The policy of the Bulgarian Communist Party towards Bulgarian football (1944 - 1989)
DOI:
https://doi.org/10.60053/GSU.IF.1.104.127-189Keywords:
Sport, Football, Socialism, BCP, PolicyAbstract
As the most popular of all sports, football is one of the social phenomena of 20th century. For that reason during the socialist era Bulgarian communist party (ВСР) wants to control The Beautiful Game on the same way as every aspect of the society. Unlike athletes in individual sports (wrestling, boxing, weighlifting), footballers cannot win Olympic, World and European titles and don't fit in the system for propaganda of Bulgarian sports achievements (respectively achievements of the regime). However, football was the most supported sport in Socialist Bulgaria and priority of every sports organization which doesn't coпespond with its success. That's why the most important interventions of ВСР in the football (1970 after the fail in FIFA World Cup on the same year and 1985 after the scandal during Bulgarian Cup final between "Levski" and "СSКА") were related to sanctions, which didn't lead to positive changes and stopped the development of this sport.
References
Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия.// Държавен вестник, № 39, 18 май 1971.
Попдимитров, Д. История на футбола. София, 1987.
Симеонов, К. Футболът в България. София, 1984.
Двутомникът „По хребетите на българския футбол", тритомникът със спомени на български футболисти преди 1944 г. ,,Футболната романтика на България" и „Българските футболни корени".
Манов, А, Пенев, Д. Това е ЦСКА. София, 2000.
Пайташев, Р. Левски - дългият път към Европа. София, 2011.
Нойков, С. С „Левски" по дългия път през времето. София, 1994.
Кръстев е автор на „Хрониките на Славия (1910 - 1944)", Огнянов на „Славия по световните терени", а двамата са съавтори на „Корените на Славия".
Милчев, С. ,,Локомотив" (София), наследникът на ЖСК. София, 2004.
Милушев, П. По коловозите на любовта - 80 години „Локомотив" (София). София, 2009.
Освен самостоятелното изследване за историята на „Ботев" (Пловдив) ,,Звездни мигове", Петров пише такова за градските дербита с „Локомотив" (Пловдив) - ,,Пловдивското дерби" и мачовете с „Левски" - ,,Неповторимите".
Минков, Р. 100 години ФК „Ботев" (Пловдив) 1912 - 2012. Пловдив, 2012.
Ангелов, А., Владимиров, В. Опук започва любовта. Хроники за пловдивския любимец. Пловдив, 2012
Янев е бивш футболист на ,,Черно море" и телевизионен коментатор и в своите 11 книги описва развитието на футбола в страната, и в частност - във Варна.
Най-голям е историографският принос на съвместното изследване с Димчо Димитров и Иван Карабаджаков „Футболна Варна".
Темата за устройството на българския футбол преди Втората световна война е най-подробно изследвана от Никола Христов: Христов, Н. Футболен алманах България 1921 - 1949. София, 2015.
Попдимитров, Д., Стефанов, М., Тодоров, С. Върхове на българския футбол. София, 1969, С. 5.
Милчев, С. По хребета на българския футбол (1924 - 1948 година). [Ч. I] София, 2003,с.117-118.
Ангелов, А., Владимиров, В. Опук започва любовта. Хроники за Пловдивския любимец. Ч. I. Пловдив, 2012, с. 353.
Славия е отборът, най-много пострадал от комунизма. // Славия, № 5, юни 2009, с.10-11.
Огнянов, К. Един век футбол в бяло. София, 2015, с. 115.
Народен спорт, № 39, 9 юли 1945, с. 4.
За съдбата на Иван Карадочев вж.: Христов, Х. Секретното дело за лагерите. София, 1999, С. 53 - 56.
Нойков, С. С „Левски" по дългия път ... , с. 90.
Милчев, С. По хребета на българския футбол ... [Ч. I], с. 163 - 165.
Свободен народ, № 50, 16 март 1946, с. 3.
Oprian, С. Steaua - legende unei echipe de fotbal. Bucuresti, 2008, р. 15 - 26.
Ibid.
За отношенията Тито - ,,Хайдук" вж.: Arhiv predsednika repuЫike,КМ, V-4/5.
Joци, Б. Раjков пут до Звезда. Београд, 2009, с. 112.
Аврамов, Л., Боцев, С., Олянов, Р., Николов, А, Павлов, А Петдесет години футбол в България. София, 1960, с. 85 - 86.
Пак там, с. 76.
Манов, А, Пенев, Д. Това е ЦСКА с. 10 - 12.
Милчев, С. По хребета на българския футбол. Ч. II (1949 - 1968 година). София, 2008, С. 41- 43.
Ц.ЦА, ф. 136, оп. 10, а. е. 2010, л. 4.
Милчев, С. По хребета на българския футбол ... [Ч. I], с. 19.
Гяурски, М. Провалената съветизация на българския спорт (1944 - 1957 г.). - В: XVII Кюстендилски четения 2010 г. Провалите в историята. София, 2012, с. 248.
Zapotocky, V Temne stiny fotbalu. Brno, 2009, р. 65 - 66.
Милчев, С. По хребета на българския футбол ... [Ч. I], с. 19.
Минков, Р. 100 години ФК „Ботев" (Пловдив) ... , с. 54.
Милчев, С. По хребета на българския футбол ... [Ч. I], с. 57 - 58.
Пак там, с. 306.
Григоров, Д. Бокс и баскет в Букурещ и Белград (или малко историческа чалга). // Анамнеза, 2007, № 2, с. 100 - 1 О 1.
Ц.ЦА, ф. 136, оп. 12, а. е. 2077, л. 1 - 25.
Пак там, а. е. 2155, л. 8.
Цанев, Д. Председателите/президентите на българския футбол. София, 2017, С. 89 - 104.
ДА-Велико Търново, ф. 146, оп. 3, а. е. 102, с. 121-122.
Пак там, л. 170.
Цанев, Д. Председателите/президентите ... , с. 116.
АКРДОПБГДСРСБНА - М, ф. 1, оп. 1, а. е. 606, л. 21 - 22.
