Към историята на Будапещенската конвенция от 1877 г.
нови архивни материали
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.102.176-198Ключови думи :
Източната криза (1875-1878), Райхщадско споразумение, Конвенция от Будапеща, Славянски държави на Балканите, Руски имперски интереси, РусияРезюме
Статията разглежда дипломатическия контекст на Руско-турската война от 1877-1878 г. и по-специално преговорите между руската и австро-унгарската дипломация в навечерието на конференцията на посланиците в Истанбул и след това. Нови документи са
въведени и анализирани, главно от кореспонденцията между руския посланик във Виена Е. П. Новиков и руския външен министър А. М. Горчаков, съхранявана в Архива за външна политика на Руската империя. На този фон е разгледана последователната позиция на Австро-Унгарската империя, представена в преговорите от граф. Д. Андраши, и ясно заявените амбиции и цели на руския император Александър II.
Новооткритите документи категорично развенчават мита за Руско-турската война по отношение на пасивността и нерешителността на руския император по време на Източната криза, както и на самоотвержената руска защита на интересите на балканските славяни, представлявани главно от сърби и българи. Материалите опровергават и твърдението за сериозни дипломатически отстъпки пред Австро-Унгария. Документът ясно илюстрира, че във висшето ръководство на Руската империя е имало ясно разбиране и ясно дефинирано преследване на целите и интересите на собствената страна, както и твърда воля и последователност в тяхното осъществяване, независимо от надеждите и претенциите на турските християни.
Използвани източници
Popov, С. Srbija na putu oslobodenja: borba za politicki preobrazaj i drzavnu nezavisnost. 1808-1878. Beograd, Beogradski izdavacko-graficki zavod, 1980; Чубриловиli, В. Историjа политичке мисли у Србиjи у 19. веку. Београд, Народна юьига, 1982; Екмечи, М. Устанак у Босни. 1875 - 1878. Београд, Службени лист CPJ / Балканолошки институт САНУ, 1996; Екмечи, М. Дуго кретюье измеljу клаJЬа и ораIЬа. Историjа Срба у Новом Веку (1492 - 1992). 2 изд. Београд, Завод за УJ,Iбенике, 2008; Войводич, М. Русско-сербские отношения периода Восточного кризиса 1875 - 1878 гг. в сербской историографии. - В: Россия и Сербия глазами историков двух стран. ,,BiЫiotheca SerЬica". Отв. ред. В. К. Волков. Санкт Петербург, Алетейя, 2010.
Seton-Watson, R. Disraeli, Gladstone and Eastem Question. А Study in Diplomacy and Party Politics. London, Macmillian and Со. Ltd, 1935; Harris, D. Diplomatic History of the Balkan Crisis of 1875 - 1878. Stanford- London, Stanford university press / Oxford university press, 1936; Sumner, В. Russia and the Balkans. 1870 - 1880. Oxford, Oxford University Press, 1937; Hegediis, R. The Foreign Policy of Count Julius Andпissy. // The Hungarian Quarterly, 1937, Vol. 3, No 3 - 4; Rupp, G. Wavering Friendship. Russia and Austria 1876 - 1878. Cambridge - London, Harvard University Press, 1941; Bridge, F. From Sadowa to Sarajevo. The Foreign Policy of Austria-Hungary 1866 - 1914. London, Routledge & Kegan Paul Ltd., 1972; Mac-Kenzie, D. The Serbs and Russian Panslavism. 1875 - 1878. New York, Comell University Press, 1967; Ливен, Д. Российская империя и ее враги с XVI в. до наших дней. Пер. с англ. А. Козлика, А. Платанова. Москва, Изд. Европа, 2007.
Покровский, М. Н. Дипломатия и войны царской России в XIX столетии. Сборник статей. Москва, Изд. Красная Новь, 1923; Пушкаревич, К. А. Балканские славяне и русские освободители. (Славянские комитеты и события на Балканах перед русско-турецкой войной 1877-1878 rr.). // Труды Института славяноведенияАН СССР, Москва, Ленинград, 1934, т. 2.
