Russian military intelligence in the Balkans in the two decades after the Crimean War (1856-1876)
DOI:
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.104.5-72Keywords:
Мilitary intelligence, Russia, Russian and the Balkans, Military-topographic intelligence, Eastern QuestionAbstract
The study reveals the activities of the Russian military intelligence on the Balkans in the two decades following the Crimean war. Given the circumstances after the Paris реасе treaty Russia wasn't in а position for active interventions in South Eastern Europe, but the clear enough perspective for а future war against the Ottoman Empire, for restoring influence and prestige in the strategically important region, made necessary for St. Petersburg to plan а hypothetical
campaign in South-Eastern Europe. Major part of the preparation for such developments was military intelligence, which is reflecting features of Russia's military thinking, strategic plans and general policy regarding the Balkans in the complex period between the Crimean war and the Eastern crisis of 1875 - 1878.
On the basis of documentary material and published sources the study gives some needed overview of Russia's military intelligence services in the period in question and focuses on the three main forms of information gathering activities caпied out systematically on the Balkans: the work of Russian military agent in Constantinople; the intelligence missions of Russian officers on the Balkans and the role of Russia's consular network in gathering information of military interest. Attention is continuously paid to questions of how the intelligence system was organized, what kind of information was mainly gathered and how it was coпesponding with Russia's policy and military strategy in the East. The documentary sources reveal that the main emphasis during this period was on the topographical intelligence, as the potential battlefields on the Balkans were not well known bу the Russian military staff and were largely unmapped. Study also comes to the conclusion that the secret intelligence and espionage were not among the principal means of information gathering in the arsenal of Russia's services in the reviewed period.
References
Звонарёв, К. Агентурная разведка. Т. 1. Русская агентурная разведка веех видов до и во время войны 1914 - 1918 гг. Москва, 1929; преизд.: Звонарёв, К. Агентурная разведка. Т. 1. Русская агентурная разведка веех видов до и во время войны 1914 - 1918 гг. Москва, 2005.
Като примери могат да се посочат: Макаров, И. О процессе формирования организационной струюуры военной разведки Российской империи (поел. треть XIX - нач. ХХ вв.). - В: Многоликая история. К 70-леппо Тамары Васильевны Батаевой. Москва, 1997, с. 202; Шелухии, А. Русская военная разведка в начале ХХ века (1906 - 1914 гг.). Дисертация за придобиване на научна степен кандидат на историческите науки. Москва, 1997. За по-подробна информация относно изследванията, посветени на руското разузнаване в дореволюционния период, насочваме читателя към подробния историоrрафски преrnед, поместен у Каширии, В. Дозорные на Балканах. Русская военная разведка в странах Балканского полуострова накануне и в годы Первай мировой войны. Москва, 2014, с. 31 - 53.
Михаил Алексеев всъщност е псевдоним, под който този автор публикува работите си. Истинското му име не е тайна за специалистите в тази област, известно е, че той е офицер, служил е в разузнаването и е доктор на историческите науки. Главните му изследвания са: Алексеев, М. Военная разведка Росени от Рюрика до Николая II: в 2 кн. Москва, 1998 и Алексеев, М. Военная разведка в Российской империи - от Александра I до Александра II. Москва, 2010.
Коидрашов, В. История отечественной военной разведки. Москва, 2014; Болтуиов, М. Душа разведчика под фраком дииломата. Москва, 2012; Колиакиди, А, Прохоров, Д. Империя ГРУ: Очерки истории российской военной разведки. Москва, 2000. Книгата е преведена и на български: Империята ГРУ: Тайните на руското военно разузнаване. София, 2001. Първата шава на това съчинение е посветена на периода до 1917 г.; Очерки истории российской внешней разведки. Т. 1. Москва, 1996.
Persson, G. Leaming from Foreign Wars. Russian Мilitary Thinking 1859 - 1873. Soli-hull, 2010.
Схиммельиэиииик ваи дер Ойе, Д. Милютин и военная разведка России. - В: Пётр Андреевич Зайончковский. Сборник статей и воспоминаний к столетию историка. Москва, 2008.
Асииовская, М. Русская военная разведка на Балканах в конце XIX века.// Вопросы истории, 2002, № 11, с. 142; Асииовская, М. Военно-морская разведка на Балканах в период царствования Александра III. Подготовка Босфорской экспедиции. // Вестник
Московского университета. Серия 8, история, 2004, № 3, с. 43; Басхаиов, М., Колесииков, А Накануне Первай мировой: русская военная разведка на турецком направлении: доументы, материалы, комментарии. Тула , 2014; Каширии, В. Дозорные на Балканах ....
Гоков, О. Российская военная разведка в Болгарии в 1856 - 1878 гг. Достъпно на интернет адрес: http://ricolor.org/history/voen/Ьitv/xix/25_О1_2011 _ 02/ Дата на последно посещение: 16.01.2018 г.
Няколко такива примера са: Тодоров, Г Ролята на българите в руското разузнаване през Освободителната руско-турска война (1877 - 1878). // Изв. на Института за история, 9, 1960, с. 3; Димитров, Ф. По въпроса за използване на българи за разузнавателна
дейност в навечерието на Руско-турската война 1877/78 г. // Военноисторически сборник, 1959, № 2, с. 117; Шанов, С. Българи-разузнавачи на помощ на Западния отряд през Освободителната руско-турска война 1877 - 1878 г. // Военноисторически сборник, 1976, № 3, С. 24.
По-подробно вж.: Showalter, D. Intelligence in the Eve ofTransformation. Methodology, Organization and Application. - In: The Intelligence Revolution. А Historical Perspective. Proceedings of the Thirteenth Мilitary History Symposium. Washington, 1991.
Irvine, D. The Origin of Capital Staffs. // The Journal of Modern History, No 2, 1938,р. 173.
Ibid., р. 176.
Схиммельпэннинк ван дер Ойе, Д. Митотин и военная разведка России, с. 696- 697.
Vagts, А The Military Attache. Princeton University Press, 1967, р. 15 - 36.
Звонарёв, К. Агенrурная разведка. Т. 1 ... Москва, 2005, с. 10 - 11.
Алексеев, М. Военная разведка в Российской империи ... , с. 11 О - 114.
Тъй като занапред понятията Генерштен щаб и Главен щаб ще съпътстват неотмен но нашия текст, би следвало да внесем известно терминологично разяснение. В Русия по време на т. нар. Миmотинови реформи системата на военното управление е подложена на дълбоки и нееднократни преобразувания, в хода на които органи и учреждения биват създавани, други - закривани, сливани едни с други и пр. През разглеждания период Генерален щаб съществува като отделен орган под това название само за кратък промеждутък от време (1863 - 1865), след което, при поредната серия от реформи, той е слят с Инспекторското отделение, за да образува нов върховен орган на военното управление - Главен щаб, притежаващ широки вонноадминистротивни правомощия и отговорен за действията по събиране на разузнавателна информация. Генерален щаб продължава да се използва не като наименование на учреждение, а като понятие, отнасящо се към сферата на военнонаучната дейност, свързана с подготовката и провеждането на военни кампании. В други случаи обаче Генерален щаб може да обозначава спомагателен щабен орган на дивизионно или по-висше ниво. Под понятието генерштщабни офицери следва да се разбира корпус от специално подготвени офицери, възпитаници на Императорската военна академия, които се смята, че имат нужната теоретична подготовка и знания за служба в сферата на военното разузнаване. За подробности насочваме читателя към: Глииоецкий, Н. История русского Генерального штаба. Т. 1. 1698 - 1825 г. Санкт Петербург, 1883; Т. 2. 1826 - 1855 г. Санкт Петербург, 1894; Макшеев, Ф. Генеральный штаб. Сравнительный очерк современного устройства его в армиях - русской, германской, австрийской, французской и австрийской. Санкт Петербург, 1899. Меииииг, Б. Пуля и штык. Армия Российской империи 1861 -1914. Москва, 2016, с. 27 - 33.