Пак там, оп. 2, а. е. 112, л. 2.
Ц.ЦА, ф. 136, оп. 20, а. е. 20, л. 11.
Бочев, С. Белене. Сказание за концлагерна България. София, 2003, с. 33 - 34.
НR-I-ША-1176-3.4-16.
Zapisnici Politbiroa Centralnog komiteta Komunisticke partije Нrvatske 1945 - 1952. Vol. 2. Zagreb, 2005, р. 583 - 584.
През целия период на своето съществуване ЦСКА многократно мени името си, но в периода на своята най-голяма хегемония (1954 -1962) носи наименованието ЦДНА.
Марков, Г Задочни репортажи за България. София, 1990, с. 71.
Живков, Т. Избрани съчинения. Т. 8. София, 1975, с. 66.
Пак там, с. 78 - 79.
Сборник от решения на Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП за развитието на физическата култура и спорта в НРБ. София, 1986, с. 36 - 51.
Цанев, Д. Председателите/президентите ... , с. 140 - 152.
Момчилов, К. Българските футболни първенства 1924 - 2003. София, 2003, С. 60-62.
Бешев, С., Георгиев, Г., Дамянов, Н. Елитният =овдивски спорт- имена, факти, събития. Пловдив, 2011, с. 188.
Милчев, С. ,,Локомотив" (София) ... , с. 159.
Кожухаров, А, Кръстев, Н., Лесиигеров, В. и др. Светът е Берое. Стара Загора, 1994, С. 24 -27.
Солаков, А. Председателят на КДС разказва. София, 1993, с. 66 - 67.
Пайташев, Р. История на световните първенства. София, 2006, с. 152.
Работническо дело, № 164, 13 юни 1970, с. 1.
Народна младеж, № 139, 14 юни 1970, с. 1.
Отечествен фронт, № 7996, 15 юни 1970, с. 6.
Народен спорт, № 71, 15 юни 1970, с .1.
Николов, Д. Футболът - кукла на конци. София, 2002, с. 9 - 12.
Работническо дело, № 181, 30 юни 1970, с. 3.
Народен спорт, № 76, 27 юни 1970, с. 1.
Макар в конкретния случай да не заема позиция, през годините „Стършел" е един от малкото вестници, в които чрез рубриката „Ринг свободен", съществуваща и до днес, се разкриват проблемите на българския спорт или се критикуват някои явления. За това спомага и фактът, че сатирикът Антон Антонов - Тонич е заемал ръководни постове в българския спорт, включително и в ръководството на футболната секция на „Левски". За обществените реакции на тези материали вж.: ,,Отново в гнездото". 60 години „Стършел" - юбилеен сборник. София, 2006, с. 47 - 49.
Мартииски, Т. Моят живот в спорта. София, 2002, с. 362- 363.
Карабаджаков, И., Райков, Н., Янев, С. Футболните национали и Европа. София, 2012, С. 49.
За предварителните очаквания и последствията от представянето на Чехословакия вж. автобиографията на вратаря Иво Виктор: Виктор, И. Мой номер - первый. Москва, 1981, С. 246 -253.
Skramlik, Р. MS 1970 - Najvetsi skandal v dejinach reprezentace - tzv. afera Puma - Adidas. // Hattrickfotbalovy magazine, 07.08.2013, р. 96- 97.
Тодоров, С. Футболни преживелици и откровения. София, 1995, с. 89.
Пак там, с. 29. За намесите на партийните ръководители на Мондиал'74 вж. още Николов, Д. Футболът- кукла на конци, с. 106 -107, 122.
Живков, Т. За физическата кушура и спорта. София, 1987, с. 176.
Тодоров, Г Гунди, голямото завръщане. Пловдив, 1990, с. 262 - 272.
Заглавието на есето на бившия му съотборник в „Ботев" (Пловдив) Георги Убинов ,,И аз се докоснах до Аспарухов - извънземния" е образец в това отношение.
На тези отбори са посветени много книги, документални и игрални филми, а при всяка годишнина от гибелта на техните членове се организират възпоменателни церемонии от клубовете.
Борисов, Т., Пиндраков, П. Как Реал (М) преговаря с Чаушеску. // Меридиан мач, № 315, 18 ноем. 2009, с. 18-19.
Вукоти, J. Ja, Шеки - Драгослав Шекуларац. Беоrрад, 2011, с. 141 - 144.
За психологическия характер на това тяхно мислене вж.: Тепавичаров, И. Българските футболни запалянковци (опит за етнографска характеристика). // Анамнеза, 2006, № 1, С. 144.
Фосколо, А. Спомен или помен за 1968 г. - http://l968bg.com/index.php?option=com _ content&task=view&id=254&1temid= 19 (25.О1.2014 г., 23: 36 ч.)
АКРДОПБГДСРСБНА-М, ф. 13, оп. 1, а. е. 1952, л. 119 - 120.
Маркова, М. Локалните градски кушури: етноложко изследване на софийския квартал „Редута" и rрад Стрелча през ХХ - началото на XXI век. Русе, 2011, с. 58 - 59.
Интервю с него в тази му роля преди Мондиал'70 е записано в =очата „75 години футбол в „Левски - Спартак", 1984 г.
Неговата съпричастност към партията е засвидетелствана в тавата „Комсомолец, комунист, верен син на родината" у Тодоров, С., Стефанов, М. Георги Аспарухов. София, 1978, С. 66 - 68.
Данни, съобщени на вдовицата Величка Маркова-Аспарухова от ръководещия Софийско градско управление на МВР ген. Минев, вж.: Вiograph, № 10, юни 2012, с. 135 - 136.
Първите снимки от траурната процесия са публикувани през 1994 г. във в. ,,Нощен труд".
За наказателните мерки срещу привърженици на Левски вж.: АШ'еловски, Л. ,,Левски" - моя любов, мое страдание. София, 2013. На с. 81 - 83 са публикувани копия от решенията за изселването му.
Ц.ЦА ф. lБ, оп. 35, а. е. 2307, л. 14.
Езра, Р. Гениите гаснат млади. София, 1991, с. 28 - 31.
