Византийските изследвания в България и Историческият факултет на Софийския университет

Автори

  • Петер Шрайнер Кьолнски университет, Германия
  • Галина Фингарова Софийски университет

DOI :

https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.106.105-110

Ключови думи :

Византинистика, История на Византия, Конгреси по Византинистика София

Резюме

Държавната територия на днешната Българска империя винаги е принадлежала към източната част на Великата римска империя след разделянето на империята през 395 г., а след падането на Западната римска империя - към Източната римска (Византийска) империя, преди да получи първата си политическа независимост в края на VII в. Близостта до Византийската империя определя характера на българската държава през всички векове. Така че двата международни конгреса за византийски изследвания - през 1934 г. и 2011 г. - се проведоха в известен смисъл на византийска почва. На първия от двата конгреса присъстват 167 учени и са изнесени 105 лекции, а през 2011 г. има 1500 участници и почти 800 лекции. Първият конгрес все още е под патронажа на царя, а председател на конгреса е Васил Златарски. През 2011 г. президентът на държавата поема патронажа, а Васил Гюзелев и Аксиния Джурова си поделят задачата да председателстват конгреса. Историческият факултет поема организацията и влиза в ролята на пазител на българо-византийската традиция.

Използвани източници

Акти, издадени в: Известия на Българския археологически институт 9 (1935) и 10 (1936).

Tapkova-Zaimova, Vasilka. Entre deux congres. In: Proceedings of the 22nd International Congress of Byzantine Studies. Т. I. Sofia, 2011, рр. 38–65.

Akti, izdadeni v: Izvestia na Balgarskia arheologicheski institut 9 (1935) i 10 (1936).

Файлове за сваляне

Публикуван

2023-12-21

Как да цитирате

Шрайнер, П., & Фингарова, Г. (2023). Византийските изследвания в България и Историческият факултет на Софийския университет. ГСУ.ИФ, 106(1), 105–110. https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.106.105-110