Persson, G. Leaming from Foreign Wars ... , р. 48.
Алексеев, М. Военная разведка России ... , с. 367 - 375.
Пак там, с. 206.
Пак там, с. 62 - 63; Схиммельиэиииик ваи дер Ойе, Д. Миmотин и военная разведка России, с. 700.
По въпроса за ролята на военните агенти в превъоръжаването на руската армия през 60-те -70-те години на XIX в. вж.: Ильина, Т. Деятельность военных агентов по перевооружеюпо русской армии в период военной реформы 60-х - 70-х годов XIX века. Дисертация за придобиване на научна степен кандидат на историческите науки. Санкт Петербург, 2010.
Mosse, W. Perestroika Ш1der the Tsars. London, 1992, р. 19.
Алексеев, М. Военная разведка в Российской империи ... , с. 124.
РГВИА, ф. 450, а. е. 39.
Фотокопие на документа е поместено у: Алексеев, М. Военная разведка России ... С. 367 - 375.
Очерки истории росийский внешней разведки, с 151.
По време на нашата работа в РГВИА беше открито архивно дело, фигуриращо в описите под заглавие "Донесения на руския военен агент в Гърция Озеров за организацията на гръцката армия, 1858 - 1860". (РГВИА, ф. 434, оп. 1, а. е. 10.) Самото дело съдържа сведения на френски език за въоръжените сили на Гърция, но не и информация за автора и начина, по който те са събрани. При всяко положение не може да става въпрос за официален агент на военното ведомство, тъй като такъв не фигурира в други извори, още повече че в дадения период официално длъжността се именува според rрада, а не държавата на пребиваване. Тук по всяка вероятност става въпрос за пълномощния министър на Русия при гръцкия двор Александър Петрович Озеров, който бил натоварен и със задачата по събиране на статистически сведения за армията на кралството. Впоследствие при съставянето на архивните описи явно той е бил вписан погрешно като военен агент на Русия в
Гърция, какъвто пост в този период не съществува.
Алексеев, М. Военная разведка в Российской империи ... , с. 184.
РГВИА, ф. 450, оп. 1, а. е. 57, л. 362 - 365.
Список генералам по старшинству. Санкт Петербург, 1903, с. 173.
Persson, G. Leaming from Foreign Wars ... , р. 53.
РГВИА, ф. 450, оп. 1, а. е. 57, л. 1.
Persson, G. Leaming from Foreign Wars ... , р. 57.
По-подробно за пощенските връзки между Константинопол и Петербург вж. у: Кудрявцева, Е. Русские на Босфоре. Российское посольство в Константинополе в первай половине XIX века. Москва, 2010, с. 48.
Вж. напр.: РГВИА, ф. 45, оп. 1, а. е. 93, л. 64.
Алексеев, М. Военная разведка России ... , с. 374.
РГВИА, ф. 450, оп. 1, а. е. 57, л. 424 - 430.
Пак там, а. е. 64, л. 71 - 72.
Пак там, а. е. 57, л. 117.
Пак там, а. е. 58, л. 205.
Пак там, а. е. 61, л. 81 - 82.
Пак там, л. 128.
Пак там, а. е. 78, л. 30 - 31
Пак там, а. е. 64, л. 46 - 64.
Пак там, а. е. 60, л. 82 - 83.
Пак там, а. е. 64, л. 71 - 72.
Пак там, л. 80.
Пак там, а. е. 73, л. 28.
Пак там, а. е. 57, л. 19.
Пак там, а. е. 66, л. 11 - 34.
Пак там, л. 72 - 74.
Пак там, л. 74; а. е. 60, л. 98.
Пак там, а. е. 57, л. 383.
РГВИА, ф. 450, оп. 1, а. е. 57, л. 87.
Пак там, л. 94.
За съжаление, такива финансови отчети не бяха открити по време на нашата работа в РГВИА. Вероятно е тези документи да се съхраняват в архивните фондове на руското посолство в Константинопол в Архива на външната политика на Руската империя, който остана закрит за читатели до завършването на настоящия текст. Проучването на отчетите за разходването на тези средства би мorno да отговори на въпроси, свързани с мрежата от информатори, с която работи военният агент на Русия в османската столица.
РГВИА, ф. 450, оп. 1, а. е. 57, л. 97 - 98.
Пак там, л. 167 - 168.
Пак там, л. 173.
Пак там, л. 178.
Пак там, л. 192.
Пак там, л. 275 - 276.
Пак там, л. 382.
Пак там, л. 351.
Пак там, л. 381 - 382.
Тези бележки rnасят най-често: ,,Государ император изволил читать". Вж. напр. РГВИА, ф. 450, оп. 1, а. е. 57, л. 257.
РГВИА, ф. 450, оп. 1, а. е. 61, л. 12.
Пак там, л. 49.
Пак там, л. 61.
Пак там, а. е. 68, л. 62 - 63.
Persson, G. Leaming from Foreign Wars ... , р. 58.
Ibid., р. 57.
РГВИА, ф. 450, оп. 1, а. е. 73, л. 87 - 88.
РГВИА, ф. 450, оп. 1, а. е. 73, л. 100 -101.
Пак там, л. 95 - 99.
Пак там, л. 114.
Пак там,л.115-124.
Пак там, л. 129 - 134.
Пак там, л. 139 - 144.
Пак там, л. 150.
Пак там, а. е. 74, л. 21, 31; ф. 438, оп. 1, а. е. 159, л. 1 -6.
Пак там, ф. 450, оп. 1, а. е. 78, л. 69 - 72.
Карасев, А. Из истории русско-сербских отношений в 60-х гг. XIX в.// Советское славяноведение, 1978, № 2, с. 46.
РГВИА, ф. 450, оп. 1, а. е. 81, л. 1 - 32.
Пак там, л. 38.
Пак там, а. е. 73, л. 75.
Пак там, а. е. 93, л. 48.
Пак там, а. е. 87, л. 3 - 4.
Пак там, л. 13.
Пак там, л. 22.
Пак там, л. 40 - 41.
Въпросното оръжие се явява първият серийно произвеждан образец на самозарядна
картечница.
РГВИА, ф. 450, а. е. 88, л. 5.
Пак там, л. 6.
Пак там, л. 7.
Пак там, л. 4.
Пак там, л. 8.
Пак там, л. 12.
Пак там, л. 14.
Горяииов, С. Босфор и Дарданелы. Санкт Петербург, 1907, с. 169.