Ц.ЦА ф. lБ, оп. 35, а. е. 2307, л. 15.
Пак там, л. 31 - 32.
Солаков, А. Председателят на КДС разказва, с. 83.
Става въпрос за си~уация от мача между „Ботев" (Пловдив) и „Левски" на 16 април 1967 г., когато при резултат О: 1 домакините бележат гол чрез Райко Стойнов. Тъй като първоначално попадението не е признато, към терена от трибуните политат лимонадени бутилки, което кара съдията Атанас Ставрев да зачете гола. Вж.: Петров, А. Неповторимите. София, 2010, с. 33 - 35.
Ог социалистическите страни единствено Румъния изпраща свои спортисти в Лос Анджелис и завършва на второ място по медали с 20 златни, 16 сребърни и 17 бронзови медала.
Преди създаването на евроrурнирите, за да бъде доведен сериозен съперник в България, неговото идване е трябвало да бъде съобразено с програмата му в местното първенство, да се покрият пътят и престоят му в страната, парите за което обикновено сеотпускат от БНБ след партийно разрешение. За цялата операция най-добра представа дава запазената кореспонденция на ФД „Левски" с чуждестранните клубове. - ДА -София, ф. 1645, оп. 1, а. е. 29; РДА- София, ф. 1645, оп. 1, а. е. 30.
Йотов, С. Топ 10: Големите битки между България и Холандия. - http://www.webcafe.bg/sportcafe/bg-futbol/id _ 2060386462/slide _ 2 _ Top _ 10 _ Golemite _ bitki_ mejdu _Bulgaria_i_Holandiya, 20.01.2018, 1:24 ч.
Batty, С. Kings ofthe king's road. London, 2004, р. 148 - 149.
Пак там.
Димитров, Д., Карабаджаков, И., Янев, С. Футболните ни клубове срещу Европа. Варна, 2010, с. 74.
Манов, А, Пенев, Д. Това е ЦСКА, с. 182.
Николов, Д. Футболът - кукла на конци, с. 70.
Тодоров, С. Футболни преживелици и откровения, с. 69- 71.
Русев, Г Жреци на футболната Темида. София, 1998, с. 51.
Цанев, Д. Футболното съдийство в България. София, 1996, с. 181 - 184.
Тодоров, Г Великото дерби „Левски" - ЦСКА. София, 1994, с. 63.
Милчев, С. По хребета на българския футбол. Ч. III (1968 - 1989 година). София, 2015, С. 30.
Русев, П. Напразни очаквания.// Партиен живот, 1970, № 12, с. 44. Всъщност България се нарежда на 15-о място от 16 участващи страни. Швейцария също завършва без точков актив, но е с по-лоша голова разлика - 1 :9 срещу 1 :8 на българите.
През 1952 г. ЦДКА, както е тогавашното име на ЦСКА Москва, бива закрит по лично решение на Йосиф Сталин, тъй като голяма част от играчите му са в националния отбор, отпаднал на Олимпиадата в Хелзинки' 52 от идеологическия противник Югославия.
Борисов, Т. Българин rуби финал за Купата на Африка след съдийска тесла.// Меридиан мач, № 33, 4 февр. 2017, с. 28.
Пенев, Д. Моят живот и футболът. София, 1995, с. 82.
АМВнР, оп. 40, а. е. 5002, л. 3.
Пак там, а. е. 5003, л. 52.
Пак там, а. е. 5002, л. 18.
Armstrong, G., Mitchell, J. Global and Local Football. Politics and Europeanization on the fringes ofthe EU. New York, 2008, р. 83.
Свидетелство за това е дадено от неговата съпруга Величка Маркова-Аспарухова, която превежда при преговорите, в документалния филм на реж. Олег Ковачев „Балада за Гунди" (2003).
АМВнР, оп. 22, а. е. 1522, л. 5 - 6.
Vecemji list, 1.06.1966, р. 13.
Делев, М., Янкова, Л., Латнфян, Х. Баскетболът - иrрата на личностите. Ч. I. София, 2014, с. 115-116.
Пак там, с. 185 - 186.
Минчев, А. Легенди на българския спорт. София, 2006, с. 101 - 102.
Макар и да има известни грешки в него, най-пълният списък на българите в Гърция е дело на Международната организация за футболна статистика RSSSF http://www.rsssf.com/players/foreign-players-in-grk6080.html, 14.01.2018 г., 01:43 ч.
АМВнР, оп. 44-16, а. е. 1094, л. 2.
Пак там, оп. 43-16, а. е. 364, л. 23.
ЦДА, ф. 597, оп. 6, а. е. 178, л. 48 - 50.
АМВнР, оп. 43-16, а. е. 991, л. 33 - 36.
Пак там, оп. 40, а. е. 3082, л. 1.
Пак там, а. е. 3081, л. 9.
Пак там, а. е. 5003, л. 53 - 54.
Пак там, а. е. 1332, л. 3.
Борисов, Т. Сиргаки в рая върху жар от ада. // Меридиан мач, № 250, 15 септ. 2012, С. 42.
Борисов, Т. Политемигрант е най-голямата легенда на гръцкия футбол.// Меридиан мач, № 184, 9 юли 2011, с. 46.
Пайташев, Р. ,,Левски" - дългият път към Европа. София, 2001, с. 30 - 31.
Попдимитров, Д. Утрото на футбола. София, 1986, с. 44.
Gissler, О. Das grosse Buch der Fussball Rekorde. Munchen, 2012, S. 25.
Марков, Г. Задочни репортажи за България, с. 340 - 341.
Огнянов, К. Един век футбол в бяло, с. 152.
Вуцов, И., Папазян, Е. Иван Вуцов. Автобиография. Истини за живота и Футбола. София, 2008, с. 58 - 61. В разказа на Вуцов има фактологическа неточност, тъй като той бърка мача с АЕК с финала за Балканската купа срещу „Олимпиакос", иrран през 1963 г. (О: 1 в Атина, 1 :О в София, О: 1 на неутрален терен в Истанбул).
ДА - Габрово, ф. 703, оп. 1, а. е. 58, л. 11.
