Кипърските Асизи като исторически извори
DOI :
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.71.5-84Ключови думи :
Кипърско кралство, Борбата на кибърските търговци срешу италианскитеРезюме
През последните десетилетия на XII в. настъпили съдбоносни промени в историята на остров Кипър. Както е известно, векове наред той е бил неделима част от владенията на Византийската империя. Попаднал под властта на арабите за няколко века, той отново бил присъединен към Византия (965). През управлението на византийския император Андроник I Комнин (1183-1185) на острова като самостоятелен владетел се обяви един от представителите на Комниновата династия. След 1185 г. Кипър кога вече не се присъединил към цариградската империя. Краткотрайната власт на Исак Комнин, ненавистна за местното население, била бързо унищожена и той попаднал в ръцете на кръстоносците от Третия кръстоносен поход начело с Ричард I Лъвското сърце. След това за кратко време бил владение на ордена на тамплиерите и накрая бил продаден на френския рицар Ги де Лузинян. В 1192 г. остров Кипър станал окончателно негово владение и в него се организирало Кипърското кралство-една държава от западен военнофеодален тип. Кипърското гръшсо население за дълго време останало под властта на западните феодали, които го подлагали на жестока експлоатация и на народностна и религиозна дискриминация. След 1291 г. с превземането на последните владения на Ерусалимското кралство с център Акра от египетския султан кралските инсигнии били-пренесени на остров Кипър (в
гр. Фамагуста) и кипърският владетел се коронясал и за Ерусалимски крал
и носел титлата крал на Ерусалим и Кипър.
Използвани източници
L. De MasLatrie. Hisstoire de l'ile de Chypre soas lе regne des princes de lа maison de Lusignan. Т. 1. Paris, 1861, р. 2 sq.
За значението на остров Кипър в търговията с Леванта срв. W. Не у d. Histoire du commerce du Levant au Moyen age, 11. Leipzig, 1936, р. 3 - 23; А.Scе. Handelsgeschichte der romanischen Volker des Mittelalters Ьis zum Ende der Kretzzige, Miinchen - Berlin, 1906.
Срв. История на средните векове, 1 (под редакцията на С. Д. Сказкин, Е. В. Гутнова, А. И. Данилов, Я. А. Левицки). С., 1974, с. 247 - 248.
Един от най-важните извори за средновековната история на Кипър е хрониката на Леонтий Махара:
Lеоntiоs Маkhаirаs. Recital concerning the sweet Land of Cyprus entitled „Chronicle", Edited with а translation and Notes Ьу R. М. Dawkins, vol. 1-II, Oxford, 1932.
За категориите селяни срв. G. Нill. А History of Сурrus, vol. 11. The Frankish Period. Cambridge, 1972, р. 8 - 10.
За общата характеристика на Кипърското кралство и неговата структура срв. П. Тивчев, Страници от социалната история на Кипър през XIV-XVв. ИПр., г. XXVII. (1971), ки. 5, с. 22-23; За роби у П. Тивчев, Известията в хрониката на Леонтий Махера за бълrари роби на остров Кипър през втората половина на XIV в.-В: Военноисторически сборник, 1966, ки. 5, с. 39-58.
Според Сатас, Пролога, с. 55, причината да не се преведат Асизите на Високата палата била, че кръстоносците, се страхували да не се запознаят поданиците с това, че били владени като стадо.
Н. Мittеis, Zum Schuld- und Handelsrecht der Kreuzfahrerstaaten, Die Rechtsidee in der Geschichte, Gesammelte Abhandlungen und Vortгiige, 1957, р. 147.
Файлове за сваляне
Публикуван
Как да цитирате
Брой
Секция
Лиценз
Авторски права (c) 1981 Петар Тивчев
Публикация с Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Исторически факултет (ГСУ-ИФ).