РГВИА, ф. 450, а. е. 88, л. 1.
Пак там, оп. 1, а. е. 89, л. 8 - 9.
Пак там, а. е. 90, л. 8 - 9.
Пак там, а. е. 89, л. 48 - 49.
Пак там, л. 66.
Пак там, а. е. 92, л. 61.
Пак там, а. е. 90, л. 22 - 57.
Шапошников, Б. Мозг Армии. Т. 3. Москва -Ленинград, 1929, с. 311.
РГВИА, ф. 401, а. е. 46, оп. 2, л. 1 - 2.
Пак там, л. 4.
Бицаева-Стояиова, Р. Генерал Иван Попкиров Кишелский- один из достойнейших болгарских патриотов. В. Търново, 2009, с. 55; Генов, Ц. Българи-офицери, борци за българо-руска дружба преди Освобождението. София, 1957, с. 39 - 40.
РГВИА, ф. 450, оп. 1, а. е. 75, л. 4.
По това време ген. Обручев заема поста деловодител на Съвещателния комитет към Главния щаб на руската армия. Година по-късно в състава на този комитет е прехвърлен Военнонаучният отдел към ГУГШ, а самият комитет и преименуван на Военнонаучен комитет. По-подробно вж.: Алексеев, М. Военная разведка в Российской империи ... , С. 201 - 209.
РГВИА, ф. 846, оп. 16, а. е. 7622, л. 64 - 64 об.
Караиванов, А. Планове на воюващите страни. - В: Руско-rурската освободителна война 1877 - 1878. Сборник статии по някои проблеми на войната. София, 1977, с. 29.
Столетие Военного министерства. Исторический очерк возникновения и равития в России Генерального штаба в 1825 - 1902 гг. Санкт Петербург, 191 О, с. 71.
Айрапетов, О. Забытая кариера „русского Мольтке" Николай Николаевич Обручев (1830- 1904). Санкт Петербург, 1998, с. 108- 109.
Исторический очерк деятельности Корпуса военных топогрфов 1822 - 1872. Санкт Петербург, 1872, с. 583 - 584.
Пак там, с. 585.
Фель, С. Картография России XVIII века. Москва, 1960, с. 178.
Гоков, О. Особенности военной разведки России на мусульманском Востоке (1856 - 1890 гг.). // Canadian -American Slavic Studies, 2011, No 45, р. 59.
Бобриков, Г Воспоминания о Русской-rурецкой войне 1877 - 1878 гг. // Русская старина, 1913, № 3, с. 488 - 489.
Стародымов, Н. Отважный разведчик Николай Артамонов задобго до войны сформировал разведывательную сеть в Турции. // Военно-исторический :ж:урнал, 2001, № 10, С. 47.
РГВИА, ф. 450, а. е. 82, л. 4.
Пак там, л. 2 - 3.
Пак там, л. 6.
Записки военно-топоrрафического отдела Главного штаба. Санкт Петербург, 1871. Т. 32. Отделение второе, с. 5.
Пак там, с. 6.
Пак там, с. 7.
Пак там, с. 42.
Военно-статистический сборник на 1868 год. Санкт Петербург, 1868. с. 292.
РГВИА, ф. 450, а. е. 82.
Пак там, а. е. 79.
Пак там, л. 1 - 12.
Пак там, л. 22 - 27.
Исторический очерк деятельности ... , с. 493.
Пак там, с. 587.
Глушков, В. Становление и развитие военной катографии в Росени. (XVIII - начало ХХ в.). Дисертация за придобиване на научна степен доктор на географските науки. Москва, 2003, с. 28.
Стародымов, Н. Отважный разведчик Николай Артамонов ... , с. 49.
Записки военно-топографического отдела ... с. 89 - 135.
Глушков, В. Становление и развитие военной катографии в Росени ... , с. 29.
Българско националнореволюционно движение 1868 - 1874. Чуждестранни документи. Т. 1. София, 1992, с. 320 - 323, 326- 328.
РГВИА, ф. 401, оп. 2, а. е. 85 (1871 г.), л. 1.
Пак там, л. 2.
Под термина маршрут следва да се разбира подробно географско и топографско описание на местността с приложени карти и схеми.
РГВИА, ф. 450, оп. 1, а. е. 89. л. 21 - 22.
Пак там, л. 27 - 28.
Пак там, л. 33 - 34.
Пак там, а. е. 93, л. 74.
Пак там, а. е. 79, л. 56 - 60.
Нигалатий, М. Перспективы сербско-русского военного сотрудничества в 60-е - нач. 70-х гг. XIX в. Дисертация за придобиване на научна степен кандидат на историческите науки. Москва, 2009, с. 115.
РГВИА, ф. 450, оп. 1, а. е. 79, л. 29 - 55.
Нигалатий, М. Перспективы сербско-русского военного сотрудничества ... , с. 116.
Военна граница или военна крайна (нем. Militargrenze, хърв. Vojna krajina) - обособена погранична зона между Хабсбургската монархия и Османската империя, чието население се ползва от определени привилегии в замяна на отбраната на австрийската граница от османски нападения.
Нигалатий, М. Перспективы сербско-русского военного сотрудничества ... , С. 111-116.
Пак там, л. 119.
РГВИА, ф. 430, оп. 1, а. е. 7, л. 1 - 26.
Пак там, л. 2 - 3.
Пак там, л. 4.
Стоянов, И. Любен Каравелов. Нови щрихи към живота и дейността му. В. Търново, 2008, С. 53.
РГВИА, ф. 430, оп. 1, а. е. 7, л. 6.
Пак там, л. 7.
Пак там, л. 10 - 24.
Нигалатий, М. Перспективы сербско-русского военного сотрудничества ... , с. 124.
Никитин, С. Дипломатические отношения России с южными славянами в 60-х годах XIX в. - В: Славянский сборник. Москва, 194 7, с. 281.
Карасев, А Из истории русско-сербских отношений ... , с. 49.
Пак там, с. 47.
Пак там, с. 49; Нарочннцкая, Л. Россия и отмена нейтрализации Черного моря 1856 - 1871. Москва, 1989, с. 95 - 97.
РГВИА, ф. 439, оп. 1, а. е. 13, л. 15.
Пак там, л. 6 - 8. Авторът на този документ, озаrnавен „Обзор на сръбските приготовления по отношение боевото снабдяване на войските", остава неизвестен на нас, но без съмнение това е един от руските офицери, изпратени в Сърбия през 1867 г.
РГВИА, ф. 439, оп. 1, а. е. 13, л. 114.
Шемякии, А Смергь rрафа Раевского. (Електронен ресурс, дата на последно посещение: 05.08.2106 г. http://www.srpska.ru/article.php?nid=435)
Цит. по: Никитии, С. Ди=оматические отношения России с южными славянами ... , С. 287.
Карасев, А Из истории русско-сербских отношений ... , с. 51.
РГВИА, ф. 401, оп. 2/926, а. е. 48 (1873 г.), л. 3.
Пак там, л. 5, 9.
Българско националнореволюционно движение 1868 - 1774. Чуждестранни документи. Т. 2. София, 1992, с .420.