ЦДА ф. 597; оп. 4; а. е. 30, л. 82 - 85.
АМВнР, оп. 40, а. е. 1331, л. 2.
ЦДА, ф. 597, оп. 4, а. е. 61, л. 113 - 116.
Пак там, а. е. 79, л. 120.
Йотов, Б. Валутни престъпления. // Ярки комунистически добродетели, 1980, №4,с. 19-28.
Колев, П. Наско Сираков Единакът. София, 2014, с. 283.
ЦДА, ф. 597, оп. 4, а. е. 205, л. 26.
Милчев, С. По хребета на българския футбол. Ч. III, с. 433.
ЦДА, ф. 597, оп. 4, а. е. 88, л. 44 - 46.
АКРДОПБГДСРСБНА- М, ф. VI - Л, а. е. 675, ч. 2, л. 32 - 33.
Райков, Н., Янев, С. Как покорихме Европа. Варна, 1995, с. 102- 103.
ЦДА ф. 597, оп. 6, а. е. 129, л. 25 - 27.
По темата има сериозно количество литерюура, но особено впечатление прави написаната още преди разпада на Югославия книга: Gerc, S. Crna strana yu nogometa. Zagreb, 1982.
Милчев, С. По хребета на българския футбол. Ч. II, с. 25 - 26.
Попдимитров, Д. Вредната запалянковщина и клубният шовинизъм.// Ярки комунистически добродетели, 1977, № 6, с. 14.
ЦДА, ф. 597, оп. 4, а. е. 205, л. 60 - 66.
Момчилов, К. Българските футболни първенства 1924 - 2003, с. 70 - 71.
Николов, Д. Футболът - кукла на конци, с. 63 - 64.
ЦДА, ф. 597, оп. 5, а. е. 136, л. 38.
Пак там, оп. 4, а. е. 97, л. 43.
Преди 20 г. осъдиха трима шефове на БФФ. -http://www.7sport.net/archive7ds/2008/09/24/td _ ltemanadenia/d5168 _ 4.htm, 14.02.2018 г., 11 :24 ч.
АКРДОПБГДСРСБНА-М, V-0 78481, т. 1, л. 38-40.
Пак там, л. 28 - 37.
Иванов, Д. Шести отдел. София, 2004, с. 183 - 186.
Футбол-80. София, 1980, с. 3 - 4.
ЦДА ф. 597, оп. 5, а. е. 175, л. 20 - 30.
Пак там, оп. 6, а. е. 135, л. 57 - 69.
По данни на „Статистически справочник на Народна република България 1983" средната годишна за=ата в категорията „Здравеопазване, социално осигуряване, физкултура, спорт и rуризъм" е 2086 лв. Премиите са изчислени на база на данните в ДВИА, ф. 3002,оп. 1,~ е. 130.
ДВИА, ф. 1669, оп. 6, а. е. 2, л. 267 - 270.
ЦДА, ф. 597, оп. 5; а. е. 175, л. 11 - 14.
Пак там, ф. lБ, оп. 68, а. е. 141.
Работническо дело, № 40, 9 февр. 1985, с. 1- 2.
PFC Historical, No 5, 4.10.2017, р. 3.
Михайлов, С. Социалните отдушници.// Съвременник, 1985, № 2, с. 357.
Отечествен фронт, № 145, 21 юни 1985, с. 11.
Вечерни новини, № 144, 20 юни 1985, с. 3.
Народна младеж, № 144, 20 юни 1985, с. 3.
Народен спорт, № 73, 20 юни 1985, с. 3.
Работническо дело, № 171, 20 юни 1985, с. 6.
Поет реабилитира Боби и Н. Сираков. // Топспорт, № 120, 6 май 2005, с. 5.
Янакиев, Т. Мнения.// Меридиан мач, № 106, 19 юни 1995, с. 10.
По това време официалното наименование на отдела е Партийно-организационен.
Ковачев, П. Най-невероятният автогол.// Гол, 1991, № 5, с. 28 - 29.
Работническо дело, № 172, 21 юни 1985, с. 1.
Народен спорт, № 74, 22 юни 1985, с. 1.
Работническо дело, № 174, 23 юни 1984, с. 3.
Народен спорт, № 77, 29 юни 1985, с. 1 - 3.
Футбол-86, с. 3 - 6.
Държавен вестник, № 77, 4 окт. 1985.
Учредителна конференция на Българския футболен съюз. Статистически справочник, С. 18 - 20.
Wilson, J. Behind the Curtain. Travels in Eastem European football. London, 2006, р. 187 - 190.
Интервю с режисьора на телевизионното предаване на мача Виктор Георгиев. // 7 дни спорт, № 3976, 24 май 2005, с. 4.
Футболът не попада в нито една от четирите категории, обособени с Решение № 243 на Министерския съвет за подготовка на българските спортисти за летните и зимни олимпийски игри през 1992 г. ЦДА, ф. 136, оп. 80, а. е. 243, л. 8 - 18.
Rakovodnata sila v obshtestvoto i darzhavata e Balgarskata komunisticheska partia.// Darzhaven vestnik, № 39, 18 may 1971.
Popdimitrov, D. Istoria na futbola. Sofia, 1987.
Simeonov, K. Futbolat v Bulgaria. Sofia, 1984.
Dvutomnikat „Po hrebetite na balgarskia futbol", tritomnikat sas spomeni na balgarski futbolisti predi 1944 g. ,,Futbolnata romantika na Bulgaria" i „Balgarskite futbolni koreni".
Manov, A, Penev, D. Tova e TsSKA. Sofia, 2000.
Paytashev, R. Levski - dalgiyat pat kam Evropa. Sofia, 2011.
Noykov, S. S „Levski" po dalgia pat prez vremeto. Sofia, 1994.
Krastev e avtor na „Hronikite na Slavia (1910 - 1944)", Ognyanov na „Slavia po svetovnite tereni", a dvamata sa saavtori na „Korenite na Slavia".
Milchev, S. ,,Lokomotiv" (Sofia), naslednikat na ZhSK. Sofia, 2004.