Восточный вопрос во внешней политике Росени. Конец XVIII - начало ХХ в. Москва, Изд. Наука, 1978; Киняпина, Н. С. Външната политика на Русия през XIX век. София, Изд. Наука и изкуство, 1980; Россия и Восточный кризис 70-х годов XIX в. Сб. статей. Отв. ред. И. А. Федосов. Москва, Изд. Московского университета, 1981; Международные отношения на Балканах. 1856 - 1878. Отв. ред. В. Н. Виноградов. Москва, Изд. Наука, 1986; Россия и Черноморские Проливы (XVIII - XIX столетия). Отв. ред. Л. Н. Нежинский, А. В. Игнатов. Москва, Институт РИ РАН, 1999; История дипломатии. Сост. А. Лактионов. Москва, АСТ, 2005; Айрапетов, О. Р. Внешняя политика Российской империи (1801-1914). Москва, Изд. Европа, 2006; Виноградов, В. Н. Балканская утопия князя А. М. Горчакова. Москва, Изд. Наука, 2005; Виноградов, В. Н. Двуглавый российский орел на Балканах. 1683 - 1914. Москва, Индрик, 2010; История Балкан. Судьбоносное двадцатилетие. 1856-1878. Отв. ред. В. Н. Виноградов. Москва, Красанд, 2012.
Вяземская, Е. К. Восстание в Боснии и Герцеговине и российская дипломатия (1875 г. - апрель 1877 г.). Автореф. дис. канд. ист. наук. Москва, 1984; Вяземская, Е. К. Российская дипломатия и вопрос об автономии Боснии и Герцеговины в 1876 г. // Советское славяноведение,.1984, № 1; Вяземская, Е. К. Из предыстории Будапештенской конвенции 1877 г. // Институт научной информации по общественным наукам РАН, Деп. рукопис № 17 124. Москва, 1984.
История дипломатии. Т. 2. Дипломатия в Новое время. 1872 - 1919. Сост. В. М. Хвостов и И. И. Минц. Москва-Ленинград, Госполитиздат, 1945; История дипломатии. 2-е изд., перераб. и доп. Т. 2. Дипломатия в Новое время. 1871- 1914. Под ред. В. М. Хвостов. Москва, Госполитиздат, 1963.
История дипломатии. Т. 2. Дипломатия в Новое время. 1871 - 1914. Москва, 1963, с. 95, 111; История дипломатии. Москва, 2005, с. 596.
За първи път този комплект от документи е бил частично използван от Елена К. Вяземская при анализа на еволюцията на възгледите на руската дипломация по въпроса за автономията на Босна и Херцеmвина в кандидатска дисертация „Въстанието в Босна и Херцеmвина и руската дипломация (1875 г. - април 1877 г.)", защитена през 1984 г., а също и в редица авторски статии, вж. бел. 5.
Архив внешней политики Российской империи (АВПРИ), ф. Канцелярия, д. 127, д. 128, д. 129.
Татищев, С. С. Император Александр II. Его жизнь и царствование. Т. 2. Москва, Изд. Charli, 1996, с. 278.
Popov, S. Srbija na putu oslobodenja: borba za politicki preobrazaj i drzavnu nezavisnost. 1808-1878. Beograd, Beogradski izdavacko-graficki zavod, 1980; Chubrilovili, V. Istorija politichke misli u Srbiji u 19. veku. Beograd, Narodna yuyiga, 1982; Ekmechi, M. Ustanak u Bosni. 1875 - 1878. Beograd, Sluzhbeni list CPJ / Balkanoloshki institut SANU, 1996; Ekmechi, M. Dugo kretyuye izmelju klaJYa i oraIYa. Istorija Srba u Novom Veku (1492 - 1992). 2 izd. Beograd, Zavod za UJ,Ibenike, 2008; Voyvodich, M. Russko-serbskie otnoshenia perioda Vostochnogo krizisa 1875 - 1878 gg. v serbskoy istoriografii. - V: Rossia i Serbia glazami istorikov dvuh stran. ,,BiЫiotheca SerYica". Otv. red. V. K. Volkov. Sankt Peterburg, Aleteyya, 2010.
Seton-Watson, R. Disraeli, Gladstone and Eastem Question. A Study in Diplomacy and Party Politics. London, Macmillian and So. Ltd, 1935; Harris, D. Diplomatic History of the Balkan Crisis of 1875 - 1878. Stanford- London, Stanford university press / Oxford university press, 1936; Sumner, V. Russia and the Balkans. 1870 - 1880. Oxford, Oxford University Press, 1937; Hegediis, R. The Foreign Policy of Count Julius Andpissy. // The Hungarian Quarterly, 1937, Vol. 3, No 3 - 4; Rupp, G. Wavering Friendship. Russia and Austria 1876 - 1878. Cambridge - London, Harvard University Press, 1941; Bridge, F. From Sadowa to Sarajevo. The Foreign Policy of Austria-Hungary 1866 - 1914. London, Routledge & Kegan Paul Ltd., 1972; Mac-Kenzie, D. The Serbs and Russian Panslavism. 1875 - 1878. New York, Comell University Press, 1967; Liven, D. Rossiyskaya imperia i ee vragi s XVI v. do nashih dney. Per. s angl. A. Kozlika, A. Platanova. Moskva, Izd. Evropa, 2007.