РГВИА, ф. 401, оп. 2/926, а. е. 48 (1873 г.), л. 14.
Пак там, л. 14 - 14 об.
Пак там, л. 14 об.
Българско националнореволюционно движение ... Т. 2, с .421.
РГВИА, ф. 401, оп. 2/926, а. е. 48 (1873 г.), л. 16.
Пак там, а. е. 60 (1874 г.), л. 5.
Пак там, л. 7.
Пак там, а. е. 49 (1873 г.), л. 1.
Айрапетов, О. Забытая кариера ... , с. 128 - 129.
РГВИА, ф. 401, оп. 1/926, а. е. 49 (1873 г.), л. 11 - 11 об.
Пак там, л. 17 - 17 об.
Пак там, л. 19.
Пак там, л. 15.
Пак там, л. 15 об.
Пак там, л. 19.
Путешествия и литература о Ближнем востоке во второй половине XIX и начале ХХ в. -В: Ближный восток в русской науке и литературе. Ч. II. Москва, 1973, с. 263.
Напр.: РГВИА, ф. 401, оп. 3/927, а. е. 9 (1875 г.), л. 1 - 7.
Венюков, М. Из воспоминании. Кн. 2. Амстердам, 1895, с. 191.
Пак там, с. 194 - 195.
Венюков, М. С дороги по Турции. // Военный сборник, 1974, № 8, с. 364 - 392.
Руски пътеписи за българските земи XVII-XIX век. София, 1986, с. 349 - 357.
Annuaire diplomatique de L'Empire de Russie pour 1' annee 1874. Saint-Petersbourg, 1874, р. 50.
Путешествия и литература о Ближнем востоке, с. 265.
Скалон, Д. Путешествие по Востоку и Святой земле в свите великого княза Николая Николаевича в 1872 году. Санкт Петербург, 1881. (Електронен ресурс: http://www.faead.net/book/12533898/?page=l Дата на последно посещение: 07.08.2016 г.)
РГВИА, ф. 450, оп. 1, а. е. 67, л. 27.
Каширин, В. Дозорные на Балканах ... , с. 571.
Освободительная борьба народов Боснии и Герцеговины и Россия 1850 - 1864. Документы. Москва, 1985, с. 39, 55, 75, 96. Вж. също: Tennli, И. Босна и Херцеговина у руским изворима (1856 -1878). Сараjево, 1988. с. 25.
Архив на Найден Геров. Т. 1. София, 1931, с. 6.
РГВИА, ф. 450, оп. 1, а. е. 65, л. 1 - 2.
Освободительная борьба народов Боснии и Герцеговины и Россия 1850 - 1864 ... , С. 120.
РГВИА, ф. 439, оп. 1, а. е. 11, л. 33.
Пак там, ф. 438, оп. 1, а. е. 161, л. 39; ф. 450, а. е. 67, л. 71.
Така например, архивна единица № 75 от фонд № 450 на РГВИА съдържа събрани донесения на руските консули Офенберг, Иванов и Кудрявцев, препращани от името на държавния канцлер до военния министър: РГВИА, ф. 450, оп. 1, а. е. 75.
Пактам,а. е. 57,л. 311.
Пак там, оп. 1, а. е. 67, л. 39, 56, 154.
Косик, В. Константин Леонтьев: размышления на славянскую тему. Москва, 1997, С. 72-73.
РГВИА, ф. 450, оп. 1, а. е. 57, л. 56; ф. 401, оп. 2, а. е. 10 (1868 г.), л. 25.
Пак там, а. е. 67, л. 7, 22.
Пак там, а. е. 75, л. 11.
Пак там, л. 19.
Пак там, ф. 401, оп. 2, а. е. 10 (1868 г.), л. 2.
Пак там, ф. 401, оп. 2/926, а. е. 48 (1873 г.), л. 16.
Пак там, ф. 439, оп. 1, а. е. 11, л. 53.
Пак там, ф. 450, оп. 1, а. е. 67, л. 98, 137, 150, 192.
Tennli, И. Босна и Херцеговина у руским изворима ... , с. 50.
Пак там, с. 30.
Косик, В. Константин Леонтьев ... , с. 35.
Хевролина, В. Российский ди=омат rраф Николай Павлович Игнатьев. Москва, 2004, С. 128 - 129.
Спосок генералам по старшинству. Санкт Петербург, 1898, с. 14.
Определението „почтен шпионин" по адрес на посланика е често използвано от автори на трактати от XVII - XVIII век. Вж. напр. De Wiquefort, А L' ambassadeur et ses Functions. Cologne, 1715, р. 161.235 Хевролииа, В. Российский дипломат ... с. 139.
Граф. Н. П. Игнатьев и православный восток. Документы. Переписка. Воспоминания. Москва, 2015, с. 637.
Цит. по: Каиева, К. Н. П. Игнатиев - графът на българите. София, 2008, с. 50.
Хевролииа, В. Российский ди=омат ... с. 136 - 138.
Карцов, Ю. За кулисами ди=оматии. // Русская старина, 1908, № 1, с. 91.
Хевролииа, В. Российский ди=омат ... с. 152.
Алексеев, М. Военная разведка в Российской империи ... , с. 249.
Пак там, с. 251.
Канева, К. Н. П. Игнатиев - rрафьт на българите, с. 54 - 55.
Болтунов, М. Душа разведчика под фраком ди=омата. Москва, 2012, с. 51.
РГВИА, ф. 401, оп. 2, а. е. 85 (1871 г.), л. 5.
Гоков, О. Русская военная разведка в Болгарии в 1856 - 1878 гг.
РГВИА, ф. 402, оп. 3, а. е. 80, л. 1.
Мартынов Е. Блокада Плевны (По архивным материалам). Санкт Петербург,1900, чертеж 4 и 5.
Zvonarёv, K. Agenturnaya razvedka. T. 1. Russkaya agenturnaya razvedka veeh vidov do i vo vremya voynы 1914 - 1918 gg. Moskva, 1929; preizd.: Zvonarёv, K. Agenturnaya razvedka. T. 1. Russkaya agenturnaya razvedka veeh vidov do i vo vremya voynы 1914 - 1918 gg. Moskva, 2005.
Kato primeri mogat da se posochat: Makarov, I. O protsesse formirovania organizatsionnoy struyuurы voennoy razvedki Rossiyskoy imperii (poel. trety XIX - nach. HH vv.). - V: Mnogolikaya istoria. K 70-leppo Tamarы Vasilyevnы Bataevoy. Moskva, 1997, s. 202; Sheluhii, A. Russkaya voennaya razvedka v nachale HH veka (1906 - 1914 gg.). Disertatsia za pridobivane na nauchna stepen kandidat na istoricheskite nauki. Moskva, 1997. Za po-podrobna informatsia otnosno izsledvaniyata, posveteni na ruskoto razuznavane v dorevolyutsionnia period, nasochvame chitatelya kam podrobnia istoriorrafski prerned, pomesten u Kashirii, V. Dozornыe na Balkanah. Russkaya voennaya razvedka v stranah Balkanskogo poluostrova nakanune i v godы Pervay mirovoy voynы. Moskva, 2014, s. 31 - 53.