Milushev, P. Po kolovozite na lyubovta - 80 godini „Lokomotiv" (Sofia). Sofia, 2009.
Osven samostoyatelnoto izsledvane za istoriyata na „Botev" (Plovdiv) ,,Zvezdni migove", Petrov pishe takova za gradskite derbita s „Lokomotiv" (Plovdiv) - ,,Plovdivskoto derbi" i machovete s „Levski" - ,,Nepovtorimite".
Minkov, R. 100 godini FK „Botev" (Plovdiv) 1912 - 2012. Plovdiv, 2012.
Angelov, A., Vladimirov, V. Opuk zapochva lyubovta. Hroniki za plovdivskia lyubimets. Plovdiv, 2012
Yanev e bivsh futbolist na ,,Cherno more" i televizionen komentator i v svoite 11 knigi opisva razvitieto na futbola v stranata, i v chastnost - vav Varna.
Nay-golyam e istoriografskiyat prinos na savmestnoto izsledvane s Dimcho Dimitrov i Ivan Karabadzhakov „Futbolna Varna".
Temata za ustroystvoto na balgarskia futbol predi Vtorata svetovna voyna e nay-podrobno izsledvana ot Nikola Hristov: Hristov, N. Futbolen almanah Bulgaria 1921 - 1949. Sofia, 2015.
Popdimitrov, D., Stefanov, M., Todorov, S. Varhove na balgarskia futbol. Sofia, 1969, S. 5.
Milchev, S. Po hrebeta na balgarskia futbol (1924 - 1948 godina). [Ch. I] Sofia, 2003,s.117-118.
Angelov, A., Vladimirov, V. Opuk zapochva lyubovta. Hroniki za Plovdivskia lyubimets. Ch. I. Plovdiv, 2012, s. 353.
Slavia e otborat, nay-mnogo postradal ot komunizma. // Slavia, № 5, yuni 2009, s.10-11.
Ognyanov, K. Edin vek futbol v byalo. Sofia, 2015, s. 115.
Naroden sport, № 39, 9 yuli 1945, s. 4.
Za sadbata na Ivan Karadochev vzh.: Hristov, H. Sekretnoto delo za lagerite. Sofia, 1999, S. 53 - 56.
Noykov, S. S „Levski" po dalgia pat ... , s. 90.
Milchev, S. Po hrebeta na balgarskia futbol ... [Ch. I], s. 163 - 165.
Svoboden narod, № 50, 16 mart 1946, s. 3.
Oprian, S. Steaua - legende unei echipe de fotbal. Bucuresti, 2008, r. 15 - 26.
Ibid.
Za otnosheniyata Tito - ,,Hayduk" vzh.: Arhiv predsednika repuЫike,KM, V-4/5.
Jotsi, B. Rajkov put do Zvezda. Beograd, 2009, s. 112.
Avramov, L., Botsev, S., Olyanov, R., Nikolov, A, Pavlov, A Petdeset godini futbol v Bulgaria. Sofia, 1960, s. 85 - 86.
Pak tam, s. 76.
Manov, A, Penev, D. Tova e TsSKA s. 10 - 12.
Milchev, S. Po hrebeta na balgarskia futbol. Ch. II (1949 - 1968 godina). Sofia, 2008, S. 41- 43.
Ts.TsA, f. 136, op. 10, a. e. 2010, l. 4.
Milchev, S. Po hrebeta na balgarskia futbol ... [Ch. I], s. 19.
Gyaurski, M. Provalenata savetizatsia na balgarskia sport (1944 - 1957 g.). - V: XVII Kyustendilski chetenia 2010 g. Provalite v istoriyata. Sofia, 2012, s. 248.
Zapotocky, V Temne stiny fotbalu. Brno, 2009, r. 65 - 66.
Milchev, S. Po hrebeta na balgarskia futbol ... [Ch. I], s. 19.
Minkov, R. 100 godini FK „Botev" (Plovdiv) ... , s. 54.
Milchev, S. Po hrebeta na balgarskia futbol ... [Ch. I], s. 57 - 58.
Pak tam, s. 306.
Grigorov, D. Boks i basket v Bukuresht i Belgrad (ili malko istoricheska chalga). // Anamneza, 2007, № 2, s. 100 - 1 O 1.
Ts.TsA, f. 136, op. 12, a. e. 2077, l. 1 - 25.
Pak tam, a. e. 2155, l. 8.
Tsanev, D. Predsedatelite/prezidentite na balgarskia futbol. Sofia, 2017, S. 89 - 104.
DA-Veliko Tarnovo, f. 146, op. 3, a. e. 102, s. 121-122.
Pak tam, l. 170.
Tsanev, D. Predsedatelite/prezidentite ... , s. 116.
AKRDOPBGDSRSBNA - M, f. 1, op. 1, a. e. 606, l. 21 - 22.
Pak tam, op. 2, a. e. 112, l. 2.
Ts.TsA, f. 136, op. 20, a. e. 20, l. 11.
Bochev, S. Belene. Skazanie za kontslagerna Bulgaria. Sofia, 2003, s. 33 - 34.
NR-I-ShA-1176-3.4-16.
Zapisnici Politbiroa Centralnog komiteta Komunisticke partije Nrvatske 1945 - 1952. Vol. 2. Zagreb, 2005, r. 583 - 584.
Prez tselia period na svoeto sashtestvuvane TsSKA mnogokratno meni imeto si, no v perioda na svoyata nay-golyama hegemonia (1954 -1962) nosi naimenovanieto TsDNA.
Markov, G Zadochni reportazhi za Bulgaria. Sofia, 1990, s. 71.
Zhivkov, T. Izbrani sachinenia. T. 8. Sofia, 1975, s. 66.
Pak tam, s. 78 - 79.
Sbornik ot reshenia na Politbyuro i Sekretariata na TsK na BKP za razvitieto na fizicheskata kultura i sporta v NRB. Sofia, 1986, s. 36 - 51.
Tsanev, D. Predsedatelite/prezidentite ... , s. 140 - 152.
Momchilov, K. Balgarskite futbolni parvenstva 1924 - 2003. Sofia, 2003, S. 60-62.
