht, shte go opredeli kato „toya bezsmarten vazobnovitel, taka da se kazhe na balgarskoto sashtestvuvane". No ne i kato „vazobnovitel" na balgarskata istoria. Tsitatat e s data 30 yuni 1831 g. i e ot negovo pismo do moskovskia knizhar Shiryaev. Vzh. Angelov, B. St. Venelin i nashite vazrozhdentsi ... , s. 233 - 234.
Mozhe bi za parvi pat v akademichnata istoriografia tezi istini sa spomenati mimohodom ot Tamara Baytsura (Baytsura, T. Yur1y Ivanovich Veneshi ... , s. 81), no sa kategorichno izgovoreni edva v edna skoroshna retsenzia: Gvozdev, A. V. [Retsenzia]. Venelin, Yu. I. Istoki Rusi i slavyanstva. Sost. predisl. i komment. P. V. Tulaev. Otv. red. O. A. Platonov. Moskva, Institut russkoy TsIVIJIZatsii, 2011, 864 s.// Vestnik pravoslavnogo Svyato-Tihonovskogo gumanitarnogo universiteta. Seria 1: Bogoslovie. Filosofia. Vыp . 49 (5), 2013, s. 145 - 150. Povod za tozi sinteziran komentar e porednata ideologizirana eksploatatsia na tvorchestvoto na Venelin.
Komentar varhu rakopisen prepis na tozi tekst (Venelinov original ne e izvesten) i tsenzuriraneto mu predi otpechatvane, kakto i za ideyata da bade preveden i otpechatan pochti vednaga sled poyavata mu i na balgarski ezik ot daskal Botyu Petkov(1815 - 1869) vzh. u: Minkova, L. Istoriyata na edna istoria. Knigata na Yuriy Ivanovich Venelin „Kriticheskie issledovania ob istorii bolgar“ i neyniyat prevod na balgarski ezik, napraven ot Botyu Petkov. /U Literaturna misal, 1972, № 6, s. 82 - 96; Tsanev, D. Za balgarite. Chuzhdata istoricheska balgaristika prez XVIII - XIX vek. Sofia, DI Septem
vri, 1981, s. 90 - 92.
Ili, po dumite na samia Venelin: „... izsledovania o proizhozhdeniem Kozara i Rossiyana — izsledovania, koi sostavlyayut glavnuyu tsely moiha trudova istoricheskih“, vzh. Drevshe i nysheshshe Bolgare... T. 1, s. V.
Stihove i odi v chest na Venelin pishat „Georgiy hadzhi Toma Peshakov Vidinyanin“ (1785 - 1854) i Neofit Rilski (ok. 1793 - 1881). Za parvite im publikatsii oshte prez Vazrazhdaneto, kakto i podrobno za kontaktite na vazrozhdentsite s Venelin i tyahnoto zhelanie da go podtiknat da prodalzhi zanimaniyata si s balgaristichni temi vzh: Zlatarski, V. Yuriy Ivanovichy Venelina i znachenieto mu za balgarite..., s. 130 - 132, 135 - 137,157 - 160; Venelin, Yu. Izbrani stranitsi. Pod red. na Petar Dinekov. Sofia, 1942, s. 15-18; Angelov, B. St. Venelin i nashite vazrozhdentsi..., s. 232 - 233, 241 - 243; Baytsura, T. Yursh 1vanovich Venelsh..., s. 150-151 sl., bel. 401; Tsanev, D. Za balgarite.. s. 82; Venediktov, G. Tri pisma na V. Aprilov do Yu. Venelin. — Vav: Venediktov, G. Balgaristichni studii. Sastav. P. Pashov. Sofia, Nauka i izkustvo, 1990, s. 195 - 215.
Файлове за сваляне
Публикуван
Как да цитирате
Брой
Секция
Категории
Лиценз
Авторски права (c) 2017 Vanya Racheva
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).