Mihail Alekseev vsashtnost e psevdonim, pod koyto tozi avtor publikuva rabotite si. Istinskoto mu ime ne e tayna za spetsialistite v tazi oblast, izvestno e, che toy e ofitser, sluzhil e v razuznavaneto i e doktor na istoricheskite nauki. Glavnite mu izsledvania sa: Alekseev, M. Voennaya razvedka Roseni ot Ryurika do Nikolaya II: v 2 kn. Moskva, 1998 i Alekseev, M. Voennaya razvedka v Rossiyskoy imperii - ot Aleksandra I do Aleksandra II. Moskva, 2010.
Koidrashov, V. Istoria otechestvennoy voennoy razvedki. Moskva, 2014; Boltuiov, M. Dusha razvedchika pod frakom diilomata. Moskva, 2012; Koliakidi, A, Prohorov, D. Imperia GRU: Ocherki istorii rossiyskoy voennoy razvedki. Moskva, 2000. Knigata e prevedena i na balgarski: Imperiyata GRU: Taynite na ruskoto voenno razuznavane. Sofia, 2001. Parvata shava na tova sachinenie e posvetena na perioda do 1917 g.; Ocherki istorii rossiyskoy vneshney razvedki. T. 1. Moskva, 1996.
Persson, G. Leaming from Foreign Wars. Russian Military Thinking 1859 - 1873. Soli-hull, 2010.
Shimmelyiэiiiik vai der Oye, D. Milyutin i voennaya razvedka Rossii. - V: Pёtr Andreevich Zayonchkovskiy. Sbornik statey i vospominaniy k stoletiyu istorika. Moskva, 2008.
Asiiovskaya, M. Russkaya voennaya razvedka na Balkanah v kontse XIX veka.// Voprosы istorii, 2002, № 11, s. 142; Asiiovskaya, M. Voenno-morskaya razvedka na Balkanah v period tsarstvovania Aleksandra III. Podgotovka Bosforskoy эkspeditsii. // Vestnik
Moskovskogo universiteta. Seria 8, istoria, 2004, № 3, s. 43; Bashaiov, M., Kolesiikov, A Nakanune Pervay mirovoy: russkaya voennaya razvedka na turetskom napravlenii: doumentы, materialы, kommentarii. Tula , 2014; Kashirii, V. Dozornыe na Balkanah ....
Gokov, O. Rossiyskaya voennaya razvedka v Bolgarii v 1856 - 1878 gg. Dostapno na internet adres: http://ricolor.org/history/voen/Yitv/xix/25_O1_2011 _ 02/ Data na posledno poseshtenie: 16.01.2018 g.
Nyakolko takiva primera sa: Todorov, G Rolyata na balgarite v ruskoto razuznavane prez Osvoboditelnata rusko-turska voyna (1877 - 1878). // Izv. na Instituta za istoria, 9, 1960, s. 3; Dimitrov, F. Po vaprosa za izpolzvane na balgari za razuznavatelna
deynost v navecherieto na Rusko-turskata voyna 1877/78 g. // Voennoistoricheski sbornik, 1959, № 2, s. 117; Shanov, S. Balgari-razuznavachi na pomosht na Zapadnia otryad prez Osvoboditelnata rusko-turska voyna 1877 - 1878 g. // Voennoistoricheski sbornik, 1976, № 3, S. 24.
Po-podrobno vzh.: Showalter, D. Intelligence in the Eve ofTransformation. Methodology, Organization and Application. - In: The Intelligence Revolution. A Historical Perspective. Proceedings of the Thirteenth Military History Symposium. Washington, 1991.
Irvine, D. The Origin of Capital Staffs. // The Journal of Modern History, No 2, 1938,r. 173.
Ibid., r. 176.
Shimmelypэnnink van der Oye, D. Mitotin i voennaya razvedka Rossii, s. 696- 697.
Vagts, A The Military Attache. Princeton University Press, 1967, r. 15 - 36.
Zvonarёv, K. Agenrurnaya razvedka. T. 1 ... Moskva, 2005, s. 10 - 11.
Alekseev, M. Voennaya razvedka v Rossiyskoy imperii ... , s. 11 O - 114.
Tay kato zanapred ponyatiyata Genershten shtab i Glaven shtab shte sapatstvat neotmen no nashia tekst, bi sledvalo da vnesem izvestno terminologichno razyasnenie. V Rusia po vreme na t. nar. Mimotinovi reformi sistemata na voennoto upravlenie e podlozhena na dalboki i neednokratni preobrazuvania, v hoda na koito organi i uchrezhdenia bivat sazdavani, drugi - zakrivani, slivani edni s drugi i pr. Prez razglezhdania period Generalen shtab sashtestvuva kato otdelen organ pod tova nazvanie samo za kratak promezhdutak ot vreme (1863 - 1865), sled koeto, pri porednata seria ot reformi, toy e slyat s Inspektorskoto otdelenie, za da obrazuva nov varhoven organ na voennoto upravlenie - Glaven shtab, pritezhavasht shiroki vonnoadministrotivni pravomoshtia i otgovoren za deystviyata po sabirane na razuznavatelna informatsia. Generalen shtab prodalzhava da se izpolzva ne kato naimenovanie na uchrezhdenie, a kato ponyatie, otnasyashto se kam sferata na voennonauchnata deynost, svarzana s podgotovkata i provezhdaneto na voenni kampanii. V drugi sluchai obache Generalen shtab mozhe da oboznachava spomagatelen shtaben organ na divizionno ili po-visshe nivo. Pod ponyatieto genershtshtabni ofitseri sledva da se razbira korpus ot spetsialno podgotveni ofitseri, vazpitanitsi na Imperatorskata voenna akademia, koito se smyata, che imat nuzhnata teoretichna podgotovka i znania za sluzhba v sferata na voennoto razuznavane. Za podrobnosti nasochvame chitatelya kam: Gliioetskiy, N. Istoria russkogo Generalynogo shtaba. T. 1. 1698 - 1825 g. Sankt Peterburg, 1883; T. 2. 1826 - 1855 g. Sankt Peterburg, 1894; Maksheev, F. Generalynыy shtab. Sravnitelynыy ocherk sovremennogo ustroystva ego v armiyah - russkoy, germanskoy, avstriyskoy, frantsuzskoy i avstriyskoy. Sankt Peterburg, 1899. Meiiiig, B. Pulya i shtыk. Armia Rossiyskoy imperii 1861 -1914. Moskva, 2016, s. 27 - 33.
Persson, G. Leaming from Foreign Wars ... , r. 48.
Alekseev, M. Voennaya razvedka Rossii ... , s. 367 - 375.
Pak tam, s. 206.
Pak tam, s. 62 - 63; Shimmelyiэiiiik vai der Oye, D. Mimotin i voennaya razvedka Rossii, s. 700.
Po vaprosa za rolyata na voennite agenti v prevaorazhavaneto na ruskata armia prez 60-te -70-te godini na XIX v. vzh.: Ilyina, T. Deyatelynosty voennыh agentov po perevooruzheyupo russkoy armii v period voennoy reformы 60-h - 70-h godov XIX veka. Disertatsia za pridobivane na nauchna stepen kandidat na istoricheskite nauki. Sankt Peterburg, 2010.