Beshev, S., Georgiev, G., Damyanov, N. Elitniyat =ovdivski sport- imena, fakti, sabitia. Plovdiv, 2011, s. 188.
Milchev, S. ,,Lokomotiv" (Sofia) ... , s. 159.
Kozhuharov, A, Krastev, N., Lesiigerov, V. i dr. Svetat e Beroe. Stara Zagora, 1994, S. 24 -27.
Solakov, A. Predsedatelyat na KDS razkazva. Sofia, 1993, s. 66 - 67.
Paytashev, R. Istoria na svetovnite parvenstva. Sofia, 2006, s. 152.
Rabotnichesko delo, № 164, 13 yuni 1970, s. 1.
Narodna mladezh, № 139, 14 yuni 1970, s. 1.
Otechestven front, № 7996, 15 yuni 1970, s. 6.
Naroden sport, № 71, 15 yuni 1970, s .1.
Nikolov, D. Futbolat - kukla na kontsi. Sofia, 2002, s. 9 - 12.
Rabotnichesko delo, № 181, 30 yuni 1970, s. 3.
Naroden sport, № 76, 27 yuni 1970, s. 1.
Makar v konkretnia sluchay da ne zaema pozitsia, prez godinite „Starshel" e edin ot malkoto vestnitsi, v koito chrez rubrikata „Ring svoboden", sashtestvuvashta i do dnes, se razkrivat problemite na balgarskia sport ili se kritikuvat nyakoi yavlenia. Za tova spomaga i faktat, che satirikat Anton Antonov - Tonich e zaemal rakovodni postove v balgarskia sport, vklyuchitelno i v rakovodstvoto na futbolnata sektsia na „Levski". Za obshtestvenite reaktsii na tezi materiali vzh.: ,,Otnovo v gnezdoto". 60 godini „Starshel" - yubileen sbornik. Sofia, 2006, s. 47 - 49.
Martiiski, T. Moyat zhivot v sporta. Sofia, 2002, s. 362- 363.
Karabadzhakov, I., Raykov, N., Yanev, S. Futbolnite natsionali i Evropa. Sofia, 2012, S. 49.
Za predvaritelnite ochakvania i posledstviyata ot predstavyaneto na Chehoslovakia vzh. avtobiografiyata na vratarya Ivo Viktor: Viktor, I. Moy nomer -
pervыy. Moskva, 1981, S. 246 -253.
Skramlik, R. MS 1970 - Najvetsi skandal v dejinach reprezentace - tzv. afera Puma - Adidas. // Hattrickfotbalovy magazine, 07.08.2013, r. 96- 97.
Todorov, S. Futbolni prezhivelitsi i otkrovenia. Sofia, 1995, s. 89.
Pak tam, s. 29. Za namesite na partiynite rakovoditeli na Mondial'74 vzh. oshte Nikolov, D. Futbolat- kukla na kontsi, s. 106 -107, 122.
Zhivkov, T. Za fizicheskata kushura i sporta. Sofia, 1987, s. 176.
Todorov, G Gundi, golyamoto zavrashtane. Plovdiv, 1990, s. 262 - 272.
Zarnavieto na eseto na bivshia mu saotbornik v „Botev" (Plovdiv) Georgi Ubinov ,,I az se dokosnah do Asparuhov - izvanzemnia" e obrazets v tova otnoshenie.
Na tezi otbori sa posveteni mnogo knigi, dokumentalni i igralni filmi, a pri vsyaka godishnina ot gibelta na tehnite chlenove se organizirat vazpomenatelni tseremonii ot klubovete.
Borisov, T., Pindrakov, P. Kak Real (M) pregovarya s Chaushesku. // Meridian mach, № 315, 18 noem. 2009, s. 18-19.
Vukoti, J. Ja, Sheki - Dragoslav Shekularats. Beorrad, 2011, s. 141 - 144.
Za psihologicheskia harakter na tova tyahno mislene vzh.: Tepavicharov, I. Balgarskite futbolni zapalyankovtsi (opit za etnografska harakteristika). // Anamneza, 2006, № 1, S. 144.
Foskolo, A. Spomen ili pomen za 1968 g. - http://l968bg.com/index.php?option=com _ content&task=view&id=254&1temid= 19 (25.O1.2014 g., 23: 36 ch.)
AKRDOPBGDSRSBNA-M, f. 13, op. 1, a. e. 1952, l. 119 - 120.
Markova, M. Lokalnite gradski kushuri: etnolozhko izsledvane na sofiyskia kvartal „Reduta" i rrad Strelcha prez HH - nachaloto na XXI vek. Ruse, 2011, s. 58 - 59.
Intervyu s nego v tazi mu rolya predi Mondial'70 e zapisano v =ochata „75 godini futbol v „Levski - Spartak", 1984 g.
Negovata saprichastnost kam partiyata e zasvidetelstvana v tavata „Komsomolets, komunist, veren sin na rodinata" u Todorov, S., Stefanov, M. Georgi Asparuhov. Sofia, 1978, S. 66 - 68.
Danni, saobshteni na vdovitsata Velichka Markova-Asparuhova ot rakovodeshtia Sofiysko gradsko upravlenie na MVR gen. Minev, vzh.: Viograph, № 10, yuni 2012, s. 135 - 136.
Parvite snimki ot traurnata protsesia sa publikuvani prez 1994 g. vav v. ,,Noshten trud".
Za nakazatelnite merki sreshtu privarzhenitsi na Levski vzh.: ASh'elovski, L. ,,Levski" - moya lyubov, moe stradanie. Sofia, 2013. Na s. 81 - 83 sa publikuvani kopia ot resheniyata za izselvaneto mu.
Ts.TsA f. lB, op. 35, a. e. 2307, l. 14.
Ezra, R. Geniite gasnat mladi. Sofia, 1991, s. 28 - 31.
Ts.TsA f. lB, op. 35, a. e. 2307, l. 15.
Pak tam, l. 31 - 32.
Solakov, A. Predsedatelyat na KDS razkazva, s. 83.