Pokrovskiy, M. N. Diplomatia i voynы tsarskoy Rossii v XIX stoletii. Sbornik statey. Moskva, Izd. Krasnaya Novy, 1923; Pushkarevich, K. A. Balkanskie slavyane i russkie osvoboditeli. (Slavyanskie komitetы i sobыtia na Balkanah pered russko-turetskoy voynoy 1877-1878 rr.). // Trudы Instituta slavyanovedeniyaAN SSSR, Moskva, Leningrad, 1934, t. 2.
Vostochnыy vopros vo vneshney politike Roseni. Konets XVIII - nachalo HH v. Moskva, Izd. Nauka, 1978; Kinyapina, N. S. Vanshnata politika na Rusia prez XIX vek. Sofia, Izd. Nauka i izkustvo, 1980; Rossia i Vostochnыy krizis 70-h godov XIX v. Sb. statey. Otv. red. I. A. Fedosov. Moskva, Izd. Moskovskogo universiteta, 1981; Mezhdunarodnыe otnoshenia na Balkanah. 1856 - 1878. Otv. red. V. N. Vinogradov. Moskva, Izd. Nauka, 1986; Rossia i Chernomorskie Prolivы (XVIII - XIX stoletia). Otv. red. L. N. Nezhinskiy, A. V. Ignatov. Moskva, Institut RI RAN, 1999; Istoria diplomatii. Sost. A. Laktionov. Moskva, AST, 2005; Ayrapetov, O. R. Vneshnyaya politika Rossiyskoy imperii (1801-1914). Moskva, Izd. Evropa, 2006; Vinogradov, V. N. Balkanskaya utopia knyazya A. M. Gorchakova. Moskva, Izd. Nauka, 2005; Vinogradov, V. N. Dvuglavыy rossiyskiy orel na Balkanah. 1683 - 1914. Moskva, Indrik, 2010; Istoria Balkan. Sudybonosnoe dvadtsatiletie. 1856-1878. Otv. red. V. N. Vinogradov. Moskva, Krasand, 2012.
Vyazemskaya, E. K. Vosstanie v Bosnii i Gertsegovine i rossiyskaya diplomatia (1875 g. - aprely 1877 g.). Avtoref. dis. kand. ist. nauk. Moskva, 1984; Vyazemskaya, E. K. Rossiyskaya diplomatia i vopros ob avtonomii Bosnii i Gertsegovinы v 1876 g. // Sovetskoe slavyanovedenie,.1984, № 1; Vyazemskaya, E. K. Iz predыstorii Budapeshtenskoy konventsii 1877 g. // Institut nauchnoy informatsii po obshtestvennыm naukam RAN, Dep. rukopis № 17 124. Moskva, 1984.
Istoria diplomatii. T. 2. Diplomatia v Novoe vremya. 1872 - 1919. Sost. V. M. Hvostov i I. I. Mints. Moskva-Leningrad, Gospolitizdat, 1945; Istoria diplomatii. 2-e izd., pererab. i dop. T. 2. Diplomatia v Novoe vremya. 1871- 1914. Pod red. V. M. Hvostov. Moskva, Gospolitizdat, 1963.
Istoria diplomatii. T. 2. Diplomatia v Novoe vremya. 1871 - 1914. Moskva, 1963, s. 95, 111; Istoria diplomatii. Moskva, 2005, s. 596.
Za parvi pat tozi komplekt ot dokumenti e bil chastichno izpolzvan ot Elena K. Vyazemskaya pri analiza na evolyutsiyata na vazgledite na ruskata diplomatsia po vaprosa za avtonomiyata na Bosna i Hertsemvina v kandidatska disertatsia „Vastanieto v Bosna i Hertsemvina i ruskata diplomatsia (1875 g. - april 1877 g.)", zashtitena prez 1984 g., a sashto i v reditsa avtorski statii, vzh. bel. 5.
Arhiv vneshney politiki Rossiyskoy imperii (AVPRI), f. Kantselyaria, d. 127, d. 128, d. 129.
Tatishtev, S. S. Imperator Aleksandr II. Ego zhizny i tsarstvovanie. T. 2. Moskva, Izd. Charli, 1996, s. 278.
Файлове за сваляне
Публикуван
Как да цитирате
Брой
Секция
Категории
Лиценз
Авторски права (c) 2017 Irina F. Makarova
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).
