The Correspondence Between Prof. Vasil N. Zlatarski and Prof. Petar Nikov (1906-1930)
DOI:
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.73.157-271Keywords:
Historiography, Bulgaria, Vasil Zlatarski, Petar Nikov, academic correspondence, historical sources, methodology, European influence, intellectual history, Bulgarian Academy of Sciences, university education, historical research, archival studiesAbstract
The study presents the preserved correspondence between two prominent Bulgarian historians, Prof. Vasil Zlatarski and Prof. Petar Nikov, covering the period from 1906 to 1930. Their letters provide valuable insights into their academic and personal relationships, as well as their contributions to the development of Bulgarian historiography. The correspondence sheds light on their research interests, methodological approaches, and discussions on historical sources and interpretations. The letters also offer a glimpse into the academic environment in Bulgaria and abroad, including their connections with European scholars. The publication of this correspondence is an important contribution to the study of the history of Bulgarian historical science.
References
Роден в Бургас на 9.11.1840 г., митрополит Симеон, с мирско име Одисей, учи в гръцкото богословско училище на о. Халки (1856-1863). Като протосингел на видинския митрополит Антим той се включва в борбата за независима българска църква и след избора на Антим за първи български екзарх го съпровожда до Цариград в качеството на протосингел екзархийски. През 1872 г. е избран за Варненски и Преславски митрополит и заема тази длъжност до края на живота си (23.10.1937 г.). Наред със задълженията си на духовно лице (постоянен член на Св. Синод; председател на Св. Синод), митрополит Симеон развива и обществена дейност. Той е подпредседател на Учредителното народно събрание (1879 г.), народен представител в I и II ВНС и във II и III ОНС. Тъй като добре владеел гръцки език, проф. В. Златарски го подтиква да направи превод и коментар на редица важни извори за българската история – например Послание на цариградския патриарх Фотий до българския княз Борис, което двамата издават през 1917 г. Срв. 100 години БАН 1869-1969, т. I, С., 1969, с. 631.
Вж. бел. 2. Срв. също НА БАН, ф. 9, инв. № 1099.
Карл Крумбахер (1854-1909) – известен немски византолог, основател на сп. Byzantinische Zeitschrift. Автор на труда Geschichte der byzantinischen Litteratur, München, 1897, в който за първи път разглежда византийската литература отделно от древногръцката и римската. Вж. за него: М. Арнаудов. Карл Крумбахер. – Слав. глас, VII, 1909, кн. 6, 285-286. По време на следването си в Мюнхен П. Ников специализира в семинара на проф. К. Крумбахер, когото счита за свой пръв голям учител. Вж. тук писмо № 9.
Проф. В. А. Билбасов (1838-1904) – руски историк и публицист, редактор на в. Голос. Автор на Исторически монографии, СПб., 1901; Архива на графовете Мордвинови, т. 1-10, СПб., 1901-1903.
K. Jireček. Geschichte der Serben. Bd. 1, Gotha, 1911; Bd. 2, 1918.
Ватрослав Ягич (1838-1923) – хърватски филолог славист. Вж. Л. Милетич. Проф. В. Ягич. – Макед. преглед, II, 1926, кн. 3, 1-64; Б. Цонев. Ватрослав Ягич. – Лет. БАН, VII, 1926, 43-51.
В. Н. Златарски. Вопросъ о происхожденiи болгарскаго царя Ивана Александра. – Сб. по славяноведению, II, СПб., 1906.
От текста не личи за какво става дума, но вероятно това е проучването на В. Н. Златарски. Известията на българите в хрониката на Симеон Метафраст и Логотета. – СбНУ, 1909, 24-1, 1-161.
С. Табаков. Бележки за Югоизточна България през епохата на Тертеровци. – Пер. сп., 7-8 св., 1908, 620-639. – Рец.: П. Ников. – Пер. сп., XXI, Пл., 1909, кн. LXX, св. 7-8, 563-588. Вж. писмо № 5.
Downloads
Published
How to Cite
Issue
Section
License
Copyright (c) 1982 Лизбет Любенова
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Annual of Sofia University "St. Kliment Ohridski" - Faculty of History (GSU-IF).