Stava vapros za si~uatsia ot macha mezhdu „Botev" (Plovdiv) i „Levski" na 16 april 1967 g., kogato pri rezultat O: 1 domakinite belezhat gol chrez Rayko Stoynov. Tay kato parvonachalno popadenieto ne e priznato, kam terena ot tribunite politat limonadeni butilki, koeto kara sadiyata Atanas Stavrev da zachete gola. Vzh.: Petrov, A. Nepovtorimite. Sofia, 2010, s. 33 - 35.
Og sotsialisticheskite strani edinstveno Rumania izprashta svoi sportisti v Los Andzhelis i zavarshva na vtoro myasto po medali s 20 zlatni, 16 srebarni i 17 bronzovi medala.
Predi sazdavaneto na evrorurnirite, za da bade doveden seriozen sapernik v Bulgaria, negovoto idvane e tryabvalo da bade saobrazeno s programata mu v mestnoto parvenstvo, da se pokriyat patyat i prestoyat mu v stranata, parite za koeto obiknoveno seotpuskat ot BNB sled partiyno razreshenie. Za tsyalata operatsia nay-dobra predstava dava zapazenata korespondentsia na FD „Levski" s chuzhdestrannite klubove. - DA -Sofia, f. 1645, op. 1, a. e. 29; RDA- Sofia, f. 1645, op. 1, a. e. 30.
Yotov, S. Top 10: Golemite bitki mezhdu Bulgaria i Holandia. - http://www.webcafe.bg/sportcafe/bg-futbol/id _ 2060386462/slide _ 2 _ Top _ 10 _ Golemite _ bitki_ mejdu _Bulgaria_i_Holandiya, 20.01.2018, 1:24 ch.
Batty, S. Kings ofthe king's road. London, 2004, r. 148 - 149.
Pak tam.
Dimitrov, D., Karabadzhakov, I., Yanev, S. Futbolnite ni klubove sreshtu Evropa. Varna, 2010, s. 74.
Manov, A, Penev, D. Tova e TsSKA, s. 182.
Nikolov, D. Futbolat - kukla na kontsi, s. 70.
Todorov, S. Futbolni prezhivelitsi i otkrovenia, s. 69- 71.
Rusev, G Zhretsi na futbolnata Temida. Sofia, 1998, s. 51.
Tsanev, D. Futbolnoto sadiystvo v Bulgaria. Sofia, 1996, s. 181 - 184.
Todorov, G Velikoto derbi „Levski" - TsSKA. Sofia, 1994, s. 63.
Milchev, S. Po hrebeta na balgarskia futbol. Ch. III (1968 - 1989 godina). Sofia, 2015, S. 30.
Rusev, P. Naprazni ochakvania.// Partien zhivot, 1970, № 12, s. 44. Vsashtnost Bulgaria se narezhda na 15-o myasto ot 16 uchastvashti strani. Shveytsaria sashto zavarshva bez tochkov aktiv, no e s po-losha golova razlika - 1 :9 sreshtu 1 :8 na balgarite.
Prez 1952 g. TsDKA, kakto e togavashnoto ime na TsSKA Moskva, biva zakrit po lichno reshenie na Yosif Stalin, tay kato golyama chast ot igrachite mu sa v natsionalnia otbor, otpadnal na Olimpiadata v Helzinki' 52 ot ideologicheskia protivnik Yugoslavia.
Borisov, T. Balgarin rubi final za Kupata na Afrika sled sadiyska tesla.// Meridian mach, № 33, 4 fevr. 2017, s. 28.
Penev, D. Moyat zhivot i futbolat. Sofia, 1995, s. 82.
AMVnR, op. 40, a. e. 5002, l. 3.
Pak tam, a. e. 5003, l. 52.
Pak tam, a. e. 5002, l. 18.
Armstrong, G., Mitchell, J. Global and Local Football. Politics and Europeanization on the fringes ofthe EU. New York, 2008, r. 83.
Svidetelstvo za tova e dadeno ot negovata sapruga Velichka Markova-Asparuhova, koyato prevezhda pri pregovorite, v dokumentalnia film na rezh. Oleg Kovachev „Balada za Gundi" (2003).
AMVnR, op. 22, a. e. 1522, l. 5 - 6.
Vecemji list, 1.06.1966, r. 13.
Delev, M., Yankova, L., Latnfyan, H. Basketbolat - irrata na lichnostite. Ch. I. Sofia, 2014, s. 115-116.
Pak tam, s. 185 - 186.
Minchev, A. Legendi na balgarskia sport. Sofia, 2006, s. 101 - 102.
Makar i da ima izvestni greshki v nego, nay-palniyat spisak na balgarite v Gartsia e delo na Mezhdunarodnata organizatsia za futbolna statistika RSSSF http://www.rsssf.com/players/foreign-players-in-grk6080.html, 14.01.2018 g., 01:43 ch.
AMVnR, op. 44-16, a. e. 1094, l. 2.
Pak tam, op. 43-16, a. e. 364, l. 23.
TsDA, f. 597, op. 6, a. e. 178, l. 48 - 50.
AMVnR, op. 43-16, a. e. 991, l. 33 - 36.
Pak tam, op. 40, a. e. 3082, l. 1.
Pak tam, a. e. 3081, l. 9.
Pak tam, a. e. 5003, l. 53 - 54.
Pak tam, a. e. 1332, l. 3.
Borisov, T. Sirgaki v raya varhu zhar ot ada. // Meridian mach, № 250, 15 sept. 2012, S. 42.
Borisov, T. Politemigrant e nay-golyamata legenda na gratskia futbol.// Meridian mach, № 184, 9 yuli 2011, s. 46.
Paytashev, R. ,,Levski" - dalgiyat pat kam Evropa. Sofia, 2001, s. 30 - 31.
Popdimitrov, D. Utroto na futbola. Sofia, 1986, s. 44.
Gissler, O. Das grosse Buch der Fussball Rekorde. Munchen, 2012, S. 25.
Markov, G. Zadochni reportazhi za Bulgaria, s. 340 - 341.
Ognyanov, K. Edin vek futbol v byalo, s. 152.