Mosse, W. Perestroika Sh1der the Tsars. London, 1992, r. 19.
Alekseev, M. Voennaya razvedka v Rossiyskoy imperii ... , s. 124.
RGVIA, f. 450, a. e. 39.
Fotokopie na dokumenta e pomesteno u: Alekseev, M. Voennaya razvedka Rossii ... S. 367 - 375.
Ocherki istorii rosiyskiy vneshney razvedki, s 151.
Po vreme na nashata rabota v RGVIA beshe otkrito arhivno delo, figurirashto v opisite pod zaglavie "Donesenia na ruskia voenen agent v Gartsia Ozerov za organizatsiata na gratskata armia, 1858 - 1860". (RGVIA, f. 434, op. 1, a. e. 10.) Samoto delo sadarzha svedenia na frenski ezik za vaorazhenite sili na Gartsia, no ne i informatsia za avtora i nachina, po koyto te sa sabrani. Pri vsyako polozhenie ne mozhe da stava vapros za ofitsialen agent na voennoto vedomstvo, tay kato takav ne figurira v drugi izvori, oshte poveche che v dadenia period ofitsialno dlazhnostta se imenuva spored rrada, a ne darzhavata na prebivavane. Tuk po vsyaka veroyatnost stava vapros za palnomoshtnia ministar na Rusia pri gratskia dvor Aleksandar Petrovich Ozerov, koyto bil natovaren i sas zadachata po sabirane na statisticheski svedenia za armiyata na kralstvoto. Vposledstvie pri sastavyaneto na arhivnite opisi yavno toy e bil vpisan pogreshno kato voenen agent na Rusia v
Gartsia, kakavto post v tozi period ne sashtestvuva.
Alekseev, M. Voennaya razvedka v Rossiyskoy imperii ... , s. 184.
RGVIA, f. 450, op. 1, a. e. 57, l. 362 - 365.
Spisok generalam po starshinstvu. Sankt Peterburg, 1903, s. 173.
Persson, G. Leaming from Foreign Wars ... , r. 53.
RGVIA, f. 450, op. 1, a. e. 57, l. 1.
Persson, G. Leaming from Foreign Wars ... , r. 57.
Po-podrobno za poshtenskite vrazki mezhdu Konstantinopol i Peterburg vzh. u: Kudryavtseva, E. Russkie na Bosfore. Rossiyskoe posolystvo v Konstantinopole v pervay polovine XIX veka. Moskva, 2010, s. 48.
Vzh. napr.: RGVIA, f. 45, op. 1, a. e. 93, l. 64.
Alekseev, M. Voennaya razvedka Rossii ... , s. 374.
RGVIA, f. 450, op. 1, a. e. 57, l. 424 - 430.
Pak tam, a. e. 64, l. 71 - 72.
Pak tam, a. e. 57, l. 117.
Pak tam, a. e. 58, l. 205.
Pak tam, a. e. 61, l. 81 - 82.
Pak tam, l. 128.
Pak tam, a. e. 78, l. 30 - 31
Pak tam, a. e. 64, l. 46 - 64.
Pak tam, a. e. 60, l. 82 - 83.
Pak tam, a. e. 64, l. 71 - 72.
Pak tam, l. 80.
Pak tam, a. e. 73, l. 28.
Pak tam, a. e. 57, l. 19.
Pak tam, a. e. 66, l. 11 - 34.
Pak tam, l. 72 - 74.
Pak tam, l. 74; a. e. 60, l. 98.
Pak tam, a. e. 57, l. 383.
RGVIA, f. 450, op. 1, a. e. 57, l. 87.
Pak tam, l. 94.
Za sazhalenie, takiva finansovi otcheti ne byaha otkriti po vreme na nashata rabota v RGVIA. Veroyatno e tezi dokumenti da se sahranyavat v arhivnite fondove na ruskoto posolstvo v Konstantinopol v Arhiva na vanshnata politika na Ruskata imperia, koyto ostana zakrit za chitateli do zavarshvaneto na nastoyashtia tekst. Prouchvaneto na otchetite za razhodvaneto na tezi sredstva bi morno da otgovori na vaprosi, svarzani s mrezhata ot informatori, s koyato raboti voenniyat agent na Rusia v osmanskata stolitsa.
RGVIA, f. 450, op. 1, a. e. 57, l. 97 - 98.
Pak tam, l. 167 - 168.
Pak tam, l. 173.
Pak tam, l. 178.
Pak tam, l. 192.
Pak tam, l. 275 - 276.
Pak tam, l. 382.
Pak tam, l. 351.
Pak tam, l. 381 - 382.
Tezi belezhki rnasyat nay-chesto: ,,Gosudar imperator izvolil chitaty". Vzh. napr. RGVIA, f. 450, op. 1, a. e. 57, l. 257.
RGVIA, f. 450, op. 1, a. e. 61, l. 12.
Pak tam, l. 49.
Pak tam, l. 61.
Pak tam, a. e. 68, l. 62 - 63.
Persson, G. Leaming from Foreign Wars ... , r. 58.
Ibid., r. 57.
RGVIA, f. 450, op. 1, a. e. 73, l. 87 - 88.
RGVIA, f. 450, op. 1, a. e. 73, l. 100 -101.
Pak tam, l. 95 - 99.
Pak tam, l. 114.
Pak tam,l.115-124.
Pak tam, l. 129 - 134.
Pak tam, l. 139 - 144.
Pak tam, l. 150.
Pak tam, a. e. 74, l. 21, 31; f. 438, op. 1, a. e. 159, l. 1 -6.
Pak tam, f. 450, op. 1, a. e. 78, l. 69 - 72.
Karasev, A. Iz istorii russko-serbskih otnosheniy v 60-h gg. XIX v.// Sovetskoe slavyanovedenie, 1978, № 2, s. 46.
RGVIA, f. 450, op. 1, a. e. 81, l. 1 - 32.
Pak tam, l. 38.
Pak tam, a. e. 73, l. 75.
Pak tam, a. e. 93, l. 48.
Pak tam, a. e. 87, l. 3 - 4.
Pak tam, l. 13.
Pak tam, l. 22.
Pak tam, l. 40 - 41.
Vaprosnoto orazhie se yavyava parviyat seriyno proizvezhdan obrazets na samozaryadna
kartechnitsa.
RGVIA, f. 450, a. e. 88, l. 5.
Pak tam, l. 6.
Pak tam, l. 7.
Pak tam, l. 4.
Pak tam, l. 8.
Pak tam, l. 12.
Pak tam, l. 14.
Goryaiiov, S. Bosfor i Dardanelы. Sankt Peterburg, 1907, s. 169.
RGVIA, f. 450, a. e. 88, l. 1.
Pak tam, op. 1, a. e. 89, l. 8 - 9.
Pak tam, a. e. 90, l. 8 - 9.
Pak tam, a. e. 89, l. 48 - 49.
Pak tam, l. 66.
Pak tam, a. e. 92, l. 61.
Pak tam, a. e. 90, l. 22 - 57.
Shaposhnikov, B. Mozg Armii. T. 3. Moskva -Leningrad, 1929, s. 311.
RGVIA, f. 401, a. e. 46, op. 2, l. 1 - 2.