Vutsov, I., Papazyan, E. Ivan Vutsov. Avtobiografia. Istini za zhivota i Futbola. Sofia, 2008, s. 58 - 61. V razkaza na Vutsov ima faktologicheska netochnost, tay kato toy barka macha s AEK s finala za Balkanskata kupa sreshtu „Olimpiakos", irran prez 1963 g. (O: 1 v Atina, 1 :O v Sofia, O: 1 na neutralen teren v Istanbul).
DA - Gabrovo, f. 703, op. 1, a. e. 58, l. 11.
TsDA f. 597; op. 4; a. e. 30, l. 82 - 85.
AMVnR, op. 40, a. e. 1331, l. 2.
TsDA, f. 597, op. 4, a. e. 61, l. 113 - 116.
Pak tam, a. e. 79, l. 120.
Yotov, B. Valutni prestaplenia. // Yarki komunisticheski dobrodeteli, 1980, №4,s. 19-28.
Kolev, P. Nasko Sirakov Edinakat. Sofia, 2014, s. 283.
TsDA, f. 597, op. 4, a. e. 205, l. 26.
Milchev, S. Po hrebeta na balgarskia futbol. Ch. III, s. 433.
TsDA, f. 597, op. 4, a. e. 88, l. 44 - 46.
AKRDOPBGDSRSBNA- M, f. VI - L, a. e. 675, ch. 2, l. 32 - 33.
Raykov, N., Yanev, S. Kak pokorihme Evropa. Varna, 1995, s. 102- 103.
TsDA f. 597, op. 6, a. e. 129, l. 25 - 27.
Po temata ima seriozno kolichestvo literyuura, no osobeno vpechatlenie pravi napisanata oshte predi razpada na Yugoslavia kniga: Gerc, S. Crna strana yu nogometa. Zagreb, 1982.
Milchev, S. Po hrebeta na balgarskia futbol. Ch. II, s. 25 - 26.
Popdimitrov, D. Vrednata zapalyankovshtina i klubniyat shovinizam.// Yarki komunisticheski dobrodeteli, 1977, № 6, s. 14.
TsDA, f. 597, op. 4, a. e. 205, l. 60 - 66.
Momchilov, K. Balgarskite futbolni parvenstva 1924 - 2003, s. 70 - 71.
Nikolov, D. Futbolat - kukla na kontsi, s. 63 - 64.
TsDA, f. 597, op. 5, a. e. 136, l. 38.
Pak tam, op. 4, a. e. 97, l. 43.
Predi 20 g. osadiha trima shefove na BFF. -http://www.7sport.net/archive7ds/2008/09/24/td _ ltemanadenia/d5168 _ 4.htm, 14.02.2018 g., 11 :24 ch.
AKRDOPBGDSRSBNA-M, V-0 78481, t. 1, l. 38-40.
Pak tam, l. 28 - 37.
Ivanov, D. Shesti otdel. Sofia, 2004, s. 183 - 186.
Futbol-80. Sofia, 1980, s. 3 - 4.
TsDA f. 597, op. 5, a. e. 175, l. 20 - 30.
Pak tam, op. 6, a. e. 135, l. 57 - 69.
Po danni na „Statisticheski spravochnik na Narodna republika Bulgaria 1983" srednata godishna za=ata v kategoriyata „Zdraveopazvane, sotsialno osiguryavane, fizkultura, sport i rurizam" e 2086 lv. Premiite sa izchisleni na baza na dannite v DVIA, f. 3002,op. 1,~ e. 130.
DVIA, f. 1669, op. 6, a. e. 2, l. 267 - 270.
TsDA, f. 597, op. 5; a. e. 175, l. 11 - 14.
Pak tam, f. lB, op. 68, a. e. 141.
Rabotnichesko delo, № 40, 9 fevr. 1985, s. 1- 2.
PFC Historical, No 5, 4.10.2017, r. 3.
Mihaylov, S. Sotsialnite otdushnitsi.// Savremennik, 1985, № 2, s. 357.
Otechestven front, № 145, 21 yuni 1985, s. 11.
Vecherni novini, № 144, 20 yuni 1985, s. 3.
Narodna mladezh, № 144, 20 yuni 1985, s. 3.
Naroden sport, № 73, 20 yuni 1985, s. 3.
Rabotnichesko delo, № 171, 20 yuni 1985, s. 6.
Poet reabilitira Bobi i N. Sirakov. // Topsport, № 120, 6 may 2005, s. 5.
Yanakiev, T. Mnenia.// Meridian mach, № 106, 19 yuni 1995, s. 10.
Po tova vreme ofitsialnoto naimenovanie na otdela e Partiyno-organizatsionen.
Kovachev, P. Nay-neveroyatniyat avtogol.// Gol, 1991, № 5, s. 28 - 29.
Rabotnichesko delo, № 172, 21 yuni 1985, s. 1.
Naroden sport, № 74, 22 yuni 1985, s. 1.
Rabotnichesko delo, № 174, 23 yuni 1984, s. 3.
Naroden sport, № 77, 29 yuni 1985, s. 1 - 3.
Futbol-86, s. 3 - 6.
Darzhaven vestnik, № 77, 4 okt. 1985.
Uchreditelna konferentsia na Balgarskia futbolen sayuz. Statisticheski spravochnik, S. 18 - 20.
Wilson, J. Behind the Curtain. Travels in Eastem European football. London, 2006, r. 187 - 190.
Intervyu s rezhisyora na televizionnoto predavane na macha Viktor Georgiev. // 7 dni sport, № 3976, 24 may 2005, s. 4.
Futbolat ne popada v nito edna ot chetirite kategorii, obosobeni s Reshenie № 243 na Ministerskia savet za podgotovka na balgarskite sportisti za letnite i zimni olimpiyski igri prez 1992 g. TsDA, f. 136, op. 80, a. e. 243, l. 8 - 18.
Downloads
Published
How to Cite
Issue
Section
Categories
License
Copyright (c) 2019 Teodor Borisov
This work is licensed under a Creative Commons Attribution 4.0 International License.
Annual of Sofia University "St. Kliment Ohridski" - Faculty of History (GSU-IF).