Pak tam, l. 4.
Bitsaeva-Stoyaiova, R. General Ivan Popkirov Kishelskiy- odin iz dostoyneyshih bolgarskih patriotov. V. Tarnovo, 2009, s. 55; Genov, Ts. Balgari-ofitseri, bortsi za balgaro-ruska druzhba predi Osvobozhdenieto. Sofia, 1957, s. 39 - 40.
RGVIA, f. 450, op. 1, a. e. 75, l. 4.
Po tova vreme gen. Obruchev zaema posta delovoditel na Saveshtatelnia komitet kam Glavnia shtab na ruskata armia. Godina po-kasno v sastava na tozi komitet e prehvarlen Voennonauchniyat otdel kam GUGSh, a samiyat komitet i preimenuvan na Voennonauchen komitet. Po-podrobno vzh.: Alekseev, M. Voennaya razvedka v Rossiyskoy imperii ... , S. 201 - 209.
RGVIA, f. 846, op. 16, a. e. 7622, l. 64 - 64 ob.
Karaivanov, A. Planove na voyuvashtite strani. - V: Rusko-rurskata osvoboditelna voyna 1877 - 1878. Sbornik statii po nyakoi problemi na voynata. Sofia, 1977, s. 29.
Stoletie Voennogo ministerstva. Istoricheskiy ocherk vozniknovenia i ravitia v Rossii Generalynogo shtaba v 1825 - 1902 gg. Sankt Peterburg, 191 O, s. 71.
Ayrapetov, O. Zabыtaya kariera „russkogo Molytke" Nikolay Nikolaevich Obruchev (1830- 1904). Sankt Peterburg, 1998, s. 108- 109.
Istoricheskiy ocherk deyatelynosti Korpusa voennыh topogrfov 1822 - 1872. Sankt Peterburg, 1872, s. 583 - 584.
Pak tam, s. 585.
Fely, S. Kartografia Rossii XVIII veka. Moskva, 1960, s. 178.
Gokov, O. Osobennosti voennoy razvedki Rossii na musulymanskom Vostoke (1856 - 1890 gg.). // Canadian -American Slavic Studies, 2011, No 45, r. 59.
Bobrikov, G Vospominania o Russkoy-ruretskoy voyne 1877 - 1878 gg. // Russkaya starina, 1913, № 3, s. 488 - 489.
Starodыmov, N. Otvazhnыy razvedchik Nikolay Artamonov zadobgo do voynы sformiroval razvedыvatelynuyu sety v Turtsii. // Voenno-istoricheskiy :zh:urnal, 2001, № 10, S. 47.
RGVIA, f. 450, a. e. 82, l. 4.
Pak tam, l. 2 - 3.
Pak tam, l. 6.
Zapiski voenno-toporraficheskogo otdela Glavnogo shtaba. Sankt Peterburg, 1871. T. 32. Otdelenie vtoroe, s. 5.
Pak tam, s. 6.
Pak tam, s. 7.
Pak tam, s. 42.
Voenno-statisticheskiy sbornik na 1868 god. Sankt Peterburg, 1868. s. 292.
RGVIA, f. 450, a. e. 82.
Pak tam, a. e. 79.
Pak tam, l. 1 - 12.
Pak tam, l. 22 - 27.
Istoricheskiy ocherk deyatelynosti ... , s. 493.
Pak tam, s. 587.
Glushkov, V. Stanovlenie i razvitie voennoy katografii v Roseni. (XVIII - nachalo HH v.). Disertatsia za pridobivane na nauchna stepen doktor na geografskite nauki. Moskva, 2003, s. 28.
Starodыmov, N. Otvazhnыy razvedchik Nikolay Artamonov ... , s. 49.
Zapiski voenno-topograficheskogo otdela ... s. 89 - 135.
Glushkov, V. Stanovlenie i razvitie voennoy katografii v Roseni ... , s. 29.
Balgarsko natsionalnorevolyutsionno dvizhenie 1868 - 1874. Chuzhdestranni dokumenti. T. 1. Sofia, 1992, s. 320 - 323, 326- 328.
RGVIA, f. 401, op. 2, a. e. 85 (1871 g.), l. 1.
Pak tam, l. 2.
Pod termina marshrut sledva da se razbira podrobno geografsko i topografsko opisanie na mestnostta s prilozheni karti i shemi.
RGVIA, f. 450, op. 1, a. e. 89. l. 21 - 22.
Pak tam, l. 27 - 28.
Pak tam, l. 33 - 34.
Pak tam, a. e. 93, l. 74.
Pak tam, a. e. 79, l. 56 - 60.
Nigalatiy, M. Perspektivы serbsko-russkogo voennogo sotrudnichestva v 60-e - nach. 70-h gg. XIX v. Disertatsia za pridobivane na nauchna stepen kandidat na istoricheskite nauki. Moskva, 2009, s. 115.
RGVIA, f. 450, op. 1, a. e. 79, l. 29 - 55.
Nigalatiy, M. Perspektivы serbsko-russkogo voennogo sotrudnichestva ... , s. 116.
Voenna granitsa ili voenna krayna (nem. Militargrenze, harv. Vojna krajina) - obosobena pogranichna zona mezhdu Habsburgskata monarhia i Osmanskata imperia, chieto naselenie se polzva ot opredeleni privilegii v zamyana na otbranata na avstriyskata granitsa ot osmanski napadenia.
Nigalatiy, M. Perspektivы serbsko-russkogo voennogo sotrudnichestva ... , S. 111-116.
Pak tam, l. 119.
RGVIA, f. 430, op. 1, a. e. 7, l. 1 - 26.
Pak tam, l. 2 - 3.
Pak tam, l. 4.
Stoyanov, I. Lyuben Karavelov. Novi shtrihi kam zhivota i deynostta mu. V. Tarnovo, 2008, S. 53.
RGVIA, f. 430, op. 1, a. e. 7, l. 6.
Pak tam, l. 7.
Pak tam, l. 10 - 24.
Nigalatiy, M. Perspektivы serbsko-russkogo voennogo sotrudnichestva ... , s. 124.
Nikitin, S. Diplomaticheskie otnoshenia Rossii s yuzhnыmi slavyanami v 60-h godah XIX v. - V: Slavyanskiy sbornik. Moskva, 194 7, s. 281.
Karasev, A Iz istorii russko-serbskih otnosheniy ... , s. 49.
Pak tam, s. 47.
Pak tam, s. 49; Narochnntskaya, L. Rossia i otmena neytralizatsii Chernogo morya 1856 - 1871. Moskva, 1989, s. 95 - 97.
RGVIA, f. 439, op. 1, a. e. 13, l. 15.
Pak tam, l. 6 - 8. Avtorat na tozi dokument, ozarnaven „Obzor na srabskite prigotovlenia po otnoshenie boevoto snabdyavane na voyskite", ostava neizvesten na nas, no bez samnenie tova e edin ot ruskite ofitseri, izprateni v Sarbia prez 1867 g.
RGVIA, f. 439, op. 1, a. e. 13, l. 114.
Shemyakii, A Smergy rrafa Raevskogo. (Elektronen resurs, data na posledno poseshtenie: 05.08.2106 g. http://www.srpska.ru/article.php?nid=435)
Tsit. po: Nikitii, S. Di=omaticheskie otnoshenia Rossii s yuzhnыmi slavyanami ... , S. 287.
Karasev, A Iz istorii russko-serbskih otnosheniy ... , s. 51.
RGVIA, f. 401, op. 2/926, a. e. 48 (1873 g.), l. 3.
Pak tam, l. 5, 9.
Balgarsko natsionalnorevolyutsionno dvizhenie 1868 - 1774. Chuzhdestranni dokumenti. T. 2. Sofia, 1992, s .420.
RGVIA, f. 401, op. 2/926, a. e. 48 (1873 g.), l. 14.
Pak tam, l. 14 - 14 ob.
Pak tam, l. 14 ob.
Balgarsko natsionalnorevolyutsionno dvizhenie ... T. 2, s .421.
RGVIA, f. 401, op. 2/926, a. e. 48 (1873 g.), l. 16.
Pak tam, a. e. 60 (1874 g.), l. 5.
Pak tam, l. 7.
Pak tam, a. e. 49 (1873 g.), l. 1.
Ayrapetov, O. Zabыtaya kariera ... , s. 128 - 129.
RGVIA, f. 401, op. 1/926, a. e. 49 (1873 g.), l. 11 - 11 ob.
Pak tam, l. 17 - 17 ob.
Pak tam, l. 19.
Pak tam, l. 15.
Pak tam, l. 15 ob.
Pak tam, l. 19.
Puteshestvia i literatura o Blizhnem vostoke vo vtoroy polovine XIX i nachale HH v. -V: Blizhnыy vostok v russkoy nauke i literature. Ch. II. Moskva, 1973, s. 263.
Napr.: RGVIA, f. 401, op. 3/927, a. e. 9 (1875 g.), l. 1 - 7.
Venyukov, M. Iz vospominanii. Kn. 2. Amsterdam, 1895, s. 191.
Pak tam, s. 194 - 195.
Venyukov, M. S dorogi po Turtsii. // Voennыy sbornik, 1974, № 8, s. 364 - 392.
Ruski patepisi za balgarskite zemi XVII-XIX vek. Sofia, 1986, s. 349 - 357.
Annuaire diplomatique de L'Empire de Russie pour 1' annee 1874. Saint-Petersbourg, 1874, r. 50.
Puteshestvia i literatura o Blizhnem vostoke, s. 265.
Skalon, D. Puteshestvie po Vostoku i Svyatoy zemle v svite velikogo knyaza Nikolaya Nikolaevicha v 1872 godu. Sankt Peterburg, 1881. (Elektronen resurs: http://www.faead.net/book/12533898/?page=l Data na posledno poseshtenie: 07.08.2016 g.)
RGVIA, f. 450, op. 1, a. e. 67, l. 27.
Kashirin, V. Dozornыe na Balkanah ... , s. 571.
Osvoboditelynaya boryba narodov Bosnii i Gertsegovinы i Rossia 1850 - 1864. Dokumentы. Moskva, 1985, s. 39, 55, 75, 96. Vzh. sashto: Tennli, I. Bosna i Hertsegovina u ruskim izvorima (1856 -1878). Sarajevo, 1988. s. 25.
Arhiv na Nayden Gerov. T. 1. Sofia, 1931, s. 6.
RGVIA, f. 450, op. 1, a. e. 65, l. 1 - 2.
Osvoboditelynaya boryba narodov Bosnii i Gertsegovinы i Rossia 1850 - 1864 ... , S. 120.
RGVIA, f. 439, op. 1, a. e. 11, l. 33.
Pak tam, f. 438, op. 1, a. e. 161, l. 39; f. 450, a. e. 67, l. 71.
Taka naprimer, arhivna edinitsa № 75 ot fond № 450 na RGVIA sadarzha sabrani donesenia na ruskite konsuli Ofenberg, Ivanov i Kudryavtsev, preprashtani ot imeto na darzhavnia kantsler do voennia ministar: RGVIA, f. 450, op. 1, a. e. 75.
Paktam,a. e. 57,l. 311.
Pak tam, op. 1, a. e. 67, l. 39, 56, 154.
Kosik, V. Konstantin Leontyev: razmыshlenia na slavyanskuyu temu. Moskva, 1997, S. 72-73.
RGVIA, f. 450, op. 1, a. e. 57, l. 56; f. 401, op. 2, a. e. 10 (1868 g.), l. 25.
Pak tam, a. e. 67, l. 7, 22.
Pak tam, a. e. 75, l. 11.
Pak tam, l. 19.
Pak tam, f. 401, op. 2, a. e. 10 (1868 g.), l. 2.
Pak tam, f. 401, op. 2/926, a. e. 48 (1873 g.), l. 16.
Pak tam, f. 439, op. 1, a. e. 11, l. 53.
Pak tam, f. 450, op. 1, a. e. 67, l. 98, 137, 150, 192.
Tennli, I. Bosna i Hertsegovina u ruskim izvorima ... , s. 50.
Pak tam, s. 30.
Kosik, V. Konstantin Leontyev ... , s. 35.
Hevrolina, V. Rossiyskiy di=omat rraf Nikolay Pavlovich Ignatyev. Moskva, 2004, S. 128 - 129.
Sposok generalam po starshinstvu. Sankt Peterburg, 1898, s. 14.
Opredelenieto „pochten shpionin" po adres na poslanika e chesto izpolzvano ot avtori na traktati ot XVII - XVIII vek. Vzh. napr. De Wiquefort, A L' ambassadeur et ses Functions. Cologne, 1715, r. 161.235 Hevroliia, V. Rossiyskiy diplomat ... s. 139.
Graf. N. P. Ignatyev i pravoslavnыy vostok. Dokumentы. Perepiska. Vospominania. Moskva, 2015, s. 637.
Tsit. po: Kaieva, K. N. P. Ignatiev - grafat na balgarite. Sofia, 2008, s. 50.
Hevroliia, V. Rossiyskiy di=omat ... s. 136 - 138.
Kartsov, Yu. Za kulisami di=omatii. // Russkaya starina, 1908, № 1, s. 91.
Hevroliia, V. Rossiyskiy di=omat ... s. 152.
Alekseev, M. Voennaya razvedka v Rossiyskoy imperii ... , s. 249.
Pak tam, s. 251.
Kaneva, K. N. P. Ignatiev - rrafyt na balgarite, s. 54 - 55.
Boltunov, M. Dusha razvedchika pod frakom di=omata. Moskva, 2012, s. 51.
RGVIA, f. 401, op. 2, a. e. 85 (1871 g.), l. 5.
Gokov, O. Russkaya voennaya razvedka v Bolgarii v 1856 - 1878 gg.
RGVIA, f. 402, op. 3, a. e. 80, l. 1.
Martыnov E. Blokada Plevnы (Po arhivnыm materialam). Sankt Peterburg,1900, chertezh 4 i 5.
Downloads
Published
How to Cite
Issue
Section
Categories
License
Copyright (c) 2019 Mihail Simov
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Annual of Sofia University "St. Kliment Ohridski" - Faculty of History (GSU-IF).
